Госпожо Хасън, кои мениджъри се справят безпроблемно със своя Work-life Balance?

Мениджърите, които постигат успешен баланс между работата и личния си живот, са онези, които са поели съзнателна отговорност за собствените си действия и съдба, както и за поддържането на този баланс. С това те дават добър пример на хората от екипа си. Тези мениджъри идват и си тръгват от работа навреме, почиват си извън офиса. Макар да са активни, когато се налага, и да работят извънредно, когато има крайни срокове, се стараят това да не им става навик. Те знаят как да поставят граници на времето, в което да са на разположение за работа.

В кои организации се увеличават проблемите с психичното здраве на работното място през последните години?

В много технологични компании и стартъпи, особено тези с напрегната и интензивна работна култура. Такива са агресивните корпорации, както и свръх динамично развиващи се фирми, които целят двуцифрен и понякога дори трицифрен годишен растеж. В публичния сектор заетите в здравеопазването и образователната сфера изпитват все по-сериозни проблеми с психичното си здраве. Като цяло всяка компания, която забелязва увеличаване на психичните и емоционалните трудности сред служителите си, ще установи, че това се дължи на проблеми в една или повече от следните области:

• Изисквания: Служителите се борят да се справят с изискванията на работното си място; с натоварването, както и с различните модели на работа и/или работна среда.
• Контрол: Служителите нямат контрол върху начина, по който вършат работата си.
• Подкрепа: Служителите не получават адекватна информация, поощрение и подкрепа и/или ресурси от организацията, преките си мениджъри и колегите си.
• Взаимоотношения: Служителите са в лоши отношения с колегите и/или ръководството. Работят в деморализираща среда.
• Роля: Служителите не разбират своята роля и отговорности.
• Промяна: Служителите смятат, че организацията не ги информира и не се съветва с тях при предприемане на различни промени.

В кои компании се увеличава броят на щастливите служители? 

Това са компаниите, които са въвели четиридневната работна седмица, и тези, в които се прилагат модерни програми за повишаване на благосъстоянието. В тях служителите са удовлетворени, защото ясно разбират ролята си и свързаните с нея задачи, могат да се справят с натоварванията и имат думата за начина, по който най-добре вършат работата си. Радват се на ясна комуникация и подкрепа. Корпоративната среда е изпълнена с висок морал и добри отношения между колегите. Мениджърите в тях се фокусират върху благосъстоянието на хората, като осигуряват гъвкаво работно време и стабилен баланс работа – личен живот. В тези организации корпоративната култура и ценностите са широко споделени и включват програми за здравословно хранене, насърчаване на спорта и психичното здраве.

Коя е най-ефективната стратегия за повишаване на благополучието и работоспособността?

Служителите трябва да са сигурни, че за висшите мениджъри благосъстоянието на всички наистина има значение. Организациите и мениджърите трябва да правят проучвания относно психичните затруднения на служителите си, така че да разберат какво работи и не работи от стратегиите им.

Всяка ефективна стратегия за повишаване на благополучието и високата работоспособност трябва да включва следните приоритети:

• Оценка на текущото състояние: Използване на анкети и обратна връзка от служителите за разбиране на тяхното психично здраве.
• Обучение и информираност: Обучение на мениджърите и служителите за разпознаване на признаците на стрес и други психични проблеми на работното място.
• Политики и процедури: Разработване и прилагане на политики, които подкрепят психичното здраве, включително гъвкаво работно време.
• Подкрепа и ресурси: Осигуряване на достъп до ресурси и подкрепа, като консултации и анонимни линии за помощ.
• Непрекъснато подобрение: Редовно преглеждане и актуализиране на стратегиите и практиките за поддържане на психичното здраве.
• Създаване на подкрепяща култура: Насърчаване на отворена комуникация и подкрепяща работна среда, където служителите се чувстват комфортно да споделят проблемите си.

Къде минава границата между това служителят да се грижи за собственото си благополучие и съответно – работодателят да го прави?

Отговорността за грижата за благосъстоянието и психичното здраве на работното място се разделя поравно между човека и организацията, за която работи.

До голяма степен нашето благосъстояние и психично равновесие на работното ни място са и в наш контрол. Всеки от нас има способността да се справя с повечето ситуации, да посреща ефективно трудностите и предизвикателствата и да възстановява баланса си; каквато и да е вашата роля или позиция в компанията, каквито и да са вашите умения, опит и способности, можете ефективно да мобилизирате психологически, социални и физически ресурси, които да ви помогнат да управлявате натиска и да минимизирате стреса, да поддържате и да подобрявате психичното си здраве и чувство на удовлетвореност на работното място.

Какви са най-често срещаните заблуди за психичното здраве на работното място?

Мит е, че големите мениджъри и силните лидери не изпитват стрес или тревожност. Психичните проблеми засягат хората на всички нива в организацията. Мит е, че стресът е нормална част от работата. Хроничният стрес може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Мит е, че говоренето за психичното ви състояние означава слабост. Отворената комуникация може да подобри ангажираността и ефективността. Мит е, че психичното здраве е личен проблем, а не е проблем на фирмата. Психичното здраве влияе пряко върху работоспособността на всеки от нас. Мит е, че ако страдаш от някаква форма на психично натоварване, не можеш да работиш ефективно. Всъщност с правилната подкрепа от колеги и ръководство, с разумни корекции в работната среда, които да са съобразени с нуждите на човека с психични затруднения, е най-вероятно той или тя да продължи да работи и да постига забележителни успехи.

Какви съвети бихте дали на работодателите, които тепърва започват да се ангажират с благосъстоянието на хората си?

Доброто психично здраве на служителите е от съществено значение за повишаване на производителността и морала в екипа. Проучете хората си и установете какво за тях е ценно по отношение на благосъстоянието им. Анализирайте причините за отсъствията, текучеството и нивото на работоспособността им. Въведете гъвкаво работно време, когато е възможно. Уважавайте времето за почивка и отпуск на всеки. Развийте емоционалната интелигентност на преките ръководители и ги научете да разпознават признаци на стрес и бърнаут. Осигурете ергономично оборудване. Създайте пространства за релаксация и социализация. Предлагайте здравословна храна в офиса. Организирайте групови спортни дейности. Създайте програми за признание и възнаграждения, като се забавлявате по-често с екипа извън офиса.

Джил Хасън е писател, преподавател и коуч. Автор е на повече от 30 книги за психично здраве и личностно развитие. Сред тях са „Психично здраве и благополучие на работното място: практическо ръководство за работодатели и служители“, „Съзнателност“, „Емоционална интелигентност: управление на емоциите за положително въздействие върху живота и кариерата ни“, „Как да се справяме с трудните хора: интелигентни тактики за преодоляване на проблемните хора в живота ни“, „Подредете живота си: как външният ред води до вътрешно спокойствие“ и др. Член е на академичния състав на глобалната организация за обучение Cross Knowledge. Била е гост на редица подкасти във Великобритания и в САЩ по теми като управление на стреса, емоционална интелигентност, съзнателност, устойчивост и добро отношение. Фокусът на работата ѝ е насочен към оказване на подкрепа на хората да реализират своя потенциал, да се чувстват добре и да оценяват своите способности и умения, за да дадат своя положителен принос за развитието на света.