Вашият първи учител, Пламен Димов, казва, че е скочил от стола, когато е чул как пеете. Какво означават тези първи учители за вас днес?

В младостта ми беше много важно да имам хора, които ме подкрепят. Без подкрепата на учителите ми или на семейството ми нямаше да мога да продължа да мечтая и да уча музика, и да вярвам в певческия си талант и в музиката като цяло.

Кaтo млада сте мечтала за класическа кариера, но пътят ви ви e отвел до това да преосмислите метъла. Гледайки назад, какво ви е изненадало най-много в собствената ви еволюция – както като певица, така и като човек?

Мечтата да стана класическа певица все още е много жива, защото аз съм класическа певица. Дори когато влязох в света на рока и метъла с Nightwish, аз продължих да уча класическо пеене в музикалния университет. Винаги рокът и метълът, както и класическата музика са били паралелно в живота ми.

Много съм благодарна на себе си, че реших да се уча и да се развивам и като класическа певица и не започнах да правя само метъл. Това нямаше да бъда аз. Това поддържа гласа ми, а и ума ми здрави и силни. То е като корен в живота ми – определя начина, по който живея, по който дишам.

Все още се опитвам да ставам по-добра в лиричното пеене, дори и днес. Би било наистина, наистина лошо за мен, ако открия, че съм спряла да се развивам като певица.

Казвате, че музиката ви е постоянна игра между светлина и мрак, сила и уязвимост. Съзнателно ли изследвате този контраст, или идва естествено от това коя сте?

Вярвам и в положителната и в тъмната страна. Хората, които ме познават, ме възприемат като много позитивен човек.

Смятам, че излъчвам позитивизъм около себе си и карам хората да се чувстват удобно с мен. Но тъмнината – тя също е жива и е в мен. Вярвам, че именно там се крие силата, чрез която творя.

Това е онази красива тъмнина, онази мистична част от мен, която се предава и в творчеството ми. Цветът на гласа ми също понякога е доста тъмен.

Аз съм емоционален изпълнител, емоцията винаги присъства, когато пея. Много е важно за мен публиката да почувства музиката ми и да си вземе каквото усети като послание. Това е нейно преживяване.

След толкова години в чужбина разделяте живота си между Испания и Финландия. Как тези две толкова различни места влияят на вашата творческа сила?

Родена съм във Финландия. После заминах да уча в Германия. Тогава средата вече започна да ми влияе. Усещах я много силно — вдъхновяваха ме хората, които срещах, чувах техните истории. После се преместих в Аржентина. Живях в Буенос Айрес почти 10 години. Живях и няколко години в Антигуа – в средата на нищото в Карибско море. После се преместих със семейството си в Испания.

Всички тези места са много различни от родината ми. Очевидно те са имали огромно влияние върху личния ми живот и върху изкуството ми. Средата е много, много важна.

Къде творя? Обикновено творя у дома. А къде е моят дом? Там, където е сърцето ми. Домът е при семейството ми, при приятелите ми.

Природата също е много важна, затова винаги търся дом, около който има зеленина и дървета, и спокойни места. Това е важно, когато твориш – поне за мен. Аз съм момиче от провинцията. Родена съм в едно много малко село във Финландия. Сега, когато остарявам, имам нужда от повече спокойствие в живота си – и се връщам назад във времето.

В един подкаст говорите за самотата. Кога сте се чувствали най-самотна?

Самотата в известен смисъл неизменно присъства в живота ми. В родината ми, като известна личност, се чувствах доста самотна, защото личният ми живот се следеше под лупа. Не можех да живея свободно във Финландия и това беше една от причините да я напусна преди много време. Исках просто да бъда себе си, една нормална майка, съпруга, приятелка. Не можех да дишам свободно във Финландия.

Хората невинаги виждат другата страна на известността – тя върви ръка за ръка със самотата. В смисъл – хората мислят за теб по различен начин и очакват от теб да бъдеш нещо, което вероятно не си. Трудно е да станеш приятел с някого или да се довериш на хората около теб.

Случва се те просто да търсят нещо от теб – ти да им подадеш малкия си пръст и те да ти отхапят цялата ръка.

Най-самотна бях, когато бях в групата. В онези години бях наистина сама. Беше труден период. Тогава семейството и приятелите станаха изключително важни за мен.

Много жени все още срещат трудности да пробият в сфери, доминирани от мъже, като хевиметъла. Чувствали ли сте някога по-различно отношение, защото сте били единствената жена в стаята?

Вероятно. Имам много колежки, които са страдали от това, но самата аз – не непременно в такава степен.

