Господин Николов, данните са в сърцевината на различните технологични революции в последните години. Означава ли това, че центровете за съхранение и обработка на данни се превръщат в сърцето на технологичната революция?

През годините е имало различни еуфории, които са се отнасяли за информационните технологии и които са изисквали ресурси. Например блокчейн е такава – консумира страшно много енергия, прави нещо, без да е съвсем ясно какъв е финансовият ефект от него и какъв е бизнес смисълът на цялото начинание. Но създава необходимост от сигурна среда, в която да има непрекъснато захранване, физическа сигурност, климатизация, наблюдение, свързаност към външния свят и т.н.

Защо давам пример с блокчейн? Защото AI бумът, който е в ход в момента, изключително много прилича на него. Базиран е на същите технологии, някои от участниците са същите.

Има прилики, но все пак има и разлики…

Разликата е, че мащабът този път наистина е колосален. Тази технология е валидна, тя се разработва от много време. Новото е лавинообразно нарасналото количество данни, генерирани от самите потребители и от всякакви други източници.

Наличната комуникация, поевтиняването на крайните точки за събиране на информация и много други фактори понижиха цената за генерирането на данни и изведнъж започна да ги има в изобилие. Промени се и скоростта, с която тези данни могат да бъдат обработвани, и цената, на която това може да става. Изведнъж в ръцете на съвсем друг клас хора се появиха изключително мощни средства за изчисления и те по много интересен, сравнително линеен начин се комбинираха със средствата за съхранение на данни в особено големи размери. Това доведе до възможността вече да има реални приложения, които хората да могат да използват в ежедневието си.

Затова ли AI доби популярност като технология тогава, когато се появи първият потребителски ориентиран продукт?

Да, ChatGPT и подобните му. Всяка една от компаниите, които в продължение на много години разработваха нещо такова, побърза да представи своите продукти в тази сфера. Някои от тях бяха по-подготвени, други все още догонват. Трети пък предпочетоха да замълчат за известно време и след това да сложат картите на масата. Но така или иначе, има два класа компании. От една страна, са тези като Google, Microsoft, Amazon, Meta. Те седят върху генерирани, съхранявани в техни съоръжения, огромен обем от данни и има какво да правят върху тях. Останалите са компании, които имат най-различни интересни идеи и биха желали да цифровизират различни видове източници на информация, които съществуват отдавна.

В момента обаче рискът според мен се състои в това, че все още не е много ясно как точно ще се изкарват пари от AI. В момента трилионерите са компаниите, които произвеждат кирките и лопатите за копаенето в тази област – като NVIDIA, Broadcom, AMD. Те за много кратък период се сдобиха с огромна пазарна капитализация, която по някакъв начин инвестират в разработката на продукти.

Все още не сме видели обаче многообещаващи, променящи света към по-добро бизнес модели, базирани на изкуствен интелект – такива, които истински да генерират стойност. Може да се появят новатори, които объркват света и добре изградения бизнес – в това не се съмнявам, но дали това ще доведе до добавена стойност, все още не е ясно.

Как се отразява всичко изброено на вашия бизнес?

По много интересен начин в много посоки. Някои от тях – положителни. Очевидно е, че нарасналото търсене е сред тях.

Негативно се отразяват желанията на различни правителства и индустрии да регулират един такъв ръст, особено по отношение на консумираната електроенергия, тъй като изчислителните центрове в по-голям мащаб от един момент нататък започват да консумират диспропорционално количество енергия за свършената работа и за наетите хора в тази индустрия.

Това е дълга дискусия, разбира се. Ако ги няма тези изчислителни центрове, то тогава същите тези компютри в индустрията ще бъдат сложени в съоръжения, които имат много по-лоша енергийна ефективност, т.е. ще се потребява много повече енергия, за да могат да се оперират същите изчислителни ресурси.

