Разкажете ни за основаването на компанията. Основавате я точно през първата година на демократичен преход. Тогава не е имало много предприемачи, от които да се учите. Как се решихте на подобна крачка?

Иван Аков: Моята идея беше да създавам продукти. Имам слабост към изобретенията, имах такива още от времето на комунизма. Не съм се замислял за самата структура на компанията и проблемите, които могат да възникнат. Но ако искаме да създадем продукт, са ни необходими хора, трябва организация, за да се произведе, монтира и т.н. Благодарение на съпругата ми, която влезе също в компанията, изградихме основата. Тя беше по-здраво стъпила на земята от мен, занимаваше с финансите и хората. Тя продължава да е част от компанията.

Казвате в едно друго интервю, че сте си отрязали пътя назад, за да нямате „спасителен вариант“ и да се отдадете на новото начинание.

Иван Аков: Да, звучи добре на думи, но като го преживееш, не е толкова лесно. Трябваше да вземем голям кредит и след това да го връщаме. Ако знаех какво ме чака, не съм сигурен, че бих го повторил. Иначе твърдо вярвам, че за да продължиш напред, не трябва да оставяш път назад. Когато имаме лесен път назад, като стигнем до трудности, си казваме: „Добре, имам място да отстъпя“. За хубаво или лошо, банките не ти дават да се оттеглиш.

Ние сме компания вече на 35 години и участваме в един сегмент, в който трудно се правят инвестиции. И предизвикателствата не са само в парите, а и в изграждането на име. Много хора, които са строили имот или са правили ремонт по един или друг начин, са стигнали до нас, защото никога не сме предали нашите клиенти по отношение на качеството и отношението.

Сега, 35 години по-късно, какъв е здравословният баланс между дълг и собствен капитал?

Иван Аков: Старал съм се плащанията по лихви да не надвишават 5% от оборота. В началото, когато започнахме да изграждаме сгради, имахме много помещения, търговски обекти, складове под наем и се стремях тези плащания да са до 10% от оборота. И затова си мисля, че да плащаме лихви и главници до тази стойност, е добре.

Когато растеше бизнесът, беше сравнително лесно, но не очаквахме да дойде 2009 г. Оборотите ни паднаха, бизнесът пострада сериозно и тогава се включи и синът ми.

Как решихте кога е подходящият момент да се включите в бизнеса?

Христофор Христов: Още от деца сме слушали много за компанията вкъщи. Тя беше като най-малкото дете в семейството. Никога не сме разделяли личните от работните разговори. Не сме имали правило, че като седнем да вечеряме, не може да говорим по работа.

Така че от ранна детска възраст бяхме въвлечени в работната среда. Помагал съм в производството. Всичко стана много естествено.

Разкажете ни малко за вашите взаимоотношения и как осъществихте прехода между първо и второ поколение в управлението? Имахте ли конфликтни зони?

Иван Аков: Е, разбира се. Няма как да няма. Човешки същества сме. Там е работата, че няма много семейни компании в България, от които да се научиш. Ако имахме повече примери – може да проучим кой модел работи. Има много, например германски, италиански компании с такъв опит, но те са от други държави с различни традиции. Не е толкова лесно да заимстваш практики от тях. Нямаше откъде да гледаме и сме си вървели с грешките. Моята най-голяма радост е, че синът ми обича и харесва това, което прави. Това е най-голямото ми удовлетворение. Най-големият ми страх беше, че няма да му хареса работата в компанията. Сега вече виждам, че му харесва.

Имали ли сте съмнение, че това е вашият път?

Христофор Христов: Не съм имал съмнение. Когато построихме сградата на 7-и километър и когато правехме планове за бъдещето, родителите ми ме попитаха дали искам да продължа да развивам бизнеса, или да спрем там, където сме.

Иван Аков: Реално тогава имахме възможност да си изплатим кредита и да приключим с тази част от развитието. Това се случи през 2007 г. Никой не предполагаше какво ще се случи през 2008 г.

Христофор Христов: Погледнато от днешната перспектива, това е бил период на ускорено обучение. Ако пазарът вървеше само в позитивна посока, нямаше да научим и уроците, които научихме.

Между другото, много анализатори и експерти виждат повторение на ситуация 2008 г. в момента. Пазарът на недвижими имоти в България е доста горещ. Вие следите пулса на този пазар отблизо.

