Развивате марките Textura и Duka в България, както и The Body Shop в България, Косово, Албания, Северна Македония и Иберия. Кариерният ви път започва в различна сфера. Какво ви накара да смените посоката?

Мисля, че както при всяко нещо в живота – едно решение води към друго, без задължително да е особено съзнателно. Може би всичко започна с моите курсове по испански език. Исках да говоря испански. След това завърших висшето си образование в Испания и когато се върнах в България, започнах да се колебая накъде да се насоча професионално.

Защо и как избрахте да представлявате точно тези три компании?

Докато живеех в Испания, се запознах с марките Textura и Imaginarium като клиент. Имах бебе и непрекъснато бях в магазините на Imaginarium. Много ми харесваха концепцията и преживяването, които човек получава в магазина. Съответно бях доста верен клиент и на Textura, чийто текстил за дома харесвах и предпочитам. Да работя с The Body Shop си мечтая отдавна. Познавам марката от тийнейджърските си години. По онова време майка ми имаше възможност да пътува по работа извън България и всеки път, в който се прибираше от такова пътуване, носеше кремове, червила и друга козметика, което в онези години беше нещо невиждано за нас. Тогава в България просто нямаше такива неща. За мен The Body Shop беше символът на тази Европа, към която всички гледахме с отворени очи.

Първото нещо, което направих, след като завърших образованието си и се прибрах в България, беше да напиша имейл на The Body Shop, в който да им кажа, че бих била много добър техен партньор за България. Тогава бях на 26 години и „много изненадващо“, те изобщо не ми отговориха. Това обаче съвсем не ме обезкуражи. Впоследствие се свързах с Imaginarium. Те бяха доста ­любезни, казвайки ми, че за тях е прекрасна възможност да стъпят на пазара в България, но за да преценят дали аз съм техният партньор, е необходимо да им изпратя отчет за минимум две години на фирмата ми, която се занимава с ритейл. По онова време аз не разполагах с такива документи, дори не знаех какво значи ДДС. Казах им, че по­-късно отново ще се свържа с тях и следващата ми стъпка беше да потърся Textura. Те веднага откликнаха, не ми поставиха сложни изисквания и за около година отворихме първите два магазина в Сердика център и The Mall.

Така започнах да правя бизнес. Постепенно разбрах как се случват много неща в счетоводството, в предприемачеството. На моите 26 години нямах идея с какво се захващам. Водещо беше желанието ми да развивам нещо и да го движа напред. След две години развитие на Textura вече разполагах с нужните отчети и се върнах към предишните си желания. Свързах се с Imaginarium, с които отворихме първите им магазини в България, по-­късно и в Полша. Имахме четири магазина в едни от най-­силните като трафик и обороти търговски центрове във Варшава и там попаднах на Duka. Магазините им ми направиха впечатление, защото винаги предлагаха визия с нови продукти, бяха пълни с хора и това ме приканваше да вляза в тях. Винаги си купувах нещо – било то по­-голямо или по-­малко. Така за Duka направих партньорство с моя приятелка от детството – Елена Димова. С нея развиваме бранда в България вече повече от десет години.

Интересното е, че във всички тези години аз пишех като на мой невидим измислен приятел писма в контактната форма на The Body Shop. Писмата бяха едностранни, те никога не ми отговаряха, но аз им обяснявах – сега отворихме и тези магазини, вече работим и в тези държави. 12 години по­-късно получих дългоочаквания отговор на един такъв имейл, в който ми казаха, че всичко това изглежда много интересно. Година по-­късно отворихме и първите магазини в България.

Имало ли е компании през това време, които са искали да работят с вас, но вие не сте одобрявали?

Имало е, да. Ние познаваме българския пазар, знаем какво има на него и се водим изцяло по усет и нюх. Има брандове и продукти, за които само като си помислиш, и знаеш, че са супер идея. Има и такива, за които просто знаеш, че не са подходящи и няма да се впишат. За момента този подход работи доста успешно.

Защо смятате, че смислена и обичана от хората идея като Imaginarium не успя?

