През последните седмици в театралната общност се разгоря дебат около финансирането на сценичните изкуства и ролята на различните участници в сектора. Повод за него станаха както исканията на новосъздадената Асоциация на креативните театрални агенции (АКТА), така и позициите на Асоциацията на работодателите в театралната област (АРТО). След последните изявления на министъра на културата Найден Тодоров, в които беше заявено, че настоящият модел на финансиране е изчерпан и води до системни дефицити, този разговор придобива още по-голяма актуалност. На практика за първи път на институционално ниво се признава, че става дума за системен, а не за частен проблем. Същевременно от заявените намерения става ясно, че се предвижда съществена промяна – намаляване на ролята на пазарния индикатор и преминаване към модел, в който финансирането ще се определя в по-голяма степен чрез административно зададени критерии. Това поставя нов ключов въпрос: не дали ще има критерии, а какви ще бъдат те и кой ще ги определя. Различните модели в театралната система В България съществуват няколко ясно разграничими модела: Държавни театри, които работят на репертоарен принцип и получават субсидия, обвъ...