Христофор Христов: Да, много сериозно го следим. Има значителни разлики от 2008 г. В момента кризата не е финансова и няма липса на ликвидност. България все още е една от страните в ЕС с най-ниски лихви. Ние следим индикатори като достъпност на жилищата, които оценяват стойността на имота спрямо доходите. По този показател дори Белград е преди София. Имаме значителен ръст на заплатите и продължаваме да се развиваме с бърз темп и да доближаваме западните стандарти. Ръстът на заплатите все още изпреварва значително ръста в цените на имотите. София има страхотен потенциал, но как ще се развие трудно някой може да предскаже.

Според мен в момента фокусът е в технологичните компании и е много по-вероятно да станем свидетели на нова технологична революция, която да промени света.

Иван Аков: През 2008 г. изникнаха множество непрофесионални инвеститори. Всички знаят, че това е сегмент, в който има добавена стойност, и голям капитал се насочи към него – но предимно от хора, които не са професионалисти и нямат дългосрочна визия. Докато сега основните участници на пазара вече са хора с много опит и дългосрочна визия. Когато имаш дългосрочни намерения на пазара, ти гледаш на клиента да му предадеш максимална стойност, защото така го задържаш за следващите проекти.

Как ви се отразява влизането ни в еврозоната?

Христофор Христов: За нашите чуждестранни партньори това беше голяма тема. Всички ни питаха дали да инвестират в България. Всъщност мисля, че ефектът от приемането на еврото е изконсумиран месеци преди да се случи.

Вярвам, че ще се открие един нов сегмент на пазара за големи институционални инвеститори, които ще започнат да инвестират в недвижими имоти.

Как се променя интересът към вашите продукти през последните години?

Христофор Христов: Ние си променихме фокуса значително, работим в най-различни направления. От обекти на много по-ранен етап, т.е. ново строителство, през ритейл сегмента – хора, които купуват, правят ремонт или сменят вратата на тяхното собствено жилище, до дистрибуция и износ.

В различните сегменти имаме различна стратегия.

В новото строителство пазарът изключително много се промени. Там вече преобладават професионални инвеститори, които са с огромен опит, мислят дългосрочно и правят все по-качествени проекти.

Нашият продукт е основна част от един жилищен обект. Крайният клиент вижда много малко неща в една сграда – асансьора, дограмата, вратата. Това са неща, които човек може да оцени. В София имаме проекти на световно ниво. Правили сме няколко небостъргача в Ню Йорк. Спомням си колко ме впечатлиха общите части на кооперациите там – с фойатетата, стаи за срещи, с клубни стаи, с професионални кухни, зали за събития, киносалони, басейни.

Как навлязохте на американския пазар? Доколкото знам, другите ви пазари са по-близо – предимно на Балканите.

Христофор Христов: Балканите, да, Словения, по-големи близки пазари. В Алжир също сме имали сделки.

В Щатите стана много интересно – с известна доза късмет. Участвахме на изложение, където установихме ценни контакти. Скоро след това американски инвеститор ни потърси чрез нашия партньор – харесаха му продуктите ни и така започна нашето сътрудничество. За този клиент направихме специално проектиран за САЩ продукт с различен тип затваряне, с различен тип заключваща система.

Интересното е, че американският пазар, макар и по-развит в много отношения от европейския, специално в нашия сегмент – врати и дограми – е години назад като технология, като изисквания и усещане към продукта. Имат различен стандарт. Когато влязохме на този пазар, беше вече след атаките от 11 септември, когато стандартите за пожароустойчивост бяха значително затегнати. Дограмите са значително по-олекотени в сравнение с европейските стандарти, а технологичните решения са на по-базово ниво. Специфично при вратите се търсят много високи размери, но със сравнително опростени заключващи механизми.

Още при първото запитване американският партньор ни попита колко тежи вратата – въпрос, който в Европа рядко се задава. Когато им казахме, те реагираха категорично: трябва да се олекоти, защото ще се монтира върху дървена конструкция. За нас това беше изненадващо – оказа се, че цялата сграда е изградена от дървена конструкция. Ние, разбира се, се съобразихме.

И тъкмо пътувах за САЩ, когато клиентът ми се обади – не може да монтираме вратата, отворите не съвпадат. За мен беше много странно, защото при нас тестваме всичко, преди да го изпратим. Отиваме на обекта и инвеститорът ни посреща леко фрустриран. Попита ме дали мога да монтирам брава. Не съм го правил преди, но им казах, че ще я монтирам, не би трябвало да е толкова сложно. Справих се, инвеститорът се впечатли и каза, че всичките му обекти оттук нататък ще са на „Солид“.  

