Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) коригира прогнозата си за ръста на БВП на България от 2,6 на 2,7% през 2026 г. Ще има ли нова корекция предвид военните действия в Близкия изток, които могат да окажат неблагоприятно влияние върху развитието на глобалната икономика?

ЕБВР постоянно следи икономическото развитие в регионите, в които оперира, и актуализира прогнозите си два пъти годишно. Корекцията, която направихме за България, отразява няколко положителни развития в макроикономическата среда: присъединяването към еврозоната и подобрените бизнес нагласи, които вероятно подкрепят по-високи нива на инвестиции; по-силния напредък в изпълнението на средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) на ЕС; както и устойчивото вътрешно търсене, произтичащо от солидния ръст на реалните заплати през 2025 г., който компенсира по-слабия нетен износ.

Въпреки това перспективата остава изложена на рискове. Поради високата си степен на отвореност много икономики в регионите на ЕБВР, включително България, биха могли да бъдат негативно засегнати от по-нататъшна ескалация на глобалното геополитическо напрежение – както пряко, така и косвено чрез ключови търговски партньори. Ще трябва да видим как настоящите геополитически развития ще повлияят на икономиките по целия свят през следващите няколко месеца.

Продължителен петролен шок много вероятно би представлявал риск в посока надолу за перспективите за растеж в региона (и в глобален план). По-специално, разходите за енергия, приходите от туризъм и търговията биха могли да бъдат засегнати.

Въпреки това ЕБВР ще ревизира и публикува актуализираните си прогнози едва през септември 2026 г. Междувременно ние много внимателно следим геополитическите развития, особено предвид факта, че те оказват пряко влияние и върху някои от страните, в които оперираме.

Защо ЕБВР избра България като място за своя нов IT хъб? Кои конкретни предимства на страната я отличиха в това решение?

Ръководството на ЕБВР взе предвид няколко фактора. Ние установихме богатството от технологични таланти в България – от стартъпи през София Тех Парк и утвърдени организации за корпоративни технологии до изключително силния поток от нови таланти, идващи от техническите университети.

Освен това значение имаха и силната регулаторна рамка по отношение на защитата на данните и киберсигурността, интернет свързаността, както и въздушните връзки към страните акционери на банката, обслужвани от летище „Васил Левски“.

Не на последно място София се развива като нарастващ хъб за изкуствен интелект, големи данни и облачни технологии – като организации, например INSAIT, играят водеща роля в Европа.

Как виждате екипа на ЕБВР Tech Sofia в България в рамките на по-широката дейност на институцията?

Tech Sofia е технологичен център, базиран в България, който подкрепя технологичния и трансформационния дневен ред на ЕБВР в повече от 40 държави на три континента. Той позволява сигурно, мащабируемо и основано на данни изпълнение на дейности в области като киберсигурност, данни и анализи и изкуствен интелект.

Вече сме назначили 33-ма колеги и очакваме да нараснем до 100 специалисти през следващата година, като постепенно разширяваме дейността и създаваме нови екипи. Както аз, така и Саймън Рийвс, нашият директор „Технологични услуги“, сме много горди, че Tech Sofia успява да привлича отлични специалисти, и се радваме да си партнираме с местни програми за млади таланти, като по този начин допринасяме за технологичната екосистема на България.

Големите данни и изкуственият интелект са области, в които България показва силен потенциал, а български технологични компании вече са получили международно признание. В същото време обаче страната е сред последните в ЕС по дигитализация на бизнеса. Къде виждате позицията на България на технологичната карта на Европа?

България действително представлява парадокс в това отношение – но парадокс с обещаващо бъдеще. Страната разполага със световно ниво на експертиза в редица области, включително водещи научни изследователски ресурси, традиции в микроелектрониката, както и развиващи се способности в полупроводниковите технологии и квантовите технологии. Публичните електронни услуги за бизнеса също се оценяват над средното ниво за ЕС.