Както казахме, технологии като блокчейн и AI все още не са доказали своята решаваща положителна роля в придвижването на важни за обществото и за света процеси, а консумират огромно количество енергия. В същото време държавите, които са строили десетилетия електроцентрали, преносни мрежи, се борят те да са в баланс. И този баланс обхваща много индустрии и гражданите с консумираното от тях електричество. Този процес няма как да бъде оставен на пазарна саморегулация, защото може да остави без енергия много важни сектори от индустрията, които не са в добро финансово състояние. Затова има части от Европа, в които се вземат много сериозни мерки за ограничаването на ръста на новите мощности, присъединявани към изчислителни ресурси.

Може ли липсата на енергия да спре ръста?

Моето убеждение е, че няма. Просто индустрията ще се геодислоцира от административните столици и градове, където по принцип е основната концентрация на бизнеса, към индустриални райони, които са преживяли тежка деиндустриализация. Тоест – където е имало някакви производства, които са изнесени, но е останала инфраструктура.

По-смелите, по-големите, тези, които имат дългосрочен план в тази област, въобще не разглеждат варианта да консумират енергия, която се контролира от държавата, а си представят, че ще построят свои собствени електрически мощности. Или ще разчитат на свои партньори, такива като Equinix, че ще си осигурят съоръжения, които имат своя собствена генерация на енергия.

Едно от притесненията е, че светът ще се наложи да се обърне сериозно към фосилните горива, за да покрие нуждите на нарастващите центрове за данни. В същото време вашата компания е известна с политиката си да ползва зелена енергия. Как се случва това?

На първо място Equinix е бизнес, огромен бизнес. И той се интересува най-вече от две неща: желанието на клиентите и какво е законно да бъде направено. Когато си толкова голям, каквото и да правиш, то е видно и няма как да пренебрегнеш закона. В същото време клиентите искат да решават своите собствени ESG проблеми и искат зелени изчислителни центрове.

Дори и в България ще се появят законови изисквания към индустрията да започне да плаща за зелена енергия. В момента сме в пионерските години на този процес, когато все още произведената енергия от ФЕЦ, от вятърна енергия, от ВЕЦ е значително повече от количеството бизнеси, които се склонни да платят добавка за нея. Тоест на нашия пазар върхът, който сме постигнали, са едни зелени сертификати, които се трансферират от съответните производители към търговците и крайните потребители.

В момента, в който има остър недостиг на зелена енергия, пазарът ще започне да диктува появата на съвсем нов клас източници на възобновяема енергия. Това са сериозни проекти за Power Purchase Agreement и на големи инвеститори в тази област – а не проекти, реализирани с европейски средства, върху държавна земя, собственост на отбрани политици, които са успели да накарат държавата да изкупува енергията им на непазарна цена.

Може ли България да се възползва от споменатата преди малко миграция към по-слабо индустриално натоварени региони?

България е в една много противоречива позиция. От една страна, ние сме границата на Европа. През България исторически винаги е преминавало огромно количество телекомуникационен трафик, тъй като чисто сухоземно това е едно от малкото места, откъдето можеш да излезеш от Европа и да навлезеш в Близкия изток и Азия.

Страната ни от 2004 г. е член на НАТО, от 2007 г. е в ЕС. България е обект на преки чуждестранни инвестиции в продължение на цяло едно десетилетие – сред тях има фабрики, има транспортни коридори, които ЕС разработва. Но в страната ни в продължение на много дълъг период от време съществува и тежка олигархия, която всъщност възпира всякакви стратегически външни инвестиции. Ние практически не можем да дадем един пример за много значима такава. Нямаме българска Dacia, нямаме българска Škoda, нямаме дори асемблатор на линия на някои от големите производители. Причините са много. Преди всичко волатилност на логистичния пазар и доминацията му от няколко играча. Също тоталната мафиотизация на енергийния пазар и нестабилността, свързана с това. В България не можеш да си купиш хеджиран продукт в енергетиката. Не можеш да си осигуриш енергия на стабилни цени. Няма как. На справедливи и стабилни цени.

Има и изключително нестабилна законова рамка и липса на върховенство на закона. Слабостта на българската правораздавателна система е много негативен фактор. Инвеститорите просто не са сигурни, че това, което в момента виждат като закони, като правила, ще остане стабилно в рамките на хоризонта на тяхната инвестиция и второ – че те ще бъдат спазени въобще.