Не сте ли поглеждали към западноевропейския пазар?

Христофор Христов: Да, първо се бяхме насочили към големите европейски пазари. Даже бяхме направили едно представителство в Австрия преди години, имахме много амбициозни планове, участвахме в изложения.

Обаче там се ударихме челно в стена, което много ни разочарова, защото клиентите са научени да търсят германски, австрийски, швейцарски продукти. Тук има една специфика – нашият продукт е краен и носи нашия бранд. Ние сме тези, които сертифицираме, разработваме, произвеждаме продукта. Когато клиентите на този пазар чуят, че продуктът е български, или очакват да е много евтин, или да не е с нужното качество.

Иван Аков: На западните пазари хората нямат доверие на България като производител.

Христофор Христов: Дори в Северна Македония – там имаме много добри пазарни позиции, но работим с бранд на наш партньор. Казаха ни, че ако сме с българския си бранд, няма да постигнем ефекта, който искаме.

Мечтата ни е един ден наистина да докажем, че български продукт може да е на изключително високо ниво.

Но не само в нас е проблемът. В ЕС има много вътрешни бариери, които създават повече ограничения, дори понякога по-сериозни от митата, които Тръмп се опитва да наложи.  Например за много утвърдени италиански фирми също е страшно трудно да навлязат на германския пазар.  

Като говорим за европейски регулации – какво е отношението ви към изискванията за устойчиво производство и какво правите вие в тази посока?

Иван Аков: Определено не го правим, за да отговорим на регулации и да покриваме стандарти, а защото вярваме, че така трябва да се прави.  

Христофор Христов: Инвестирахме в собствена фотоволтаична централа, която пуснахме миналата година. Към момента има дни, в които покриваме 100% от енергийните си нужди със собствено производство.

Споменахте ръста на работните заплати. Как се справяте с това предизвикателство?

Христофор Христов: Ние се конкурираме за хора вече и с големи западни компании и понякога се задъхваме. В крайна сметка всичко се отразява в крайната цена, която клиентите плащат за нашия продукт. Ние сме в една постоянна борба да бъдем адекватни на пазара като участници, като търговци, като производители и от друга страна, да сме адекватни като работодател.

Съответно нашата цел е да привличаме възможно най-качествените хора в нашия екип и през последните години успяваме да го правим.

Вие използвате доста технологии, внедрявате технологични новости. Каква част смятате, че от производството скоро време може да се роботизира, автоматизира, къде бихте могли да използвате изкуствен интелект?

Иван Аков: Трудно е например да роботизираме сглобяването на вратите. Няколко пъти сме се опитвали да го направим, но това е много специфичен процес, защото всеки клиент иска вратата да отговаря на неговите индивидуални нужди.

Започват да навлизат вече и хуманоидните роботи, които променят правилата на играта. Ако станат масови, роботизацията ще отиде на друго ниво.

Христофор Христов: Но за момента вървим в друга посока. Вкарваме роботи в по-лесни процеси като боядисване например. Това е последният процес, който роботизирахме.

Другият процес, който роботизирахме, е праховото боядисване. И сме много доволни.

Иван Аков: Хората стават много по-производителни, когато си партнират с машина. Добрият резултат се получава, когато хората контролират нещата, а роботът ги изпълнява – говорим за повторяеми, скучни за хората дейности.

Използвате ли изкуствения интелект при разработването на продуктите или при дизайна?

Христофор Христов: Да, използваме го и в маркетинга. Създаваме с него визуализации, модели. Не бих казал, че сме го въвели на ежедневна база и е част от работния ни процес, но се учим, експериментираме. Все още обаче очакваме да стане наистина персонален помощник, като придобие всички специфични познания за компанията и човека. Тогава ценността му ще стане много по-достъпна за малки и средни фирми, каквато сме и ние.

Каква ще е вратата на бъдещето? Кои са новите технологии, които използвате?

Христофор Христов: Задължително умна. Засега не се очертава вратата да бъде заменена с някакво поле.

Много продукти могат лесно да бъдат отнесени от технологиите, но засега не се забелязва тенденция нито сградата да стане само поле, нито вратата. Поне не в близките години.

