На 1 май се навършиха 20 години, откакто се случи най-голямото разширяване на ЕС с нови 10 държави членки. Каква промяна донесоха те, а впоследствие и присъединяването на България и Румъния, а и на Хърватия за Общността?

Разширяването превърна Европейския съюз в глобална сила – в мощен икономически съюз, конкурентен и иновативен, с по-голям достъп до суровини, с повече инвестиции и по-активна търговия. Този процес е свидетелство за визия: визия за единна Европа с общи ценности като мир, свобода, демокрация и равнопоставеност. Със своите традиции, модерност и многообразие Европа е едно от най-привлекателните места за живот на планетата и един от най-големите пазари в света.

Европа е сред регионите в света с най-голям растеж. По отношение на БВП на глава от населението, изразен съобразно стандарта на покупателната способност, резултатите на тези десет държави са впечатляващи. БВП на глава от населението е 60% от средния за ЕС-27 през 2004 г., а през 2022 г. е 81%. Реалните заплати са се удвоили, а нивата на бедност са намалели наполовина. Средната продължителност на живота в десетте новоприсъединили се държави се е увеличила от 75 на 79 години. И всичко това е постигнато само за 20 години.

В същото време коректността изисква да кажа – европейците в исторически план винаги сме имали трудни помежду си моменти – такъв например беше напускането на ЕС от Обединеното кралство. Шокът от Брекзит обаче беше не само успешно преодолян, но сплоти още повече страните членки. През 2016 г. Доналд Туск – сега премиер на Полша, а тогава председател на Европейския съвет, написа следното до европейските лидери: „Трябва да бъде съвършено ясно, че разпадането на Европейския съюз няма да доведе до възстановяване на някакъв митичен пълен суверенитет на неговите държави членки, а до тяхната реална, фактическа зависимост от големите суперсили: САЩ, Русия и Китай. Само заедно можем да бъдем напълно независими“.

ЕС има 27 страни членки, като към него амбиции да се присъединят имат страните от Западните Балкани, Украйна, Турция, Молдова и Грузия. И в момента много от политиките се реализират много трудно и тромаво. Една държава може да блокира спешни решения. Как ЕС може да стане по-ефективен?

Моето лично мнение, е че разширяването ще се случи. Причините са визионерски и геостратегически. Светът е много по-нестабилен от преди, а страните – кандидатки за членство, са наши съседи и са част от европейското семейство всяка по свой начин. Разбира се, разширяването е отговорна задача и изисква усилена работа както от страните кандидатки, така и от ЕС. През март Европейската комисия изпрати съобщение до правителствата с предложения как политиката на разширяване да се адаптира към перспективата за един още по-голям Европейски съюз – от 30 или повече държави.

От 2022 г. се обсъждат институционални реформи на ЕС. Дискусиите и анализите разкриват, че пълният потенциал на действащите договори не е използван изцяло. Допустимо е да се приложат „клаузи за преход“, които позволяват да се премине от гласуване с единодушие към гласуване с квалифицирано мнозинство в рамките на Съвета на министрите на ЕС в ключови области – външна политика и сигурност, разширяване, налагане на санкции, човешки права. Комисията изрази подкрепата си за изменение на Договора за ЕС – „ако и където е необходимо“. Дали такава реформа, която ограничава правото на вето на всяко правителство ще се случи – зависи от самите правителства на държавите членки, т.е. от избирателите.

Впрочем България би могла да има водеща роля в процеса на бъдещото разширяване. България граничи със Западните Балкани. Страните на Балканите се познаваме добре. Не трябва да се забравя, че именно България през 2018 г. върна темата за разширяването в европейския дневен ред.

България е пълноправен член на ЕС от 2007 г., но все още чувството за принадлежност към Общността на българите не е пълноценно. Защо все още говорим за „нас“ и за Европа?

Причините за това усещане сред хората са много. Всички ние, представителите на европейски и националните институции, имаме дълг към българските граждани да ги приобщаваме към политиките на ЕС и техните ползи. Истината е, че стандартът ни на живот е по-висок в резултат на европейската солидарност. Вече не се сещаме за таксите за роуминг, живеем с европейски стандарти за качество на храните, въздуха, пътуваме, учим и работим свободно в Европа. В този смисъл не трябва да омаловажаваме и да приемаме за даденост тези постижения – ако бяхме извън ЕС, те нямаше да са достъпни за нас и за децата ни.