И все пак какви остават предимствата ни, тъй като инвестиции продължава да има?

Като територия сме незаобиколим фактор по отношение на телекомуникациите и там се справяме много добре. За последните две години заради войната в Украйна трафикът през България се удвои до повече от 32–35 петабита. И преди бяхме големи, защото чисто географски това е мястото, откъдето може европейският трафик да тръгне към Близкия изток, към Турция и въобще към тази част на света. Но сега ситуацията е драстично по-различна. Северните маршрути са затворени и всички инвестиции по отношение на телекомуникация се стичат в България. Телекомуникациите обаче са сравнително малък, компактен, не консумиращ толкова много енергия бизнес, за разлика от обработката на информация, съхранението и стрийминга на съдържание. Това са скъпоструващи проекти, които до този момент доста настойчиво заобикалят България.

Много неща трябва да се променят, за да може да видим такива инвестиции, каквито са налични в Полша, в Италия, проекти, за които се съобщава, но все още не се реализират с пълна сила в Гърция, такива, които се задвижват с много голяма скорост, но при много плътно спазвано мълчание в Румъния. Ние сме малък пазар с малко хора, със сравнително ниска покупателна сила. Вместо да се организираме така, че хората да ни избират заради географската локация, наличието на талант и екосистемата от IT компании, ние правим всичко възможно тези проекти да не се сбъднат на българска земя.

Големите ИТ инвестиции не рисуват ли различна картина?

IT секторът като индустрия е много голямо изключение. 8% от БВП на България се прави от IT компании, които физически са тук, но духом не са. Работят на съвсем друг пазар, борят се за съвсем, съвсем други неща. Характерното на тази индустрия е, че тя си избира място, където има таланти, екосистема от училища, която да ги подготвя, където се знаят езици, където има удобен визов режим с големи пазари като Европа и САЩ. Тези фирми съществуват, те наемат българи, тези българи плащат данъци в България, това е хубаво.

Но не трябва да забравяме, че тези компании могат да си тръгнат от днес за утре. Техните активи в България са много малки в сравнение с това, което реално произвеждат. Биха могли да преместят бизнеса си, да кажем в Румъния, и да поканят хората си да се преместят в Букурещ или някой друг град. Това не е позиция на British Steel, която да e купила „Кремиковци“, да e инвестирала 5 милиарда и да е ясно, че следващите 10 години няма къде да отиде.

До този момент IT индустрията се развива толкова добре и толкова успешно, защото тя остава извън интересите на хората, които диктуват дневния ред на държавата. Не е проблем за българските мафиоти да откраднат някаква българска компания, но е много трудно да я оставят живa. В IT сектора всичко изчезва много бързо, ако е в непрофесионални ръце. Това е някаква автоимунна система, която, от една страна, дава ръста и размера на тези компании, от друга – гарантира, че са по-трудни за атакуване.

Естествено, България е европейска държава и трябва да сме много активни европейци и граждани. Преките чужди инвестиции показват, че има хора, които са поели риск и са дошли тук и си отстояват правата по правилния начин. За ЕС също е ключово пазарът да се развива в правилната посока и постоянно ни оказват натиск да се включим в обща свързаност в енергетиката, в еврозоната, в Шенген, за да могат да пазят границите си. Това са все процеси, много дълбоки, много важни, много ключови за развитието на нашето общество, които с течение на годините дават резултати.

Но като че ли се случват по-бавно, отколкото ни се иска?

Бавно, болезнено и с много голяма съпротива.

Всъщност най-големият проблем на българския народ е, че исторически никога не сме били толкова добре, колкото сме в момента – толкова богати, толкова преуспели, толкова пътуващи. Когато най-значимата ни драма беше опашките на границата с Гърция, много трудно можем да поведем сериозен разговор за върховенство на закона, за състоянието на политическата система в България, за състоянието на икономиката, за ролята на банките, за прегряването на жилищния пазар, за ролята на българската държава в здравеопазването и това, което се случва там, за перспективата пред българското образование и продукта от него. Докато българският народ не преживее отново глад и обедняване, сериозен диалог няма да се случи. Просто купеният вот ще е достатъчно силен, за да може да обърне темите отново към ЛГБТ, към лева, еврото и всякакви други неща, които са абсолютно извадени от контекста на дневния ред на всяко едно общество, не само на българското.

