Жива ли е все още амбицията на ЕС за климата, или тя се превръща в жертва на глобалната политика, проблемите със сигурността и корпоративната надпревара?

Амбицията определено продължава да е валидна, а проблемът очевидно ще продължи да съществува. Можем да изберем да го игнорираме за няколко дни или седмици, но той ще остане и ще има фундаментално въздействие върху европейските общества – не само върху нашата екосистема, но и върху нашите граждани, а честно казано, и все повече върху нашите икономики. С оглед на това е ясно, че трябва да направим много повече, за да се справим с този проблем не само в Европа, но и на международно ниво, тъй като далеч по-голямата част от замърсяването и емисиите се случват извън Европейския съюз.

Можем ли въобще да говорим за избор между бъдещето на планетата и икономическия просперитет, при положение че те трябва да бъдат неразривно свързани?

Ясно е, че вървят ръка за ръка. Начинът, по който аз обичам да го формулирам, е следният: декарбонизацията трябва да бъде едновременно стратегия за конкурентоспособност, климатична стратегия и стратегия за независимост. Това е същината на въпроса.

Новият Пакт за чиста промишленост има за цел да завърши индустриалната трансформация на Европа. Кои са най-важните елементи от него, които всеки европейски гражданин трябва да разпознава?

Като за начало е важно да предадем посланието за кого е предназначена тази политика. И това са, първо, класическите тежки индустрии – помислете за стомана, алуминий, цимент – тип компании, които са изправени пред високи енергийни разходи, но за които абсолютно трябва да гарантираме светло бъдеще в Европа. Това е първата група. Втората група са така наречените „нови играчи“ – силно иновативни компании в областта на чистите технологии, които искат да завладеят света, но също така се нуждаят от подкрепа.

За тези две групи компании трябва да създадем доста сложен и широк репертоар от мерки. Интервюто е прекалено кратко, за да изброя всички, но ще спомена само няколко.

Първо, нека направим живота на бизнеса значително по-лесен – защото сме го направили твърде труден – и да премахнем бюрокрацията.

Второ, трябва да осигурим равнопоставена конкуренция. Аз съм голям привърженик на конкуренцията, но тя трябва да бъде справедлива. Европейските компании трябва да работят в условия, в които могат да се съревновават на равни начала – например с китайските си конкуренти, които често получават значителна държавна подкрепа.

Трето, необходимо е да създадем съюз на капиталовите пазари, за да гарантираме, че капиталът ще се движи много по-лесно в рамките на Съюза. Това ще бъде от полза за бизнеса – както големия, така и малкия, – независимо къде се намира в ЕС.

След това трябва да се погрижим да станем световен шампион не само в декарбонизацията, но и в рециклирането. Защото – ако успеем да го постигнем – не само ще допринесем за намаляване на разходите, но и ще гарантираме, че ще бъдем много по-малко зависими от външни за ЕС фактори.

И накрая, но със сигурност не по важност – трябва да удвоим усилията си за иновации. Трябва да гарантираме, че инвестираме повече в научноизследователска и развойна дейност, повече в технологиите, които ще изградят бъдещето.

Иновациите трябва да проправят пътя към по-чиста икономика, но какви инвестиции и технологии ще бъдат приоритетни в търсене на тази цел, особено в енергийния сектор? Как си представяте енергийния сектор на Европа, да кажем, през 2040 г.?

Бих заел сравнително непредубедена позиция и бих инвестирал широкообхватно. В момента не мога да ви кажа дали вятърната енергия ще бъде по-евтина от слънчевата, къде точно ще се намира водородът по кривата на разходите или кои точно елементи от въглеродно улавяне и съхранение (CCS) ще се окажат най-успешни. Това наистина е трудно за предсказване. Но това, което виждаме, е, че всички тези технологии значително поевтиняват. Така че това безспорно е добра инвестиция.

А ако погледнем къде са постигнати най-забележителните успехи през последните няколко години, повечето индустриални експерти биха ви насочили към слънчевата енергия. Ако обобщим всичко, бих казал, че инвестициите в капацитет на електропреносната мрежа, свързващи съоръжения, капацитет за съхранение и възобновяеми източници като цяло са може би най-близо до инвестиции, без съжаление.

Как отговаряте на критиките, че Пактът за чиста промишленост не е достатъчно добре финансово обезпечен, за да постигне желаната трансформация в индустрията?

Всъщност бих се съгласил с всички, които казват, че тази сделка ще изисква много сериозни средства – от правителствата, от самия Европейски съюз, а в двата случая това са пари на данъкоплатците, но също така и от самата индустрия. Цялото публично финансиране, което можем да осигурим в Европа, няма да е достатъчно само по себе си. Трябва да зададем правилните критерии, така че частните компании да видят стимул да навлязат в този сектор. Споменах по-рано инвестициите в капацитет на мрежите.

Ако мислим например за частни инвеститори или пенсионни фондове, защо да не разработим схема, при която не само публични средства да отиват в тези мрежи, но и да направим възможно включването на инвестиции от други типове оператори? Има все повече примери, при които трябва да сме сигурни, че освобождаваме пълния потенциал на частното финансиране. А ако успеем в това, тази комбинация определено ще спаси положението по отношение на необходимото финансиране.

Вярва ли все още ЕК, че изкопаемите горива – особено въглищата – ще станат ненужни? В този контекст какво е мнението ви за изкуствения интелект и огромните му енергийни нужди, които технологичните корпорации може да се опитат да удовлетворят с изкопаеми горива, тъй като това е по-лесно и бързо постижимо?

