В разгара на военния конфликт между САЩ, Израел и Иран инвеститорите, чийто опит се простира изцяло в периода след 2000 г., със сигурност не се чувстват в свои води. Инфлацията, пазарната волатилност, високите лихви и поредицата от „черни лебеди“, която новото десетилетие ни поднесе, са без аналог в близкото минало. Тяхна жертва стана не кой да е, а класическият портфейл, инвестиран 60% в пазара на акции и 40% в този на облигации (наричан накратко 60/40).

Съотношението се е превърнало в аксиома, която всеки портфолио мениджър познава, не без причина. Комбинацията се е доказала исторически като отлична пасивна стратегия, която консистентно побеждава S&P 500 в съотношението между доходност и риск в дългосрочен план. Множество фактори допринасят за това, сред тях са: спадащите лихвени проценти, отрицателната корелация между акции и облигации и сравнително ниската инфлация в периода от средата на 80-те години до 2020 г.

Началото на войната в Украйна даде пауза на невероятното представяне на 60/40. 2022 г. се превърна в най-лошата година за тази стратегия от 1937 г. насам. Рязкото вдигане на основните лихвени проценти вследствие на високата инфлация доведе до големи загуби и за акциите, и за облигациите. Разбира се, множество инвеститори смятат, че този период е изключение, което единствено потвърждава правилото, и завръщането към добрите времена предстои.

Управлението на инвестиционен портфейл обаче ни задължава да вземем предвид вероятността това да не се случи. САЩ потенциално изживяват своя собствена Суецка криза в конфликта си с Иран. Вероятността тя да се материализира изглежда малка, но критичен поглед върху ситуацията изисква да разберем рисковете (и възможностите), които един нов геополитически режим би създал.

По-висока инфлация и за по-дълго

Последиците от войната са вече налице. Инфлацията в САЩ достигна двугодишен връх, като нарасна с 3,3% на годишна база, a чувствителни повишения бяха отчетни във Великобритания и Европейския съюз след ръста в цената на петрола и природния газ.

Блокирането на Ормузкия проток оказа влияние върху близо 20% от дневното предлагане на петрол, или около 20 млн. барела. Ответните действия на САЩ, а именно блокадата на трафика от ирански пристанища, даде още една предпоставка за задържане на цената на сорта „Брент“ около и над 100 долара за барел.

В допълнение на това производственият капацитет на много държави от Персийския залив пострада от войната и е все още неизвестно каква част от мирновременното предлагане може да се завърне на пазара при евентуално примирие и в какъв срок.

Ограничаването на свободната търговия чрез мита, контрол над износа и ограничаването на свободата на мореплаването са други фактори с проинфлационен характер. Първите ограничават предлагането и увеличават цената на стоките и услугите, а последният покачва разходите за транспорт.

Дори и средносрочно тези фактори имат потенциала да ни върнат обратно към високата инфлация от 2022 г. Това би означавало и вдигане на основния лихвен процент от страна на централните банки.

Отсъствието на традиционните хеджове

Пазарите реагираха първи и доходността по 10-годишните облигации в развитите икономики се повиши с между 25 и 50 базисни точки. Тези лихвени проценти са най-чувствителни към неочаквана инфлация заради дългосрочния характер на инвестицията. За кратък период това донесе загуби на инвеститорите.

По-важното – още веднъж не видяхме епизод на flight to safety, или ротация от по-рискови пазари, като този на акции, към този на държавни облигации. Тази динамика обичайно води до ръст в цените на облигациите, което компенсира до някаква степен диверсифицирания инвеститор. Отново и двата пазара губеха едновременно, а 60/40 отново се представи по-зле от алтернативни пасивни стратегии.

Златото също не предостави убежище на инвеститорите, точно обратното. Възходът на цената на ценния метал започна при сходни условия през 2022 г., когато войната и инфлацията тласнаха инвеститорите към пазара. В следващите години геополитическата несигурност, засиленото търсене от страна на централните банки по света и отслабването на щатския долар доведоха до ръст от над 150%, голяма част от който реализиран през 2025 г. За инвеститорите, които избраха златото за свой хедж през 2026 г. обаче, последваха загуби до и над 10% в отделни моменти, частично подтикнати от действия на централните банки.