Тези силни страни обаче се компенсират от много ниско ниво на внедряване на облачни технологии, изкуствен интелект и анализ на данни от страна на предприятията – последно място сред държавите от ЕС с под 30% спрямо средно 54,6% за ЕС, – както и от дигитални умения на базово ниво, които изостават от средните за Съюза. Нашето мнение е, че България е в добра позиция да преодолее тези пропуски през следващите 3–5 години чрез широкообхватна дигитализация на малките и средните предприятия, инвестиции в електропреносната мрежа и центрове за данни, както и чрез целенасочени програми за развитие на уменията.

Как ЕБВР оценява рисковете от политическа нестабилност в България и как това би могло да повлияе на инвестиционния климат?

Политическата нестабилност през последните години оказва влияние върху възприятието за инвестиционния климат в България и на моменти води до забавяне в изпълнението на политики, дългосрочното планиране или реализирането на публични инвестиционни проекти. Компаниите, които обмислят нови инвестиции в България, често подчертават значението на по-стабилна регулаторна среда и наличието на работна сила.

В същото време те оценяват положително благоприятния данъчен режим в България, квалифицираната работна сила и стратегическото местоположение на страната в Европа.

Институционалните опори на България – членството в Шенген и в еврозоната – значително допринасят за стабилизирането на външните очаквания. За чуждестранните преки инвеститори тези фактори са много важни, както и планираното членство в ОИСР.

В момента виждам редица нови преки чуждестранни инвестиции, а местният частен сектор продължава да привлича капитал, особено за зеления преход, инфраструктурата и повишаването на конкурентоспособността. Като цяло бих казала, че нагласите на повечето местни компании и на тези, които обмислят дали да инвестират в България, са предпазливо оптимистични.

Стратегията на ЕБВР за България за периода 2025–2029 г. поставя акцент върху декарбонизацията, повишаването на конкурентоспособността на страната и укрепването на икономическата устойчивост. Има ли сектори, в които напредъкът е по-слаб от очакванията ви?

Миналата година ЕБВР актуализира своята стратегия за България. През предходния стратегически период бих казал, че напредъкът по отношение на реформите беше неравномерен. Българската икономика се сблъскваше и продължава да се сблъсква със значителни демографски предизвикателства, включително нарастващ недостиг на работна сила и задълбочаващи се неравенства.

Привличането и задържането на квалифицирани кадри чрез създаване на икономически възможности за млади хора, жени и хора от по-слабо развити региони ще продължи да бъде ключов въпрос. Някои важни структурни реформи все още трябва да бъдат завършени и е много положителен знак, че правителството ще се фокусира все повече върху големи публични проекти, като същевременно позволява участие на частния сектор в определени области.

Декарбонизацията и подобряването на конкурентоспособността на впечатляващите енергийни и индустриални сектори на България са важни и представляват двойно предизвикателство. Поради тези причини нашият фокус в ЕБВР може да бъде обобщен в три основни направления:

1. Подкрепа за ускоряване на прехода на България към зелена икономика чрез инвестиции не само в декарбонизацията на енергийния сектор, но и във всички сектори на икономиката.
2. Повишаване на конкурентоспособността на местната икономика чрез подкрепа за компании с инвестиции в продукти и услуги с по-висока добавена стойност, още по-голямо развитие на капиталовите пазари, както и насърчаване на иновациите и научноизследователската и развойната дейност.
3. Укрепване на икономическата устойчивост на българската икономика чрез подкрепа за физическата и дигиталната свързаност между регионите и със съседните държави и чрез инвестиции в умения и човешки капитал.

Смятате ли, че може да бъде постигнат устойчив баланс между екологичните амбиции и икономическата конкурентоспособност?

Моето убеждение, споделяно от много предприемачи, е, че енергийната сигурност е съществена част от конкурентоспособността. Това се усеща особено ясно в България, където над 90% от нашите инвестиции през 2024 и 2025 г. подкрепиха зеления преход и конкурентоспособността и бяха насочени изцяло към частния сектор – именно защото компаниите виждат предимства по отношение на разходите, устойчивостта и достъпа до пазари в декарбонизацията и енергийната ефективност.

