Повече от век Холивуд продаваше продукта на корпоративния оптимизъм на света. Действайте, взимайте повече, взимайте назаем, не мислете за последствията. Веднъж се живее (не се тревожете какво идва след вас). Някак си знаково е, че точно това място е сред първите, които ни дават да надникнем в бъдещето за въпросните последствия – въпреки огромните пари и ресурси, с които разполагат жителите на Лос Анджелис. Бедствието там е силно послание към целия свят, че вече закъсняваме с мерките за климатична адаптация.

Докато пиша този текст, двата по-големи пожара около американския мегаполис в началото на януари 2025 г. вече обхващат няколко квартала на града. Предградието Пасифик Палисейдс, дом на много известни и богати личности, вече на практика не съществува. През него минава значителна част от легендарния Сънсет булевард, а средната цена на имотите в предградието по изчисления на американски медии е (или по-скоро беше) 4,5 млн. долара. Същото важи и за Алтадена. Засегнати са и крайбрежните домовете на звездите в Малибу. За пореден ден най-големите огнища не са овладени, всеки ден нараства оценката на щетите. През това време пожарникарите в Калифорния се готвят да защитават следващото луксозно предградие, в което са домовете на най-богатите – сред тях Арнолд Шварценегер, Леброн Джеймс и изпълнителният директор на Disney Боб Айгър.

Защо сега?

Изминалата 2024 г. официално е най-горещата в историята на съвременните метеорологични измервания. Тя е по-топла с 1,6°C от средните стойности в Прединдустриалната епоха. Така тя е първата година, в която планетата се затопля над лимита от 1,5°C, приет от Парижкото споразумение през 2015 г.

Калифорния от своя страна е рисково за пожари място, има си „сезон на пожарите“. Заради климатичните промени от няколко години той вече на практика е през цялата година, признават местните експерти.

Проучване от 2023 г. показва, че площта, погълната от летните пожари в Централна и Северна Калифорния, се е увеличила с 500% през последните няколко десетилетия и че „почти цялото наблюдавано увеличение“ се дължи на глобалното затопляне. Данни показват още, че покачващите се температури са увеличили броя на „огнените дни“ – ветровити, горещи и сухи – в цяла Калифорния. На изток от Лос Анджелис днес има средно 61 повече такива дни годишно, отколкото преди 50 години. „Със затоплянето на нашия климат шансовете за интензивни, бързо разрастващи се пожари като тези, пред които са изправени днес калифорнийците, ще продължат да нарастват“, обяснява Кайтлин Трюдо от групата Climate Central.

Едно от вече видимите последствия от климатичните промени по цял свят е смущаването на цикъла на валежите. Без задължително да има намаление в общото количество валежи, те са по-нарядко, но по-екстремни. Това причинява страхотните бури в Европа в последните години, а българските и европейските метеоролози и климатолози са категорични, че тенденцията ще се влошава. В района на Лос Анджелис преди месеци се изливат порои, което спомага за избуяването на неконтролирана растителност наоколо, много повече от нормалното. Следва продължителна, безмилостна суша и тази растителност се превръща в сухо гориво, разпалвано от местните ветрове.

Системата не е подготвена

Ако оставим настрана понякога налудничавите конспиративни теории, практиците обясняват защо няма човешка сила, която да може да спре първоначално бедствието в тези условия. Основна причина е местният природен феномен Санта Ана. Не си представяйте пламък, който напредва бавно и може да бъде обграден с просеки. При ветрове със 100–160 км/ч наред с разпалвания от огромен фронт огън има и нещо като дъжд от огън, който вали над значителни части над града. Стотици сгради се разпалват и горят едновременно.

Пожарникарите в Калифорния са сред най-подготвените в света за борба с горски пожари. Инфраструктурата на градската пожарна обаче не е обновявана от доста дълго време и не е подготвена за новата климатична реалност. На места в първите часове на разрастването на стихията имаше недостиг на вода. Вероятно ще има разследване за безстопанственост, но каквото и да покаже, дори всичко да беше наред, проблемът е, че става въпрос за крайни жилищни квартали, в които водопроводната мрежа не е оразмерена за борба с напредващо със скоростта на автомобил огнено торнадо. Отделен фактор е типът строителство и разрастването на града в изложени на опасност зони и т.н.

Пожарната не е подготвена и за пожари с такъв мащаб – вижда се от кадрите на самолетите, които изглеждат микроскопично на фона на стихията (опустошила около 150 кв. км територия към петото денонощие на пожара) – тя няма шанс и се отказа да спасява имуществото още в първия ден. Вместо това се фокусира върху евакуацията на жителите.