Статутът на японската йена като сигурен актив също бе разклатен. По време на криза валутата исторически се е представяла добре спрямо тези на други развити държави. Ниските и отрицателни лихви в страната от десетилетия създаваха „диференциал“ с тези на други пазари, където те са по-високи. Разликата обикновено се затваряше по време на криза и това подкрепяше стойността на йената. От 2022 г. този диференциал започна да нараства, след като лихвите в САЩ и Европа растяха в отговор на инфлацията, а тези в Япония останаха на място. Това прати курса на валутата до и над 150 йени за долар, стойности, невиждани до момента от инвеститорите.

Йената нямаше как да предпази инвеститора и през 2026 г. Япония внася над 90% от петрола си от страните в Персийския залив. Тя е една от най-засегнатите енергийно страни от настоящия конфликт, ако вземем предвид и повишаването на цената на втечнения природен газ, който отговаря за една трета от производството на енергия в експортно ориентираната икономика. Всички тези фактори доведоха до обезценяването на йената срещу други основни валути.

Този път е различно

Последният от Големите 4 активи убежища за инвеститорите, щатският долар, не се представи много по-добре. Доларовият индекс, който измерва курса на американската валута срещу тези на 6 други развити икономики, първоначално поскъпна с около 3%, а после бързо отстъпи към нивата отпреди началото на конфликта в Иран. За сравнение – през 2022 г. в разгара на войната в Украйна индексът реализира ръст от над 10% в период от повече от половин година, подкрепен от нарастващите лихвени проценти в САЩ, което предостави защита на инвеститорите.

Този път обаче военният конфликт засегна САЩ директно. Търговията на петрол се извършва почти изцяло в долари, а отсъствието на около 15 млн. барела на ден от световния пазар намалява търсенето на валутата и съответно нейната относителна цена.

Резервният статут на долара вече беше разклатен сериозно през 2025 г. През първото полугодие доларовият индекс спадна с 11%, най-голямата загуба от разпада на Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове през 1973 г. Този път катализаторът беше търговска война, започната от президента Тръмп, която директно удари стокообмена с основните икономически партньори, а оттам и доминацията на долара в световната търговия.

Нови възможности

Волатилността на финансовите пазари е както риск, така и възможност. Широко прието е разбирането, че по-време на криза спадът в цената на финансовите активи предлага допълнителна „премия“ за онези, които са склонни да поемат по-високия риск. Инвеститорите обаче следва да преосмислят своето позициониране в светлината на изменящата се геополитическа и икономическа обстановка.

Корелацията между пазарите на акции в развитите държави през последните няколко десетилетия е изключително висока, в рамките на 80%, породено от синхронизирането на монетарните цикли през периода на нулеви и отрицателни лихвени проценти до 2022 г. Този факт елиминира до голяма степен позитивите от диверсификацията между САЩ и Европа и води до отлив на капитал към американския пазар, който предлага редица предимства за инвеститорите.

Относителното поскъпване на американските акции спрямо останалите пазари и рекордната концентрация в основните индекси в САЩ в няколко технологични имена в комбинация с асиметричните ефекти от геополитическите промени, следва да ни накарат да се замислим за диверсифициране в Европа, Япония и развиващите се страни.

Защитата срещу инфлацията е вероятно да остане основна грижа за инвеститорите в обозримото бъдеще. Облигациите, които предлагат това, носят значителен лихвен риск, а волатилността на златото прави труден избора му за хедж. Тук идва мястото на краткосрочните ДЦК. Исторически тяхната корелация с инфлацията е над 90%, защото доходността им е директно свързана с основния лихвен процент. Последният трябва да е около и над темпа на инфлация, за да може тя да бъде овладяна.

Поглед напред

Успешният инвеститор на следващото десетилетие ще трябва да се отърси от някои икономически догми. Епохата на портфейла 60/40, изглежда, е пред своя край, а основните активи, към които капиталът се насочва по време на криза, не предлагат защитата, на която пазарът е свикнал.

Въпреки това финансовите пазари са и остават двигател за създаване на богатство. Въпросът е как да останем инвеститори в тези интересни времена. Едно е сигурно – няма да намерим отговора в близкото минало, защото то е малко вероятно да се повтори.

Материалът е с информационен характер и не представлява препоръка за покупко-продажба на финансови инструменти.