Вместо нещо като увод реших да опиша мисловния процес през който минавам, за да подготвя този материал за полското икономическо чудо. Първо реших да го дефинирам. В главата ми започнаха да излизат заглавия от статии в последно време от типа: „Полша надмина Испания по качество на живота“ или „Полша вече е по-голяма икономика от Швеция“.  След всяко пътуване до Полша, а аз пътувам често, си казвам: „Защо при тях може, а при нас не?!“. Взех да се ровя в икономическата статистика, започвайки от БВП в абсолютен размер, не на глава от населението, и в евро, за да бъде сравнимо. Реших да видя как се развиват двете икономики, на България и Полша, от нашето влизане в ЕС през 2007 г. досега. Данните показват, че българската икономика е нараснала 3,2 пъти, а полската 2,7 пъти за този период.

След това си казах, че у нас имаше европейски фондове и преди да влезем официално в ЕС, и реших да видя какво показват данните от 2004-та, когато Полша влезе в Общността. Резултатът е близо 5 пъти ръст за България и едва около 4 пъти ръст за Полша.  Пак не съвпада с реалността, която виждам през прозореца. През цялото време в мозъка ми изплуваше една сцена от филм (The Counsellor, „Съветникът“). Така както аз я помня – един мъдър човек обясняваше на главния герой, че не може да промени реалността около себе си с действията си сега, защото тя се дължи на негови действия и решения от преди 5 години; днешните му действия могат само да променят неговата реалност за в бъдеще, но не и днес. Потърсих данни за още по-назад във времето. Започнах да гледам данни от Bloomberg за БВП по текущи цени в евро от 1995-а. С тях започнах да се доближавам до общоприетата теза, че Полша се е развивала по-добре от България след падането на комунизма. Числата показваха 7 пъти ръст на БВП за България и близо 8 пъти за Полша.

Нямаше нужда да се ровя много в данните, за да си спомня, че периодът от 1995-а до 2000 г. беше белязан с много големи промени в българския икономически растеж – хиперинфлация, фалити на банки, въвеждане на валутен борд. Българската икономика се срива с над една трета през 1996-а и достига нивото от 1995-а едва 5 години по-късно.

През комунизма всички в Източния блок имахме горе-долу един и същи стандарт на живот, даже България се водеше по-напреднала и по-модерна от Полша. Оказа се, че не е толкова лесно да се намерят официални данни за БВП на България от преди 1995-а. На страницата на НСИ историческите данни започват оттогава. След малко ровене стигнах до каталог от данни на Световната банка (datacatalog.worldbank.org).

Най-накрая намерих официални числа, които според мен добре олицетворяват разликите в постиженията на България и Полша, иначе толкова лесно видими в ежедневието навсякъде около нас.

След като имаме дефиницията, нека видим какво я обяснява. Темата е много интересна и заслужава задълбочено проучване, като се ползват научни методи на анализ на данните, но този материал няма да е точно това. Той по-скоро може да бъде изходна точка за подобно систематично изследване в бъдеще.

Шокова терапия спрямо плавен преход

На първо място е изборът на Полша за шокова терапия за преход към пазарна икономика след края на комунизма и нейното относително добро провеждане. Още към края на 1989 г. в Полша се приема планът „Балцерович“, наречен така на полския икономист и държавник Лешек Балцерович. У нас си го спомняме с термина „шокова терапия“ и беше сравняван с избрания от България „плавен преход“. Полша относително бързо приема закони, които осигуряват трансформацията от планова към пазарна икономика. Планът е всеобхватен и е приложен относително бързо още в началото на 90-те години. Приемат се нови закони, които премахват привилегиите за държавните фирми при вземането на кредити, позволяват фалита им, либерализират външната търговия, забраняват на Централната банка да финансира бюджетни дефицити с печатане на пари, освобождават обмяната на валута и чуждите инвестиции, въвеждат еднакво данъчно облагане и мита за всички фирми (държавни и частни), допускат да има безработица и организират защитата на правата на работещите.

Първоначалните оценки за плана „Балцерович“ в Полша са разнопосочни, но с перспективата на времето за мен е ясно, че извършването на болезнени, но необходими промени има положителен ефект. За сравнение – нашият плавен преход доведе до едни загубени 10 години. На практика реалните и трайни реформи у нас започват след въвеждането на валутния борд, десет години след полската шокова терапия. Като се опитвахме да избегнем или поне да ограничим трудностите за населението от прехода към пазарна икономика, ние само отложихме шоковете – те дойдоха през зимата на 1996-а, без да проведем кой знае каква терапия.

Еврофондовете

Втори важен фактор, при който отново има голям контраст спрямо България, са еврофондовете. Общият им размер зависи от големината на икономиките и на държавите. Може да има аргументи, според които процентът на усвояване зависи от административния капацитет, но според мен много по-важно за икономическото развитие е това за какво и как биват инвестирани тези пари.