Идеята зад Imaginarium беше наистина страхотна. Екипът от Сарагоса, също. Компанията имаше присъствие почти в цял свят и да работиш с нея беше истинско удоволствие. За съжаление, те взеха някои очевидно недобри търговски решения и в последните години бизнесът ни беше доста труден. Компанията започна да страда от липса на продукти, да няма зареждане. Накрая получавахме мултибранд продукти, които така или иначе бяха налични в цялата търговска мрежа, а ние ги получавахме на двойни цени. В това нямаше абсолютно никакъв смисъл.

В България и Полша затворихме превантивно, защото оперирането на един губещ бизнес означава загуба на пари всеки месец. Около година по-­късно Imaginarium затвори магазините си във всички държави по света. Към днешна дата марката не съществува освен чрез чудесните си играчки в домовете на много хора по света – все още има хора, които пазят техни продукти. Аз лично имам много такива и сърцето ми прескача, когато видя дете на колело Imaginarium в парка.

Как подбирате пазарите, на които да работите?

Работихме в Полша, защото беше една от малкото държави в Европа, в която нямаше Imaginarium. Иберия пък дойде след една криза. През 2017 г. The Body Shop беше продадена като търговска марка от L'Oréal на Natura. Дори когато ние отваряхме първите магазини, трябваше да изчакаме около половин година, защото компанията все още беше в процес на покупко-­продажба и нямаше как да подпише договор за нов франчайз. В момента, в който Natura вече беше новият собственик, ние подписахме и стартирахме дейност. Работихме с The Body Shop като собственост на бразилския концерн Natura в продължение на седем години.

В края на 2023 г. ние (тук трябва да уточня, че The Body Shop има филиали в Иберия, Германия, Нидерландия, Франция и други пазари, на които компанията e представлявана директно чрез The Body Shop, Англия, както и около 40 пазара, на които работи на франчайз) бяхме уведомени, че дружеството е продадено от Natura на инвестиционния фонд Aurelius за пет пъти по-­ниска стойност от последната покупко-­продажба. За нас това беше изключително лош индикатор и не изчакахме много дълго, докато се случи може би най-­лошото, което можеше да се случи, а именно – този инвестиционен фонд да вкара дружеството в процес по несъстоятелност. Беше назначен синдик, който, влизайки във владение, се концентрира върху английското дружество, спря производството на стока и всички филиали за него не представляваха интерес, защото това бяха дружества в други държави, на които дори The Body Shop, Англия, дължеше пари.

Това доведе до затваряне и ликвидирането на голямата част от тези пазари, с изключение на няколко, в това число Нидерландия, защото самото търговско дружество е регистрирано там, т.е. нямаше как да затворят нидерландския пазар… и този в Иберия. Точно в този момент на криза и по времето на синдика, екипът на The Body Shop ми предложи да превърнем филиала в Иберия във франчайз. Свързаха ме с Диего Ортис де Зевалос, който до този момент беше главен изпълнителен директор за Иберия и в месеците, в които изчаквахме да видим какво ще се случи с компанията майка, разработихме стратегия как да развием тези два прекрасни пазара. В това време процесът по оздравяване на английското дружество доведе до нов собственик в лицето на Aurea Group. Консорциумът Aurea е собственост на Майк Джатания – американски милиардер, фокусиран изключително много върху козметичната индустрия на световно ниво.

Новият собственик придоби The Body Shop на 7 септември 2024 г., но производството на продукти беше спряно по време на оздравителния процес. Ние всички – и филиали, и франчайз партньори, изпитахме голям дискомфорт и продължаваме да го изпитваме, защото реално процесът по производство отнема между 9 и 12 месеца – т.е. все още изчакваме тази машина да се завърти. И така, в момент на криза нещата или завършват много зле, или се отварят прекрасни възможности за развитие в бъдеще. Повечето затворени пазари в момента отварят наново във формата на франчайз – Германия, Дания, дори Франция се обсъжда между нас. 

Венета Петкова е франчайз представител на The Body Shop, DUKA и ТEXTURA. Работи от 20 години в сферата на търговията на дребно като развива различни марки на европейски пазари. Завършила е политически науки в Universidad Autonoma de Barcelona. Интересите ѝ извън работата са насочени към пианото и тениса.

Какво ви накара да приемете предложението им в толкова тежък за компанията момент?

Новият собственик. Той е с много добра визия за маркетинг, за козметика и за рентабилен бизнес.