Може би въвеждането на AI в куп професии ще очертае момента на такова разтърсване. Вие внедрявате ли по някакъв начин изкуствен интелект в оперативната си работа?

Внедряваме. Имаме специални системи, които анализират начина, по който изчислителните ни центрове функционират, сравняват ги с околната среда, сравняват ги с товара, с различните модели, които са заложени при проектирането ни, и позволяват да подобряваме константно нашата ефективност. Например изчислителният център, в който сме в момента, е с Power Usage Effectiveness (PUE) от 1.295 на годишна база. Такъв резултат се постига единствено и само с много сериозни инвестиции и феноменално добро опознаване на начина, по който тази инфраструктура функционира. Това не може да бъде постигнато с лист и молив в ръка.

Имаме друг клас AI продукти, които ни помагат да анализираме пазара и да структурираме нашите предложения, така че да бъдат максимално интересни за нашите клиенти и да им предложим услуга, която ще им е полезна.

Ползвате ли приложения с AI в личен план?

Дъщеря ми преди няколко седмици ме помоли да ѝ помогна по математика. Аз започнах да обяснявам за тригонометричните уравнения, но бях изумен, когато тя се усъмни в един момент в моите обяснения и попита ChatGPT. Приложението реши задачата и го описа много по-чисто и много по-разбираемо. Това, честно казано, ме изненада. Сравнително трудно свиквам с мисълта, че има знания и умения, които на мен са ми стрували голямо усилие, за да мога да ги разбера, да се науча да ги практикувам, без да правя глупави грешки, а вече съществува нещо, което е в мобилния ѝ телефон или в таблета ѝ и то обяснява нещата доста по-добре от мен с натискане на едно копче.

Това като възможност ли го възприемате, или ви плаши? Смятате ли, че ще има социална криза заради изместването на хората от изкуствен интелект?

Очакванията за апокалипсис съществуват от хиляди години. Ние като разумни хора е нормално да се притесняваме в такава ситуация. Някои от тези притеснения са основателни. Но мисля, че основният риск е по отношение на нуждата от фундаментална, дълбока промяна на начина, по който нашите деца учат. Вместо да наизустяват, те трябва да се научат как да задават правилните въпроси. Това е съвсем друг вид умение – за постигането на крайни цели, използвайки определени ресурси.

Кой точно ще направи тази промяна? Голяма част от учителите в българските учебни заведения никога не са се занимавали в дълбочина с IT. Мога да си представя, че това е голям проблем, че нашата образователна система ще продължи да кара постарому, все едно тези средства не съществуват, и ще произвежда деца, които използват въпросните продукти на AI единствено и само за забавление, а не професионално. В крайна сметка ще са конкурентно неспособни спрямо връстниците им в по-развити пазари, в които образователната система реагира достатъчно адекватно и навреме.

Кое е по-трудно за вас като мениджър – да запазите човешкото, емпатията към хората, или да бъдете по-отговорен към компанията и технически стриктен?

Ние сме в Южна Европа, тук абсолютно всичко е лично. Бизнесът ни в Испания, в Италия, в Турция е драстично по-голям, отколкото в България, но виждам, че всички мои колеги, директори в тези държави, имат изключително лично отношение към служителите си.

Просто няма как да вършиш в тази част на Европа изключително отговорна, напрегната и дори рискова на моменти дейност, без да имаш лично отношение. Такива са нашите порядки – с много дълбоки корени в народопсихологията ни. И по тази причина знам всички служители по име, техния социален статус, техните радости и тревоги.

Какво бихте избрали от следните две предложения? Да имате по-свободни правила за наемане на специалисти от трети страни, извън ЕС, или да има държавна регулация, която подпомага развитието на вашия бизнес?