Естествено, ние, българите, имаме високи очаквания и искаме – заслужаваме – стандартът ни да е висок като във високоразвитите европейски страни. В този смисъл социалното неравенство в България също играе роля за песимистичните настроения и съответно трябва да преодолеем икономическите несъразмерности. Ако това се постигне, ще видим и промяна в нагласите за европейската принадлежност на българите.

Много ми се иска също така още от детска възраст да учим как работи ЕС и да сме наясно, че българите участват във вземането на всяко европейско решение и в приемането на всеки европейски закон. Вече 17 години сме в ЕС, а дебатът за Европа у нас все още се случва сякаш България не е в Европа – все едно чакаме „някой от Брюксел“ да ни каже какво да се прави. А всъщност в Брюксел ходят българските дипломати, експерти, политици, министри, за да участват във вземането на решенията, които влияят на семейния ни бюджет и на начина ни на живот.

Съществува риск за поредно отлагане на членството ни в еврозоната и сухопътния Шенген. Какво не достига на България да реализира тези стратегически цели?

Ако трябва да бъдем точни, пълноправното членство на България в Шенген стана факт на 31 март – страната вече има пълен достъп до всички информационни системи на Шенгенското пространство и прилага напълно законодателството в тази сфера, включително издаването на шенгенски визи. Това е голям пробив и успех след години застой. Да, по време на преговорите в Съвета не беше постигнато незабавно съгласие за отпадане на контрола по сухопътните вътрешни граници, но съм убедена, че това предстои скоро. В своя годишен доклад за Шенген Европейската комисия призова за обвързващ ангажимент на ротационното председателство на Съвета да бъде гласувано решение за отпадане на проверките по сухопътните граници до края на 2024 г.

Колкото до приемането на еврото, процесът зависи от стриктни четири икономически критерия, които страната трябва да покрие – три от тях България вече покрива, но остава да видим дали и последният критерий, който е свързан с инфлацията, ще бъде изпълнен. През юни ЕК ще публикува своя т.нар. конвергентен доклад, в който ще се произнесе дали България е готова за еврозоната. Важно е последователната и целенасочена работа на българските власти да не прекъсва. На хората, които имат своите легитимни притеснения, искам да кажа – еврозоната е голям успех на изграждането на европейския проект и общата валута многократно подсили най-важния икономически двигател на ЕС – неговия единен пазар. Одобрението за еврото сред хората, които го ползват, е изключително високо – одобряват го всеки трима от четирима граждани на еврозоната. Специално хърватите, които се присъединиха последни, са мотивиращ за нас пример. Разбира се, самата смяна на валутата не гарантира незабавен успех като с магическа пръчка, но е предпоставка за него. Така че от нас, българите, зависи – и винаги е зависело – дали ще проявим воля.

Съществува усещането, че Европа няма изявен лидер и понякога няма бърза и адекватна реакция при геополитически кризи. Да вземем войната в Украйна. Първата реакция беше силна и безапелационна и след това като че ли започна да прозира нерешителност. Оказва се, че членовете на ЕК нямат такова влияние все още във формирането на политиката на Съюза. Защо е така според вас?

Политиките на Съюза се правят от страните членки, от техните дипломати, министри, държавни глави. И разбира се, от легитимно избраните им представители в ЕП. Решенията се вземат демократично от всички заедно. Решенията не са еднолични. Понякога това отнема повече време и механизмите не са елементарни.

Същевременно нека отчетем, че в най-решителните и трудни моменти през изминалите 5 години ЕС реагира единно и бързо – войната срещу Украйна, ковид кризата. Когато целият свят беше в плен на пандемията, ЕК помогна за намирането и внедряването на ваксини в рекордно кратък срок.

Този подход продължи и по отношение на войната на Путин срещу Украйна. Когато руските танкове преминаваха границата, нашият Съюз защити украинския народ с единство, сила и решимост. Приехме над 4 млн. украински бежанци. Създадоха се коридори на солидарността, за да продължи износът на земеделска продукция, и така се предотврати световна продоволствена криза. С пълно единодушие 27-те правителства въведоха 13 пакета от санкции срещу режима в Кремъл. Единодушно беше и историческото решение за започване на преговори за присъединяване на Украйна. С плана REPowerEU на Комисията се осигуриха енергийните доставки и намалихме зависимостта от руските енергийни ресурси от изкопаеми горива.