The Body Shop е един от флагманите на етичната козметика в Европа. Днес много дружества също избират този път. Какво отличава компанията в условията на нарастваща конкуренция?

Брандът е създаден от Анита Родик в британския град Брайтън. Тя е много изявен активист и колкото повече расте бизнесът ѝ, толкова повече се чува гласът ѝ – нещо, което е изключително силно като политика на развитие. Когато един бизнес има потенциала и има финансовата сила, е много важно да работи по начин, по който да допринася и за собственото си развитие, и за бизнеса на тези, с които работи – не просто да консумира и да иска бърз растеж.

Един от топ продуктите на The Body Shop например е известен с маслото от шеа, ядка, която се отглежда на няколко места в света. Вместо да работи с подизпълнител, който да отиде и да купи на безценица този материал, компанията се обръща директно към производителите и купува от тях на по-­висока цена. Целта е така да ги подсили, да им даде по­добри условия за развитието на този сегмент в тази част на света, а не просто да се получи суровината.

Също така The Body Shop е известна с петициите си – една от последните ни беше против тестването на животни. На база на тези петиции в много държави в цял свят се стигна до промени на законодателството, с които се защитават животните, за да не бъде тествана козметика върху тях. Примерите в историята на The Body Shop са много, сигурна съм, че новият собственик ще продължи голяма част от тези усилия.

Една от текущите ни кампании е Plastic for Change. Това е програма, в която за пакетирането на продуктите на компанията англичаните използват пластмаса, която се събира в Индия по крайбрежието на океана. В тази програма се заплаща на безработни в Индия, които да събират тонове пластмаса, след което тя се обработва по специален начин, така че да се рециклира и да се вложи в опаковките. Това е един от примерите, в които, ако имаш бизнес, нуждаещ се от пластмасата, не отиваш да я купиш готова, а се включваш в мрежа от сътрудничество, с която допринасяш за развитието на конкретен регион и друг бизнес.

Какви тенденции виждате в предпочитанията на потребителите към козметиката, към текстила? Има ли значителни разлики на пазарите, на които работите?

Няма голяма разлика според мен. Когато работиш във формат на франчайз, до голяма степен ти работиш с един готов продукт, не ти се налага да измисляш такива, да следиш тенденциите. Често се оказваш в ситуации, в които ти би направил различен продукт, в други получаваш по­-добро от исканото и очакваното.

Има ли пазар, който бихте определили като най-благоприятен за работа? А кой е най-предизвикателният?

Това е много динамичен процес. Той може да се променя от ден за ден. Например имаме 23 магазина в Португалия, а през март правителството в страната падна и ще се провеждат предсрочни избори. Всеки един икономически и политически период оказва много пряко влияние на потреблението, в момента имаме спад там. Винаги когато има избори, това се отразява. В Испания сме на полуостров, в който през последните над 20 дни не спира да вали. Това моментално оказва влияние на продажбите и на потреблението. В този смисъл всеки пазар е като жив и непрекъснато има спадове и ръстове. Често анализираме спад и не можем да разберем откъде идва. Друг път анализираме огромен прираст и също е трудно да подредим всички фактори и да кажем какво точно е оказало най-голямо влияние и кое по-­незначително.

Как използвате социалния маркетинг, за да успее онлайн експанзията ви?

Дигиталният маркетинг е огромно пространство и той е много по-­силен, отколкото който и да е физически магазин. За съжаление, има малко хора, които се събуждат и си казват „днес имам една цел и тя е да отида в магазина на Duka“. Има и такива потребители, но те не са много. Ако в един търговски обект можеш да таргетираш хората, които минават през коридора, пред твоята фасада, то в онлайн пространството можеш да таргетираш всеки човек, който има някакъв вид мобилно устройство в ръцете си. Там нашата публика е много по-­голяма.

„Маривента“ се занимава с търговия на дребно във формата на франчайз в България, Косово, Северна Македония и Албания. В тези страни дружеството развива около 16 магазина, а екипът му е от 70 човека. В Испания и Португалия „Маривента“ има 70 магазина и 400 служители.

Кои са вашите най-силни качества, които са ви помогнали като предприемач?

