Казвате, че най-голямата възможност за вашата компания е ускорената енергийна трансформация в Европа. Кое е най-голямото предизвикателство пред европейската енергийна структура, включително пред българската, при включването на значително по-голям дял зелена енергия в микса?

Най-голямото предизвикателство е ограничената гъвкавост на електроенергийната система. Делът на зелената енергия расте бързо, но мрежата остава неподготвена – липсва достатъчно балансиращ капацитет, липсва дигитализация в управлението и липсва оперативна гъвкавост, която да абсорбира волатилността на ВЕИ. Това води до несъответствие между производство и потребление, затруднява присъединяването на нови мощности и създава структурни рискове за енергийната сигурност в Европа.

Към това се добавя и прагматичен проблем, който вече блокира инвестиции – ограниченият достъп до електричество. В много индустриални зони или стратегически локации просто няма свободна мощност за присъединяване. Това спира проекти, забавя разрастването на производствени бази и възпира нови инвеститори.

Микрогридовете и батерийните системи за съхранение са най-прекият отговор на тези дефицити. Те позволяват на индустриални потребители, логистични хъбове и критична инфраструктура да изграждат локални, автономни енергийни системи, които комбинират ВЕИ, съхранение и интелигентно управление. Така се осигурява стабилна енергия без зависимост от ограничените възможности на централизираната мрежа.

В България картината е аналогична – имаме огромен потенциал, но интеграцията на съхранение и модернизацията на мрежата са критично необходими. Същевременно страната ни разполага с важен системен актив: първата българска гигафабрика за батерийни модули на IPS, която позиционира България като технологичен и производствен хъб в регионалната енергийна трансформация.

На какъв етап е развитието на екосистемата за батерийни системи за съхранение на енергия в България?

България е в началото на своята „батерийна ера“, но развитието е изключително динамично. Само за няколко години преминахме от отделни пилотни проекти към индустриален мащаб. Telelink Infra вече участва в разработването и изграждането на BESS инсталации с общ планиран капацитет, доближаващ 1 GWh, които ще играят ключова роля за стабилността на мрежата и интеграцията на нови ВЕИ мощности.

Екосистемата се подрежда бързо: инженеринг компании, банки, застрахователи, инвеститори и производители вече работят в много по-координирана среда. Най-голямото конкурентно предимство е, че България разполага със собствена гигафабрика за батерийни модули, което ускорява внедряването на решения, съкращава веригата на доставки и дава съвсем нов мащаб на сектора.

Какви са ключовите ви стратегически приоритети за следващите 3–5 години?

Нашият фокус е да се утвърдим като регионален лидер в децентрализираната енергийна и дигитална инфраструктура. Приоритетите ни са ясни:

BESS и микрогрид решения – изграждане на автономни енергийни системи, съчетаващи ВЕИ, съхранение и интелигентно управление за индустрията и критични клиенти.

Енергийна ефективност и дигитализация – модернизация на телекомуникационни и енергийни активи, които стават по-надеждни, по-ефективни и по-устойчиви.

Талант и иновации – развиваме инженерни екипи с mindset на fearless changemakers и инвестираме в R&D, за да превърнем технологиите в двигател на растежа.

Инфраструктурата вече не е просто мрежа – тя е икономическа платформа, която определя конкурентоспособността на регионите.

Споделихте личен опит и като кауза – истинското приобщаване на децата със специални потребности в образователната система. Защо въпреки глобалните промени реформите в образованието се забавят? Какво може бизнесът да направи в тази посока?

В България нормативната рамка е уредена – имаме ясни механизми и политики. Но на практика много деца със специални образователни потребности остават извън системата или са в нея само формално – без адекватна подкрепа. Това е най-сериозният проблем – правилата не се превръщат в работещи решения.

Критичният дефицит е недостигът на подготвени ресурсни учители, терапевти и специалисти, които да предоставят реална, ежедневна, професионална подкрепа. Без този капацитет системата остава символична, а не ефективна.

Реформата изисква дългосрочно планиране – модерни методики, подготовка на кадри, подкрепа на учителите и промяна в културата на училищата. Това е трансформация, която се случва постепенно, но последователно.

Бизнесът може да бъде ключов ускорител. Компаниите могат да подкрепят обучения, да създават програми с университети, да подпомагат организации, които работят с деца и семейства, и да модернизират училищната среда. И най-важното – бизнесът може да даде пример. Когато една компания превърне уважението към различието в част от своята култура, тя естествено променя и очакванията на обществото.

Как виждате ролята на бизнеса за социална промяна?

Бизнесът е активен участник, а не външен наблюдател. Компаниите имат ресурс, организационен капацитет и иновационна скорост, които често надминават възможностите на институциите. Ролята ни е да задаваме стандарти – за етика, прозрачност, устойчивост и управление на таланта.

В Telelink Infra устойчивостта е бизнес логика, а не CSR. Когато инфраструктурата, която изграждаме, носи енергийна независимост и по-чист въздух, това е социална промяна в действие.

Кои са малките стъпки, които могат да направят голяма разлика в средата, в която живеем?

Последователност. Слушане. Уважение към различието и труда на хората.

Големите промени започват с малки навици – пестене на енергия, етични решения, подкрепа за младите, участие в общностни инициативи. Това е „инфраструктурата на доброто“ – мрежа от малки действия, които водят до системна промяна.

Коя е най-силната и най-слабата страна на българските мениджъри според вас?

Най-силната е адаптивността – способността да работим в несигурност и да намираме решения, когато условията са ограничени. Това е конкурентно предимство.

Най-слабата е липсата на достатъчна последователност в дългосрочните стратегии – имаме инерция и визия, но понякога не довеждаме инициативите докрай.

Какво трайно ще „вземете“ от конкурса „Мениджър на годината“?

Ще запазя диалога с лидерите, които имат различни гледни точки, но общо усещане за отговорност към бъдещето на България. Това преживяване ми напомни, че лидерството не е състезание, а път.

И по този път можем да свързваме хората, бизнеса и обществото така, както инфраструктурата свързва градовете. Когато водим със смисъл и интегритет, успехът идва естествено.