Не приемам тезата за нерешителност или за отстъпление. По-скоро виждаме, че се води дискусия за подходите, чрез които да вървим заедно напред и да бъдем по-силни и успешни. Тъй като стратегическата среда около нас непрекъснато се променя, Комисията разработи стратегия за отбранителната промишленост на ЕС. Идеята е да се подсилят съвместните отбранителни способности като се разходват по-разумно военните бюджети и се отчита ролята на НАТО в колективната защита на ЕС. Мирът повече от всякога се нуждае от сигурност.

Наближават европейските избори. Защо е важно българските граждани да гласуват на тях?

Защото от всички нас зависи бъдещето на Съюза. Глобалните предизвикателства са много и никоя страна членка не може да се справи с тях сама. Необходим ни е силен ЕС. И от нас, гражданите, зависи каква посока искаме ЕС да поеме. Като гражданин на България и на ЕС искам да се обърна към гласоподавателите и да им кажа: няма по-хубаво от това властта да се подновява по решение на гражданите на определен период от време, от това зависи нейната жизнеспособност. Повечето закони в Народното събрание произтичат от решения, взети преди това на европейско ниво. Евродепутатите имат думата при назначаването на ръководители на различни европейски органи, в т.ч. на Европейската комисия. Те гласуват и многомилиардния бюджет на Съюза, от който зависи и развитието на България. Като българи имаме право да изискваме повече от европейските институции, особено предвид предизвикателствата, пред които се изправят и ЕС, и България: именно това е най-солидната мотивация да отидем до урните и да направим активността висока. Всеки един глас е важен.

Европа е залята от дезинформационна вълна. По време на избори пропагандните лъжи се увеличават стократно и гласът на Брюксел трудно си проправя път сред тях. Какви са ефективните инструменти, за да се противопоставим на тази вълна?

Свободният сблъсък на мнения е нещо хубаво, когато тези мнения са автентични. Трябва да осъзнаем обаче, че в днешно време тежестта на определени мнения е изкуствено усилена и съответно сблъсъкът е изкривен. Има държави и организации, които масирано, контролирано и организирано наводняват европейското публично пространство с манипулации, гонейки определена цел. Шарл Бодлер казва, че „най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува“. Първата стъпка към преодоляването на тази заплаха е хората да знаят за нея. В момента сме уязвими именно защото сме свободни като общества, защото по презумпция сме съгласни, че всяко твърдение е автентична „друга гледна точка“ и демократичните държави позволяват пълна свобода на изразяване. Според Европейската комисия решението за борба с дезинформацията не е и никога не е било да се цензурират определени гласове. Вместо това се работи да се покажат ясно организираните от чужбина конспиративни схеми и мрежи на влияние, така че обществото да види кой го манипулира и в полза на чии чужди интереси. Ето защо в дългосрочен план най-ефективната мярка за противодействие на дезинформацията и това, което наричаме чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, е култивирането на критично мислене и медийна грамотност – сред млади и стари. На европейско ниво имаме нови закони, които регулират големите онлайн платформи със стриктни изисквания за честност и прозрачност – защото ние не знаем как техните алгоритми и изкуствен интелект поднасят точно определени теми на точно определени групи в точно определени моменти – това става целенасочено, избирателно и създава риск от манипулации, особено в предизборна кампания. Същевременно с различни програми се подкрепят независимата журналистика и високите професионални стандарти. Успяхме също така да убедим европейските политически партии да подпишат преди изборите Кодекс за поведение с етични принципи за водене на предизборните кампании. Целта е изборите да бъдат съревнование на идеи, а не на нечисти методи.

Йорданка Чобанова е назначена за ръководител на Представителството на Европейската комисия в България през март 2024 г. и изпълнява функциите на официален представител на Комисията в страната под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен. Тя има дългогодишен професионален опит в българските и европейските публични институции, както и успешна академична кариера в сферата на икономиката и иновациите. Завършила е Икономическия университет във Варна, Факултет „Финанси“, а през 2003 г. се дипломира като магистър по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. През 2007 г. получава докторска степен от Европейския университетски институт във Флоренция.