В България примерите за неефективност са много и един от друг по-фрапантни: от села с 200 души население, но с по три стадиона с естествена трева до ВиК дружества в малки градове, получили чисто нови мрежи, които дори нямат пари да експлоатират. Личи не мисъл за подобряване на стандарта на живот, а за лично облагодетелстване.

Една от най-видимите инвестиции с европейски пари са пътищата. Някъде през 2005-а пътувах с кола с клиенти поляци от София до Бургас. Тогава магистралата стигаше само до Чирпан а те казаха: това е такъв лукс, вие сте много напред, в Полша почти нямаме магистрали. Двадесет години по-късно в България имаме около 900 километра магистрали в експлоатация, докато Полша е построила около 5200 километра (за площ на държавата, която е около 3 пъти тази на България. И да, за Полша броим и така наречените скоростни пътища, които са с по-високи стандарти от нашите магистрали. Освен общият обем важно е и как са проектирани и изпълнени. Там първо се изграждаха магистралите между големите индустриални центрове като Катовице и Гданск, връзките със Западна Европа, както и входовете и изходите на големите градове. Това подпомогна съществено ускоряването на икономическия растеж.

Фондът, който управлявам, наскоро придоби контрол върху малка фирма в Полша, която се занимава с проектиране на пътища. По този повод водих разговори с много хора, ангажирани в тази дейност. Според всички секторът на обществените поръчки за инфраструктурно строителство в Полша е чист от корупция. Обществените поръчки се провеждат честно, при ясни правила и контролът върху изпълнението е на много високо ниво. Това не може да се каже за България.

Други фактори

Различни полски експерти и икономисти споменават много други фактори, като достъпа до единния европейски пазар, високата образованост на населението, относително ниското ниво на държавен дълг (който в Полша е ограничен в конституцията до 55% от БВП). Всички тези фактори са важни, но по тях България и Полша са относително сходни. Те могат да обяснят бързото икономическо развитие на Полша в очите на западните европейци, но не и големите разлики между Полша и България.

Такава голяма разлика между нашите иначе толкова сходни държави е създаването на среда, която привлича хората да идват и да остават в Полша. Според официалната статистика в момента в страната има издадени над 500 000 разрешения за работа за лица от страни извън ЕС. Запазването на близки връзки с многото полски емигранти по света пък помага не само с преките трансфери от чужбина, но и с много инвестиции в икономиката и в бизнеса от тяхна страна.

Друга голям разлика между Полша и България е правовият ред и чувството за безнаказаност. Въпреки основателните упреци от ЕС към Полша на тема правов ред и съдебна власт, то все още в Полша е широко прието мнението, че ако прекрачиш закона, сигурно ще те хванат и ще бъдеш наказан.

Негативните тенденции през последните 10 години.

Все пак наблюдавам тенденции в Полша, които са негативни и могат да доведат до влошаване на икономическите резултати на страната за в бъдеще.

Обръщане на приватизацията

Структурата на полската икономика в момента е по-близка до тази на Китай, отколкото до идеала за напълно пазарна икономика. През последните десетилетия Полша повече национализира, отколкото приватизира. Преди години след дълга съдебна сага Полша се споразумя с купувачите на PZU да си върне контрола върху най-големия застраховател в страната. Няколко години по-късно PZU придоби контрол върху Pekao SA, втората по големина търговска банка, дотогава под контрола на „Уникредит“. Сега над една трета от банковите активи са в банки, контролирани от полската държава. Полският аналог на нашата банка за развитие – BGK – се смята за нещо като държава в държавата. Според статии в Bloomberg правителството я ползва, за да интервенира на валутния пазар в подкрепа на злотата, нещо, което не е позволено на Централната банка.

Полските аналози на „Лукойл Нефтохим“, „Булгаргаз“ и НЕК са държавни и наскоро бяха обединен в една компания – полската Orlen SA. Два месеца преди изборите Orlen намали драстично цените на горивата в своите бензиностанции – отчаян популистки ход на предишното правителство да привлече гласове, направен явно в ущърб на частните акционери. Orlen е борсово търгувано дружество и ако беше частно и мажоритарният акционер направи нещо във вреда на дружеството само с цел извличане на ползи за себе си, това би било престъпление. В Полша обаче, когато мажоритарният акционер е държавата, няма как който и да е друг държавен орган да предприеме каквото и да е.

В индекса на 20-те най-големи борсови компании на Варшавската борса над половината от пазарната капитализация се дължи на фирми, контролирани от полската държава. Това е един от основните фактори за значително по-лошите резултати на този индекс спрямо западните такива.

Запазването на злотата като национална валута и съответно възможността за водене на собствена монетарна политика често е цитирано от експерти като фактор, който е подпомогнал доброто икономическо развитие. В последно време обаче наблюдаваме обратната страна на тази монета – политизирането на Централната банка и използването ѝ за политически цели на отделни партии.