ЕБВР не разглежда тези цели като взаимно изключващи се, а по-скоро като взаимно допълващи се. Например удовлетворяването на новото търсене на индустриална електроенергия, включително от енергоемки центрове за данни, ще повиши конкурентоспособността и затова е важно ЕБВР да подкрепя такива проекти. Естествено, ние се стремим това по-високо енергийно търсене да бъде покрито в максимална степен от възобновяеми енергийни източници или други нисковъглеродни източници, както и да се вземат предвид устойчивото управление на водните ресурси и нисковъглеродните строителни техники.

ЕБВР е инвестирала повече от 220 милиарда евро в над 7800 проекта по света. Как България се сравнява с други държави в региона, като Румъния, Полша или Гърция, както по отношение на мащаба, така и по отношение на ефективността на инвестициите?

България е по-малък пазар от Полша или Румъния по размер на БВП, затова годишните обеми на инвестиции са по-малки, но ефективността на всяко инвестирано евро може да бъде също толкова висока, когато средствата са насочени към частния сектор, зелени инвестиции и иновации.

Докато Полша – с по-развитата си икономика и по-голямото си портфолио – се отличава с мащаб, диверсификация и дълбочина на капиталовите пазари, Гърция се отличава по-малко с обема на инвестициите и повече с временното, целенасочено участие на ЕБВР, насочено към възстановяване и реформи.

Румъния като по-голяма икономика с население над 20 милиона души, отбеляза рекордно ниво на инвестиции от ЕБВР миналата година – 955 милиона евро в 37 проекта. Това отразява нарастващия капацитет на Румъния да привлича инвестиции и ангажимента ѝ към зелен растеж и растеж, воден от частния сектор.

Сред тези държави България се отличава с това, че почти всички инвестиции на ЕБВР се насочват към частния сектор и че страната има най-висок дял на инвестиции в зелена енергия. Общото ни финансиране нарасна значително през последните пет години и достигна 295 милиона евро, като над 88% от средствата бяха насочени към зелени инвестиции или адаптация към климатичните промени, особено във възобновяемата енергия, или за подкрепа на зелени кредити чрез местни търговски банки. Това следва още една изключително силна година през 2025 г., когато бяха инвестирани 272 милиона евро в 20 проекта.

Също така наблюдаваме нарастващ интерес към капиталовите пазари в България, към участия в собствен капитал и инвестиции във фондове за рисков капитал и фондове за растеж. В тази област България постепенно наваксва спрямо други държави в региона. Освен това, докато в по-големите съседни държави често финансираме по-големи инфраструктурни проекти, свързани с общините или държавата, в България се гордеем, че сме подкрепили публично-частни партньорства чрез консултантска помощ и финансиране за участници от частния сектор.

ЕБВР е ангажирала 60 милиона евро за инфраструктурния фонд за възстановяване Amber Dragon Ukraine. Виждате ли България като потенциален логистичен или производствен хъб, който да подкрепя тези усилия?

Да, това е напълно възможно. Фондът ще финансира възобновяема енергия, устойчив транспорт и дигитална инфраструктура в Украйна, а географското разположение на България и проектите по транспортните коридори я позиционират като база за логистика и доставки.

Правителството вече подчерта ролята на България в свързаността в Черноморския регион по отношение на енергията и данните, транспортните връзки север-юг и проекти като железопътната връзка Александруполис – Одеса и магистралата „Черно море“, които могат да насочват материали, оборудване и услуги към Украйна.

ЕБВР ще подкрепи тези проекти и е готова да финансира икономически обосновани инвестиции в логистика, складови бази, железопътен подвижен състав, пристанища и интермодални терминали, които да утвърдят България като част от регионалната верига за доставки, свързана с възстановяването.

И накрая, какво послание бихте отправили към българските предприемачи?

България разполага с талант и разходна база, които ѝ позволяват да се развива отвъд регионалния пазар и да надхвърля очакванията за своя размер, особено в области като чистите и дигиталните технологии и модерното производство. Видяла съм много впечатляващи компании тук в широк спектър от сектори, които могат още повече да увеличат своите амбиции.

ЕБВР е тук, за да съинвестира, да намалява рисковете и да подкрепя вашите планове за придобивания или инвестиции както в страната, така и в чужбина. Вратата ни е отворена – особено за амбициозни, зелени и иновативни проекти, които могат да поставят българските компании на водещи позиции в Европа.