За мен е без съмнение, че трябва поетапно да прекратим използването на изкопаеми горива предвид огромните щети, които причиняват. Това е първостепенен приоритет. И нека не се заблуждаваме – въздействието на климатичните промени върху Европейския съюз ще продължи. Говорим за засушавания, наводнения, за всякакъв вид екстремни метеорологични явления, които, за съжаление ЕС, ще изпитва все по-често. Но дори и ако някой не желае да инвестира в алтернативи на изкопаемите горива поради климатични съображения, може да го направи по чисто икономически причини, защото това ще го направи по-конкурентоспособен.

Ако разгледаме как са се развивали разходите за възобновяеми източници в миналото, дори при среден сценарий, няма никакво съмнение, че до 2050 г., а може би дори само след 10 години ще има сериозно конкурентно изоставане, ако все още разчитаме на старите енергийни системи. В някои категории може да се наложи да ги използваме още малко, но в дългосрочен план бъдещето е във възобновяемата енергия вероятно с известна базова мощност от ядрени източници.

Много хора тук се притесняват, че отказът от въглища ще засегне българската икономика. Как можете да успокоите хората в България, че като част от Европейския съюз страната ще разполага с достатъчно енергия за икономиката и домакинствата си?

Това е критично важно – да гарантираме, че целият този преход подобрява нашата конкурентоспособност, но е и справедлив, и социално балансиран за хората във всички наши общности, включително и тук. Ако успеем да постигнем това, сигурен съм, че ще има широка подкрепа.

Добрата новина е, че не е нужно да правим тази промяна от днес за утре. И още по-добрата новина е, че има много, много, много значително европейско финансиране, което е на разположение. А също така, в крайна сметка, този тип инвестиции ще се изплатят. Както вече казах, в бъдеще ще има сериозно конкурентно изоставане, ако една икономика разчита единствено на въглища. А в България имате страхотни професионалисти, които работят в този сектор – висококвалифицирани хора, които може би няма да имат дългосрочно бъдеще във въглищната индустрия, но са напълно способни да работят например в сферата на вятърната енергия, водорода или слънчевата енергия. Затова преквалификацията и допълнителното обучение ще бъдат част от решението. И това също не трябва да се случва от днес за утре – преходът трябва да бъде справедлив и плавен.

В крайна сметка това ще осигури най-доброто бъдеще за всяка държава –членка на ЕС, поради икономически, климатични, но и геополитически причини, свързани с независимостта.

А как оценявате напредъка на България в тази посока?

Вие, разбира се, познавате по-добре българските данни. Но това, което видях от статистиката, е, че икономическите показатели на страната са доста впечатляващи – с добър икономически растеж, много ниска безработица и съотношение дълг/БВП, което е много по-добро от повечето страни в еврозоната. И се надявам, че скоро България ще се присъедини към нея.

Второ, ако погледнем климатичните и енергийните планове – ние все още ги преглеждаме, – вече се вижда много по-голяма диверсификация (на енергийните източници, бел.ред), отколкото предполагате. Имате ядрена енергетика. Вече сте инвестирали значително във възобновяеми източници. В момента инвестирате и в капацитет за съхранение. Всички тези фактори ще помогнат за напредъка. А освен това, доколкото разбирам, имате доста стабилна електропреносна мрежа, което е изключително важно, ако искаме да улесним този енергиен преход.

А какво се случва с автомобилите? Като погледнем последните изменения в регламентите за въглеродните емисии, те не представляват ли стъпка назад спрямо дългогодишните усилия в електромобилността и ограничаването на емисиите от транспорта?

Според мен не е така. Смятам, че се придържаме към целите си, но трябва да бъдем малко по-прагматични по отношение на начина, по който ще ги постигнем. Между другото, ако погледнете данните за продажбите през януари и февруари – още не съм видял статистиката за март, – ще видите, че продажбите на електромобили в последните месеци рязко са се увеличили в целия Европейски съюз. А ако към това добавим и очакванията на повечето индустриални експерти, че през следващите пет години ще се появят много по-достъпни електрически автомобили с много по-голям пробег – до 500 километра, тогава вече говорим за съвсем нова ситуация.

Хората обикновено подценяваме дълбокото въздействие, което имат иновациите. Мога ли да обещая, че това ще се случи до 2028 или 2030 г.? Разбира се, че не. Но нека си припомним какъв преход преживяхме със смартфона в джоба ни – какво се случи с него през последните 20 години – или с всяка друга иновация.

Бъдещето на автомобилния сектор е важен въпрос за българската индустрия, в която работят много подизпълнители на големите европейски автомобилни производители. В този смисъл има голям интерес към бъдещето на тези компании – дали те ще се наложат с електромобилите, или ще се провалят.

Това е изключително важна индустрия не само за България, но и за Чехия, Германия, Словакия, Франция и за ред други страни в Европейския съюз. Така че трябва да се уверим, че тези компании ще могат да просперират и в бъдеще. Но нека помислим как ще изглежда това бъдеще.

Ако оценката ми се окаже вярна – а всъщност тя не е само моя, а и на индустриалните експерти, – че ще успеем да постигнем много по-голям пробег на електрическите автомобили при значително по-ниска цена, тогава това няма ли да се превърне в по-добър модел и по-добра опция за огромното мнозинство от потребителите? Според мен – да. И ако това се случи, тогава ние като европейци трябва да се позиционираме там, защото тази огромна индустрия е изключително активна в Европа.

Но, моля, не забравяйте – автомобилните производители в Европа са глобални играчи. Те продават автомобилите си по целия свят. Затова трябва да гарантираме, че ще могат да го правят и в бъдеще.