Всички катастрофи на този свят, всички икономически катастрофи са се случили вследствие на държавни регулации. Спомням си, когато Обама тръгна да прави достъпни жилища в Щатите, първата мисъл, която ми дойде тогава, беше, че това ще надуе такъв балон в недвижимите имоти, който ще помете цялата банкова система в Америка. Не се оказах прав. Тя помете цялата банкова система на света. И то по възможно най-непредвидимия за мен начин, защото все пак не съм експерт финансист.

Аз съм ярък представител на тези, които вярват, че държавни помощи в стил „дайте да дадем“ в крайна сметка се отразяват изключително негативно именно на тези, които са мислили, че ще се облажат от тях.

Вашата компания започва като стартъп преди 17 години. Може ли да направите някакъв паралел между стартъп средата тогава и тази днес?

О, да. Тогава това, което ние направихме, беше някаква абсолютна екзотика, с венчър капиталист, който финансира съществената част от бизнеса. Хората по банките бяха, меко казано, смаяни от това какво сме ние. Днес вече не е така. Тази екосистема се допълни от различни други компоненти. Има бизнес ангели, които финансират професионалното формулиране на идея. Има множество венчър капиталисти, активни в България. Има мецанин фонд, има фондове, които инвестират в различните стадии на развитие на компаниите.

Огромна част от интересните проекти намират своето финансиране в чужбина. Като най-успешните, най-добрите, тези, които са с най-голям мащаб, са в САЩ. Тоест българи, които започват дейност като американска компания, намират драстично по-голямо финансиране, по-силна и глобална правна поддръжка. Те участват само на пазара на труда в България и нищо повече. Като цяло, това не е идеално за стартиращия предприемачески бизнес в България, но е интересен ракурс. Това означава, че тези, които се занимават с предприемачество тук, могат по всяко време да намерят решение извън пределите на България – било в Лондон, било в Германия, било в САЩ, където всъщност предприемачеството е с много сериозни корени, с много сериозна култура, с много голям мащаб и където се случват истински големи неща.

Ако трябваше да започнете нов бизнес сега, каква сфера бихте избрали?

Дълбоко съм убеден, че кучето е заровено в хората.

Аз съм на този етап от живота си, в който не ламтя за някакви материални неща, не ме интересуват бизнеси, от които могат да се изкарват страхотни пари. Интересуват ме по-скоро проекти, които могат да подобрят съществуването и развитието на различни хора.

Какво е последното обучение, което преминахте?

Като американска компания имаме ежегодно сертифициране за практики против даването на подкупи и други корупционни практики. Всяка година всеки един служител в компанията задължително преминава през такова обучение, което завършва с изпит. Току-що си издържах изпита.

Коя е следващата книга, която ще прочетете? Какво в света ви вълнува най-много в момента?

Последната книга, която си купих и предстои да чета, е „Защо нациите се провалят“. Това е една прекрасна книга, която е написана с много здрав разум. В нея се обяснява, че цялото човечество в цялото си съзнателно съществуване се опитва да създаде най-голямата компания, най-голямата държава, най-голямото нещо. До този момент – много важно е да го помним за всичко, което правим – всички опити да бъде завзет целият свят са се проваляли. Винаги. Няма нито един момент в историята, в който някой е успял да завземе целия свят. С изключение на спорта, във всички останали сфери на човешката активност опитите да се монополизира и докара света до един-единствен властелин и повелител на една-единствена логика и на едни-единствени ценности и принципи, са се провалили. Няма значение колко са били силни и големи за времето си.

Здравко Николов е изпълнителен директор на „Equinix България“, най-големия оператор на центрове на данни в страната. Професионалният път на г-н Николов минава през работа като програмист и системен инженер в Чехия и България. През 2008 г. заедно с двама свои съученици от ТУЕС, Владислав Янков и Стефан Стефанов,  основават фирмата IIIDC („Три Ди Си“) с помощта на фонда за рискови инвестиции Neveq. През 2013 г. най-големият оператор на центрове за данни в Европа по онова време, TelecityGroup, придоби IIIDC. През 2016 г. американската компания Equinix на свой ред става собственик на TelecityGroup и така се превръща в най-големия оператор на такива услуги в света. В момента Equinix разполага с над 250 центъра на пет континента, в 50 града по света.

Здравко Николов е женен, с три деца.