Конституционният съд на Турция: Пуснете Twitter

Конституционният съд на Турция нареди да бъде отменена забраната за достъпа на турските абонати до социалната мрежа Twitter, съобщи БНР. Мотивите са, че тя нарушава правата на потребителите.

Съдът е изпратил решението за изпълнение до Дирекцията по телекомуникации, която всъщност блокира достъпа. А също и до турското министерство на транспорта, мореплаването и съобщенията.

Забраната на социалната мрежа бе разпоредена от премиера Реджеп Тайип Ердоган на 20. март, който се закани да я „изкорени”. „Ние ще заличим Twitter. Не ме интересува какво казва международната общност", заяви премиерът на предизборен митинг в западната провинция Бурса. Повод за острата реакция от страна на Ердоган станаха зачестилите туитове със записи, които разкриват корупция в управлението. По-рано тази година подобен запис уличи турския премиер и сина му в мащабна корупционна схема. Това провокира огромна вълна на недоволство сред турското население.

Междувременно популярността на социалната мрежа в Турция се увеличи, след като властите затегнаха достъпа до нея. С около 33 на сто е нараснал броят на съобщенията от Турция, тъй като местните потребители започнаха да влизат през алтернативни сървъри в социалната мрежа. Twitter има над 12 милиона абонати в страната, мрежата се ползва активно и от турския президент Абдуллах Гюл и от някои министри от правителството.

Ограничаването на достъпа до Twitter предизвика остри критики и в чужбина от отговорни представители на Европейския съюз, тъй като Турция е страна, която води преговори за присъединяване.

Това не е единственият ход, който управляващите в Турция предпремат за налагане на цензура в интернет пространството. През февруари турският парламент прие спорни законови поправки, засилващи административния контрол върху интернет.

Според поправките Държавният орган за регулиране на телекомуникациите (TIB) се упълномощава да блокира без съдебно решение интернет сайт, ако бъде преценено, че той съдържа информация, „засягаща личния живот“, или моменти, преценени като „дискриминационни или обидни“. Освен това доставчиците на интернет трябва да пазят две години онлайн историята на всеки един потребител. Според критиците така може да се стигне до сериозна мрежа за следене на всеки един потребител в страната.