Колекцията „Гурлит” – трилър за морал, нацисти и изкуство

Музеят за изящни изкуства в Берн е изправен пред труден избор – да приеме ли колекцията на Корнелиус Гурлит от заграбени от нацистите платна, или да я откаже. Решението на музея ще стане известно на 24 ноември, пише сайтът swissinfo.ch.

Колекцията съдържа над 1000 експоната, отнети от еврейски семейства през 30-те и 40-те години на миналия век. Събирана е от арт дилъра Хилдебранд Гурлит. Криел платната в дома си, а после синът му продължил да пази тайната сбирка. Не съвсем, защото продавал от картините, за да се издържа. И не малко търговци на изкуство са знаели за колекцията. Много от платната са от периода на модернизма, който нацистите смятали за "упадъчно изкуство".

Съществуването на колекцията обаче става публично известно случайно чак през 2012 г. при полицейски обиск в апартамента на сина Корнелиус заради проблеми с данъчните. Полицията конфискува произведенията на изкуството, докато изясни произхода им. 

Корнелиус Гурлит почина преди няколко дни, без да остави преки наследници. Но не завещава нито на Германия, нито на братовчедите си съкровището, от което е обсебен през целия си живот. Дарява го на музея в Берн.

Действията на Гурлит са напълно законни, тъй като давностният срок от 30 години, в който собствениците и техните наследници са могли да имат претенции за картините, е изтекъл.

Броят на платната, открити в дома на Гурлит в Германия и в друг негов имот в Австрия, и досега не е потвърден официално. Говори се, че семейството е крило между 1240 и 1650 откраднати от нацистите произведения на изкуството. Не е ясно и дали празните рамки, открити в мюнхенския му апартамент, не са от картини, продадени през годините с мълчаливото съучастие на пазара на изкуство.

Според различни публикации в колекцията има платна на Пикасо, Шагал, Макс Либерман, Емил Нолде, Паул Клее, Оскар Кокошка, Дюрер, Реноар и други майстори. По много груба оценка колекцията струва над 1 млрд. евро.

Дилемите през швейцарския музей са и морални, и финансови. Как да приеме дарение, 1/3 от което вече е идентифицирано от немска организация, занимаваща се с проучване на изчезнали произведения на изкуството, като „плячкосано”. Много са неяснотите за останалите 2/3.

Музеят проучва и правните последици от неочаквания подарък, тъй като може да бъде затрупан от искове от еврейски семейства, които са намерили убежище в страни, в които не действат закони за давността като германския, както и да влезе в дълъг съдебен спор с братовчедите Гурлит.

Също толкова неясно е и дали музеят ще може да продаде някои от произведенията, за да покрие разходите за съхранение на сбирката.

През 1998 г., на конференция във Вашингтон, 44 страни, сред които и Швейцария, са подписали етичен кодекс, според който заграбените от третия райх произведения на изкуството трябва да бъдат върнати на собствениците им.

Според скорошно изследване 2/3 от държавите имат малък или никакъв напредък при идентифицирането и връщането на произведения на изкуството, ограбени от евреите през 30-те и 40-те години на миналия век.

Случаят „Гурлит” и широкото му медийно отразяване могат да помогнат за създаването на процедури, които ще улеснят връщането на заграбеното от нацистите. Дори държави като Италия, Русия, Полша, Испания,Унгария или Аржентина, които имат колебания в това отношение, ще се чувстват задължени да следват процедурите, казват експертите.

Ан Уебър, съосновател на Европейската комисия за плячкосаните от нацистите произведения на изкуството,  се надява, че преместването на колекцията в музея в Берн ще създаде приложим модел в разследванията за произхода на откраднати произведения на изкуството и за изработването на справедливи правни решения.

Източник: swissinfo.ch