Когато през есента на 2022 г. централните банки по света влязоха в своеобразна надпревара за ударно увеличение на лихвите, основният консенсус сред икономисти и пазарни участници беше, че рецесията в САЩ и Европа е неизбежна през 2023 г. Оказа се, че прогнозата беше, меко казано, неточна, а годината се оказа изключително силна както от гледна точка на растеж на икономиката, така и за представянето на финансовите пазари. Реалният ръст на БВП на САЩ се повиши с 2,50% при 1,90% за предходната година. Нарастването на БВП на еврозоната и на Европейския съюз беше по-скромно – в размер на 0,4%, при 3,40% за предходната година, повлияно основно от геополитическите събития и забавянето на германската икономика.

Какво показват данните?

Устойчивостта, която показаха големите икономики по света на голямото повишение на лихвените проценти, както и продължаващата тенденция на високи бюджетни дефицити, промени очакванията за 2024 г. на поредна година с икономически растеж с няколко основни нюанса:

забавяне на темповете на растеж в САЩ до 1,00–1,50%;

леко повишение, но все още слаб ръст в еврозоната между 0,50 и 1,1%;

анемичен ръст в Германия, която отново ще се размине с рецесията в края на годината;

съществен спад на растежа в Китай до около 4,7%, което се намира под дългосрочната цел от над 5,50% годишен реален ръст;

очакванията за ръст на българската икономика са в рамките на 1,80–1,90% при 1,80% реален ръст за 2023 г. и 3,9% през 2022 г.

Данните недвусмислено показват, че динамиката на БВП на България е пряко свързана с този на страните от еврозоната. Това е и основна причина за скромните прогнози за ръст на БВП на страната ни през 2024 г.

Последните икономически данни за водещите икономики от началото на август в известна степен потвърждават предварителните прогнози.

Данните за страните от еврозоната показват запазване на темповете на растеж, като БВП отбелязва повишение от 0,3% през второто тримесечие на годината след силно представяне на страните от Южна Европа, включително Испания, Гърция, Франция и в известна степен Италия. Данните са помрачени от Германия, където икономиката се свива през второто тримесечие с 0,1% при предварителни очаквания за слаб ръст. Германската икономика успя да излезе от техническата рецесия, в която се намираше през втората половина на 2023 г., с ръст през първото тримесечие на 2024 г. Не успява обаче да задържи момента след спад на промишленото производство, но запазва растежа в сферата на услугите. Прогнозите са все пак за икономически ръст през третото тримесечие на годината и годишен минимален положителен ръст.

По-доброто представяне на южните икономики може да бъде обяснено с данните за бюджетните дефицити на двата европейски фронта. Ако Северът се стреми да поддържа умерени бюджетни дефицити и дори излишъци, бюджетният дефицит във Франция се очаква да достигне 5,20% от БВП, колкото е и за Италия, и около 3,50% за Испания. За сравнение – очаква се Германия да постигне около 1,50% бюджетен дефицит, 1,40% за Нидерландия, 1,1% за Швеция и дори излишъци в Дания и Норвегия. Очакванията за България са да постигне бюджетен дефицит под 3%, което поставят страната по-скоро в лагера на южните икономики.

Понижението на лихвите от ЕЦБ също се очаква да стимулира икономиката, макар и с известно забавено действие, тъй като съществува един традиционен времеви интервал, през който промените в лихвените политики на централните банки достигат до реалната икономика. ЕЦБ вече веднъж понижи лихвите, като очакванията са да има следващо понижение през септември и евентуално още едно до края на годината.

Независимо от това не може да се изключва известно забавяне на ръста на страните от еврозоната през третото тримесечие на годината. Развитието на войната в Украйна може да внесе допълнителни икономически нюанси. Слабото представяне на китайската икономика и пониженото потребление влияят негативно върху износа на ЕС. Допълнително въвеждане на вносни мита от САЩ по-късно през годината може да окаже допълнителен натиск върху търговията, но и върху инфлационните процеси.