Може би чисто организационните умения – приоритизиране, оптимизацията, контрол върху всеки детайл, внимание към всеки човек от екипа, мултитаскингът. Но като всяко нещо това е нож с две остриета. Ако положителната страна е оптимизация на организационни процеси – собствени и на екипа, то от друга страна, това води до живеене на високи обороти, акумулиране на напрежение, което в един момент може да доведе до блокаж.

Според някои стресът на работното място действа стимулиращо, докато други са на мнение, че е необходима спокойна среда, за да може човек да се развива и да бъде креативен. Кое е валидно за вас?

Не знам дали ще се съгласите с мен, че стресът може да бъде разгледан не просто като реакция на случващи се неща покрай нас. Все повече си мисля, че стресът идва от ситуации, за които вътрешно знаем, че по някакъв начин бихме могли да разрешим, но не успяваме – тогава се чувстваме стресирани. Защото ако знаем, че нищо не зависи от нас, то няма да ни влияе така. Сещам се за момент, в който Imaginarium беше в процес на сериозен спад. Това ми влияеше силно – като всеки един предприемач, чийто бизнес фалира в ръцете му, въпреки че е гледал на него като на свое дете – развивал го е, изчакал го е да започне да „ходи“, да „расте“, да „порасне“. В един момент обаче виждаш как франчайзите фалират и ти няма какво да направиш.

Спомням си, че един ден по това време бях с детето си на плаж и наблюдавах няколко деца, които правеха пясъчен замък. Те го правеха доста близо до морето – тъкмо изграждаха нещо, минаваше вълна и събаряше част от замъка. Вълните обаче ставаха все по­големи, децата се стараеха да действат все по­-бързо и аз виждах ужаса в очите им при всяко разрушение. Чувствах се по същия начин – градях нещо, което обаче непрекъснато се разрушаваше и в даден момент виждах, че този замък просто няма да го бъде. Продължих да ходя по плажа.

Няколко метра по­-надолу видях други деца, които правеха дупка, нещо като басейн – всяка следваща вълна им пълнеше „басейна“ и те бяха безкрайно щастливи. Това ме накара да се замисля – понякога ние сами създаваме проблемите си и сами затъваме в тях. Понякога решението е просто да бутнеш замъка и да направиш дупка вместо него. Един фалиращ бизнес може да е този замък – гледаш следваща възможност, преобразуваш по някакъв начин и продължаваш. Стресът идва от усещането че да, има решение, но аз не го виждам. 

Има ли ситуации, в които сега бихте постъпили по различен начин?

Сигурно, сигурно. Може би щях да започна да уча италиански или корейски, можеше да съм в Токио. Всяко дребно решение, в крайна сметка, в перспектива води големи промени след себе си.

Живеете предимно в Испания. Има ли нещо от тяхната култура, което бихте искали да пренесете тук?

Да, от септември миналата година с влизането на новия собственик на The Body Shop, Англия, се преместих в Мадрид с двете ми деца. Съпругът ми също получи много интересна възможност за професионално развитие в Ню Йорк и сега като едно модерно семейство живеем между Ню Йорк, Мадрид и София, където много често се връщам. По повод Испания – наскоро се разхождахме със сина ми по улиците и той го обясни много добре – има го странното усещане, че всеки непознат, с когото се разминаваш на улицата, ти се усмихва сякаш цял живот сме били съседи. Това е усещането в Испания. Испанците са изключително ведри, приятни, леки, усмихнати хора, с които общуването е удоволствие.

На фона на динамичното ви ежедневие как успявате да презаредите, да почерпите ново вдъхновение?

Мисля, че водещото е енергията, как я ръководим ни се отразява на всичко – на личния ни живот, на професионалния, на отношенията ни с близките ни, с децата ни, с приятелите ни. Всеки човек за себе си усеща къде се зарежда с енергия и къде я изразходва. Интуитивно търся нещата, които ме зареждат. Често хората правим точно обратното. Въпрос на осъзнаване.

5 книги, които Венета Петкова препоръчва:

Biografía del silencio, Pablo D’ors

„Пътуване към себе си“, Блага Димитрова

„Нима това е човек“, Примо Леви

„Трилогията за отчуждението“ на Мишел Уелбек, която включва книгите „Разширяване на полето на борбата“, „Елементарните частици“ и „Платформа“

„Музеят на невинността“, Орхан Памук