Свят без сигурност

Хиляди хора загубиха цялото си имущество. По-лошото е, че много от тях няма да получат и обезщетения, защото рискове от този тип карат застрахователните компании да се оттеглят. Това се случва в ситуация на значително поскъпване на имотите в развития свят. В един от най-скъпите градове в света обаче, какъвто е Лос Анджелис, загубите са немислими. В силно пострадалият „работнически“ район Алтадена нормални по размер къщи струват между 1 и 2 млн. долара преди пожара. Застраховането на толкова скъпи имоти срещу увеличаваща се и неконтролирана опасност не е по силите на застрахователния модел със самостоятелни играчи.

След опустошителния Camp Fire през 2018 г. в Калифорния, който причини щети на стойност около 16,5 млрд. долара и доведе до нетна загуба за застрахователите, последните започнаха да се оттеглят от пазара. По същото време те започнаха да се оттеглят и от заплашената от наводнения и урагани Флорида. През 2019 г. броят на неподновените полици за жилища в Калифорния скача с повече от 30%. Между 2020 и 2022 г. застрахователните компании отказват да подновят 2,8 млн. полици на собственици на жилища в щата, 531 000 от тях са само в окръг Лос Анджелис. През 2023 г. два от големите застрахователи, State Farm и Allstate, обявяват, че ще спрат различни форми на имуществено застраховане в щата. От State Farm заявяват, че този ход идва в отговор на инфлацията и „бързо нарастващото предразположение към катастрофи“. Миналото лято същият застраховател отменя покритието за повече от 1500 дома в изгорелия район Пасифик Палисейдс.

Да оцелеем заедно

Страховитата променена природа ни показва, че вече закъсняваме с адаптацията към климатичните промени. Сред мерките, които трябва да се вземат на тактическо ниво, са преоценката на капацитета на инфраструктурата за реагиране на бедствия, забраните за строителство в райони с риск от пожари или наводнения, преосмисляне на материалите за строителство. Оцеляването при първата вълна на пожара на световноизвестния музей „Вила Гети“ (който помещаваше и Панагюрското съкровище наред с десетки хиляди безценни предмети на изкуството) дава някакви идеи за последното. Сградата е с двойни стени от негорим камък, автоматични огнеупорни врати, които ограничават пожари. Има система, която я капсулира за външния въздух, а дворът е със зони за намаляване и потушаване на разпространението на огън.

Преди да пристъпим към конкретните мерки обаче, трябва да има работещи стратегии за адаптация, които включват междуинституционално и дори международно сътрудничество, както и модели за застраховане, в които се предвиждат солидарни фондове.

Дали можем да си представим свят, в който ще липсва каквато и да е сигурност дори за домовете ни? В който дори най-подготвени градове изчезват за часове без предизвестие? Свят на миграция, конфликти и бедност, в който дългосрочното планиране на живота на индивида е невъзможно? Човечеството ще трябва да преосмисли много от принципите си – икономически и социални – ако иска да запази реда. Светът ще става все повече място, в което няма да може да се оцелява индивидуално – това ще е невъзможно дори за най-богатите. В контрапункт на въздигането на изолационизма в световен мащаб единственото решение е във взаимопомощта и общите действия, защото опасностите стават неконтролируеми за отделния човек. Няма недосегаеми.

Повече държави и политици трябва да осъзнаят, че загубите от бездействието сега ще са много по-големи след години. Адаптацията ще е толкова по-евтина и възможна, колкото повече успеем да ограничим затоплянето. В същото време мерките за ограничаване на покачването на глобалните температури могат да са ефективни само ако се прилагат в споделена глобална стратегия. Международният научен консенсус в сферата показва, че при разпадане на глобалната кооперация за климата, но все пак при вземане на индивидуални мерки ни очаква сценарий със затопляне с поне +3,6°C. Ако икономиката и потреблението продължат, без да вземем мерки, средните температури глобално ще скочат с поне +4,3°C до края на века. Повишаване на средната температура с над 4 градуса би означавало планета с малко гори, без коралови рифове и без лед, с катастрофални последици за биоразнообразието и начина на живот, с чести неконтролируеми екстремни явления и температури, достигащи 50 градуса в България през лятото. Всичко това ще обрече хората на бедност и на сблъсъци за оцеляване. Внуците на нашите деца ще живеят буквално на друга планета.

Съществуваме в сложна система, която трябва да бъде поддържана в баланс. Трябва да я пазим и да я надграждаме, а не да я заграбваме. Да се смирим и да направим нужното, за да възстановим този баланс. В него е бъдещето, дори и не толкова оптимистично на първо време.