Слонът в стаята

Всички очаквания на пазарите като че ли почиват на допускането, че инфлацията е решен проблем и не е част от икономическото уравнение. Част от политиките при президентска администрация на Тръмп обаче са проинфлационни, а самите централни банки не бързат да обявят победа над повишаващите се цени.

Съществува и вариант, според който може да станем свидетели както на инфлация, намираща се над целевите нива от 2%, така и на забавяне на икономическия растеж. Това е и най-лошият сценарий за следващите месеци, който не трябва да бъде подценяван.

Българската икономика се намира в стабилно състояние, като не се очакват някакви икономически и финансови шокове до края на годината. Независимо от политическата нестабилност през последните години, инфлацията отбелязва отстъпление, като очакванията са, че страната ще изпълни изискванията, свързани с влизането в еврозоната. Липсата на новини ще може да се смята за добри новини.

Кои са сигналите за предстояща рецесия, които следят икономисти и инвеститори:

Кривата на доходността на американските държавни ценни книжа продължава да бъде обърната, т.е. разликата в доходността между 10-годишните и 2-годишните книжа продължава да бъде отрицателна. Този показател продължава да бъде обърнат повече от две години, като отразява по-скоро очакванията, свързани с лихвената политика на Федералния резерв на САЩ, отколкото, предвиждайки икономическа рецесия. Показателят в миналото често е възприеман като предвестник на рецесия, макар и точността му да намалява значително през XXI век. Обикновено преди самата рецесия кривата се нормализира, където дългосрочните лихвени проценти са по-високи от краткосрочните. От чисто теоретична гледна точка за кратък период от време в началото на август кривата на доходността се нормализира, след което отново се обърна.

Правилото на Сам. Съгласно икономиста Клаудия Сам данните за изменението на нивото на безработицата в САЩ могат да бъдат използвани като ранен сигнал за предстояща рецесия, а именно – ако средното ниво на безработица за едно тримесечие се повиши с повече от половин процент над ниското си ниво от предходната година, то икономиката се е насочила към рецесия. Според последни данни от Бюрото по труда в САЩ нивото на безработица се повишава до 4,30% през юли, като нивото на новонаети се забавя. За сравнение – през юни нивото е 4,10%, а миналата година – 3,40%. Именно тези данни правят Правилото на Сам актуални към момента, независимо от ограниченията на модела.

Независимо от по-слабите данни от пазара на труда в САЩ, обявяването на рецесия може да бъде прекалено преждевременно действие, тъй като тези данни на практика се намират в хармония с търсените ефекти от Федералния резерв за т.нар. „меко приземяване“ на икономиката. Пазарът на труда отслабва, натискът върху възнагражденията на заетите намалява, което благоприятства за допълнително намаляване на инфлационния натиск, без всичко това да води непременно до рецесия и съответно ръст на безработицата.

Какво ни казват пазарите?

Финансовите пазари следят основно данните за състоянието на пазара на труда в САЩ. След слабите данни на 3 август, които показаха спад на новонаетите служители, последвалата седмица беше една от най-волатилните за пазарите. Борсовите индекси на основните пазари регистрираха бурни понижения, последвани от силни възходи. Японският фондов пазар отчете един от най-големите си дневни спадове в историята, като реализира дневно понижение от около 12%, последвано от дневен ръст от около 10%. Американският фондов пазар също отбеляза отстъпление, породено както от опасения за надценяване на компаниите от технологичния сектор, така и от опасения, че както в началото с инфлационните процеси, централните банки може би реагират с известно забавяне по отношение на намаляване на лихвените проценти.

Към края на тази волатилна седмица през август отново актуални данни за по-малко подадени молби за безработни в САЩ от очакваното върна пазарите на акции към възход, а лихвите по 10-годишните държавни ценни книжа отбелязаха понижение, с което опасенията от рецесия само няколко дни по-рано се изпариха.

При хипотезата, че САЩ действително навлизат в период на рецесия, Фед може би се забавя със своите действия и това прави финансовите пазари волатилни. Това ще продължи до момента, в който инвеститорите намерят успокоение в думите на централните банкери, че основният сценарий за „меко приземяване“ на американската икономика продължава да бъде в сила.

*Мнението е на автора и не представлява официалното мнение на институцията, в която работи.