Шпионинът Кристофър Бойс: Едуард Сноудън е обречен

„Едуард Сноудън е обречен”, заяви щатският шпионин Кристофър Бойс, който през 80-те години бе осъден на 40 години затвор за това, че е продал държавни тайни на САЩ на СССР. „Отсега нататък той ще бъде беглец - докато не го хванат. А рано или късно ще го направят.”

Бойс, който бе освободен през 2003 г., се прочу, след като през 1985 г. по историята му бе заснет филм с участието на Шон Пен и Тимоти Хътън – „Соколът и снежният човек”. Днес той пише мемоарите си и смята, че личният му опит му помага добре да разбере отношението на Едуард Сноудън – човека, който разкри тайните схеми за подслушване на граждани в САЩ – с властта. Историята на двамата е много подобна – млади идеалисти, които са водени едновременно от политическите си убеждения и тръпката на незаконното, предават страната си в името на идея – в случая на Бойс, подозренията, че САЩ са повлияли върху свалянето на критичното към тях австралийско правителство с помощта на ЦРУ. В интервю със Си Ен Ен Бойс сподели мнението си за ситуацията на Сноудън.

„Основната разлика между Сноудън и мен е, че аз не обнародвах събраната от мен информация публично”, заяви той. „Моите мотиви също бяха различни. Бях се заклел да отмъстя. На този етап от живота си смятах, че щатското правителство отива на зле. Не зная дали Сноудън гледа по същия начин на правителството – може би. Той обаче разкри и публикува неща, които ми звучат незаконни. Неща, които показват, че Националната агенция за сигурността и ЦРУ лъжат Конгреса. Сноудън обаче не бе толкова потаен като мен.”

На въпрос как според него се чувства младият беглец, който наскоро изчезна от хотела си в Хонконг, Бойс заяви: „Мисля, че е изплашен до смърт. Мисля, че всеки срещнат човек го кара да се чуди дали не идва за него. Вероятно е разтревожен, че във Вашингтон има голяма група хора, които търсят начин да му отмъстят, да получат контрол над него и да го затворят до края на живота му.

Не зная дали има договорка с китайското правителство, но ако няма, се притеснявам, че то може да го депортира в САЩ, за да спечели облаги за себе си. Той е напълно уязвим и знае, че в момента много хора силно искат да го наранят. На негово място в този момент бих имал колебания. Щях да се питам: „Какво направих? Какво си навлякох на главата? Наистина ли сторих това?”

„Фактите са, че той никога повече няма да може да се прибере у дома. Напълно е откъснат от всичко, което някога е познавал, от семейството си. Вечно ще бъде беглец, докато не го хванат. А рано или късно, те ще го хванат. Никога повече няма да види семейството си, освен ако то не замине при него. А ако го направят, той вече няма да може да се крие. Единственият начин да се скрие е напълно да загърби цялото си минало, целия си живот”, каза Бойс не без песимизъм.

„Когато осъзнае това, ще изпадне в депресия. Вероятно изпитва такъв стрес, че физически му прилошава. Сигурен съм, че всичко го мъчи. И е изолиран. На негово място бих се свързал с един-двама доверени репортери. Сега той има много врагове. Всички тайни служби в САЩ са по петите му, включително и всичките му поддръжници. На негово място не бих се доверил на китайското правителство.”

Бойс разсъждава, че ситуацията тепърва ще се разгърне и нейният изход засега е неясен. Бившият шпионин обаче е убеден, че хора като Сноудън правят онова, което ги забърква в такива неприятности, заради едно – отмъщението. Отмъщение срещу големите бюрократи, срещу правителството, срещу системата. Отмъщение и нищо повече е и онова, което задвижи засегнатите от разкритията да преследват вестителя до край.