Но технологиите променят правилата на играта. Вече във вратите има видеонаблюдение, разпознават се лица, има аларма, която се задейства, когато около вратата се намира непознат човек. Но нашата врата не дава само сигурност на клиентите ни. Тя е и удобството, което имат в ежедневието, характеристики като топлоизолация, шумоизолация, визия, дизайн.

През последните години инвестираме много в дизайна на продуктите си. Ние може да сме рационални същества, но доста често вземаме решения емоционално.

Работим именно в тази посока. Целта ни е нашият продукт да бъде желан от хората. Така че вратата на бъдещето ще е все по-красива, все по-персонализирана, все по-сигурна, без да натоварва човека в ежедневието и ползването.

Отопление, кола, всичко управляваме през телефон. Вратата дава възможност да управляваме дома си през телефон, не просто вратата.

Оказа се, че имаме и огромен късмет като фирма, защото, когато потърсихме брава, която да се заключва електронно, нямаше такава на пазара и се наложи да си я създадем сами. В момента сме единствената компания в света, която предлага такова комплексно решение.

Тоест във вратата вече имаме вкаран ток. Той ни позволява да индивидуализираме вратата и като визия, защото може да вплетем в нея различни светлини.

Има ли все пак някакво недоверие към смарт вратите при използването на биометрични данни?

Христофор Христов: Винаги има хора, които се отнасят с недоверие към електрониката. Преди 5–6 години пуснахме на пазара първата врата с биометрия, с пръстов отпечатък. И имаше една дама, която ни питаше, дали от чаша могат да ѝ вземат пръстов отпечатък. Обаче не се замисляме, че ключът, който носим, е много „по-лесно пробиваем“. В момента имаме много елементи на защита, получаваме сигнал, когато има човек пред вратата. Предстои да надградим и с камери.

Иван Аков: Трябва да отбележа, че за толкова години нямаме нито една разбита врата, а имаме десетки хиляди монтирани работещи врати. Има компании, които имат много добре изработени като дизайн врати, но ако са с ниска степен на сигурност, клиентите бягат от тях.

Интересното е, че всички ни казват, че не се интересуват толкова от сигурност. Ние гледаме на сигурността като бонус, защото в противен случай в бъдещето това ще е нашият минус.

Вие работите с много различни материали. Какви са в момента тенденциите и кои са вашите основни доставчици? Геополитическата обстановка по някакъв начин оказва ли влияние върху вашата дейност?

Христофор Христов: Спрямо логистичния ад, който преживяхме по време на ковид, в момента ситуацията е прекрасна. Снабдяваме се с материали директно от производители от различни места по света.

Заключващи механизми вземаме от Италия, метал – през местна компания. За декорации имаме много партньори. За смарт нещата и за електрониката работим директно с Китай.

Как оценявате в момента средата за правене на бизнес в България?

Иван Аков: Най-голямото ни желание е колкото е възможно политиката да не пречи на развитието на бизнеса.

Относно хората, наскоро се смяхме с един познат. Питаше ни дали можем да му предоставим 20–30 монтажисти за известно време? Казахме му: ако намериш някого, който може да го направи, звънни ни, защото и на нас ни трябват. Липсата на хора е голяма спънка пред развитието на бизнеса. Това е огромно предизвикателство, с което фирмите са оставени да се справят поединично.

Процесът на наемане на чужденци в България продължава да е сложен, бавен и тромав. Ние започнахме да привличаме работници от Киргизстана и Узбекистан още преди две години и минахме през този процес. Вярваме, че може да се подобри.

Кой е най-ценният урок, който сте научили един от друг?

Христофор Христов: Да не се отказваш. Може би това е. И да мислиш мащабно. И да мечтаеш.

„Солид 55“ е българска семейна производствена компания с над 35 години опит, специализирана в разработването и производството на блиндирани и високотехнологични входни решения. Компанията се утвърждава като един от водещите производители в сектора на сигурността, с мащабно присъствие в България, Европа и Америка.

Основният фокус на „Солид 55“ е производството на смарт блиндирани врати Solid Smart Doors – иновативни решения, които интегрират сигурност, интелигентни заключващи системи и модерен дизайн. Продуктите са базирани на собствено разработена и патентована конструкция, която гарантира високо ниво на защита, надеждност и дългосрочна експлоатация.

Освен смарт блиндирани врати продуктовото портфолио на „Солид 55“ включва интериорни врати, врати за къщи, пожароустойчиви и многофункционални системи, гаражни врати и входни решения за жилищни сгради.