Вярвам, че гласът ми е толкова различен, защото аз самата съм различна – идвайки от класическа школа в метъла и като много откровен човек... Аз говорех съвсем открито, казвах: „Не знам нищо за метъла“, когато записвах първия албум с групата. Така че бях с много отворено съзнание. Цялата метъл сцена ме прегърна и ме прие, което е невероятно.

Не съм страдала заради това, че съм жена. Напротив – била съм адмирирана и за това съм наистина изключително благодарна.

Имало е моменти, когато звукозаписните компании са се опитвали да ме накарат да изглеждам различно като жена в метъла.

Но винаги съм била много внимателна с външния си вид, с имиджа си. Гласът ми трябва да бъде достатъчен. Аз самата трябва да бъда достатъчна за публиката.

Ако не беше така, щях да си тръгна. Не бях готова да „се продам“ в този смисъл, дори когато бях млада.

Вие сте преживели и огромната машина на музикалната индустрия, и независимостта да управляваш собствената си кариера. Какво сте научили относно защитата на артистичната ви свобода?

Това е най-важното нещо за мен. Благодарна съм, че успях да изградя наистина добри отношения със звукозаписните компании, с които съм работила през кариерата си. Но в момента имам пълна, сто процента свобода да правя това, което искам, по начина, по който искам и където искам. Това е абсолютно невероятна, безценна свобода.

Разбира се, това изисква много работа. Имам своите съмнения, защото в известен смисъл съм „от старото поколение“. Не съм консервативна, но обичам да работя върху изкуството по начина, по който се е работило преди. Не използвам много инструментите на нашето време, както повечето хора. Но преди всичко аз съм артист. Искам да правя всичко. Искам да бъда част от всичко.

Това изисква много труд и време, но е и много удовлетворяващо. И до днес влагам много страст в музиката, която правя. Тя ми носи тези невероятни, красиви усещания всеки ден. Надявам се това да продължи.

Виждам, че и публиката, моите фенове наистина оценяват това усилие.

Как се ориентирате в предизвикателствата на съвременната музикална индустрия, особено при бързия растеж на дигиталните платформи?

През последните години се случиха толкова много промени, особено сега и с навлизането на изкуствения интелект. Опитвам се да използвам възможностите на новите технологии, за да ми помогнат да се ориентирам в изкуството. Но е плашещо. Понякога съм чувала неща, направени с изкуствен интелект, с моя глас. Наистина е плашещо какви неща съществуват вече.

Мисля, че този „балон“ ще продължи няколко години, и не знам какво ни очаква. Но е малко като: „Оф...“. Все още трябва да вярвам – и искам да вярвам – в истинското изкуство, в страстта и емоциите, които стоят зад него.

Защото машината не може да го замени. И емоциите, които изпитваме дори като слушатели. Слушането на музика винаги е много лично преживяване.

Всеки слуша по различен начин, всеки възприема музиката по различен начин. Това е като да гледаш картина. Какво чувстваш? Това е нещо лично.

Какво би било да живеем живот, в който вече няма емоции? Какво би било изкуството тогава? Това би било много тъжно място за живеене.

Акаунтите ви в социалните мрежи бяха хакнати – как този инцидент отразява по-мащабните рискове за артистите във време, в което големите социални платформи контролират достъпа им до тяхната публика?

Проблемът с моите акаунти във Facebok продължи месеци. Толкова много хора се включиха, за да ми помогнат в тази ситуация. Накрая проблемът беше решен. Но това е добър въпрос – накъде отиваме, какво ще има за нас като артисти и като индивидуални автори на песни. Много е важно да се грижим за правата си. Мисля, че тази тема трябва да бъде във фокуса и на правителствата.

Съвсем наскоро в Калифорния приеха закон, според който изкуствен интелект не може да замества актьори във филми – и това беше като: „Еха!“. Така че, да – има много работа за вършене, но трябва да се направят сериозен анализ и дебат по темата. Технологиите се развиват изключително бързо в момента, а управляващата политическа класа не може да навакса.

Връщам ви към едни не толкова технологични предизвикателства. Вашите коледни концерти в Германия бяха засегнати от фалита на промоутъра Arivati Entertainment GmbH. Как могат артистите да защитят работата си и приходите си, когато организаторите или партньорите не изпълняват обещанията си?

Това е добър въпрос. Има една старо правило, че в крайна сметка артистите плащат. Живеем в свят, в който вятърът духа от всички посоки. Музикалната индустрия също изпитва трудности. Разходите за продукция се покачват. Всичко става все по-скъпо. И както знаете, физическите албуми вече не се продават така, както преди. Ние, артистите, продължаваме да записваме албуми, защото искаме да правим турнета – а именно от турнетата идват приходите.

Там обаче ние зависим от организаторите. Беше много неприятно, че германският промоутър, с който работех, фалира и ми остави само няколко месеца да се опитам да намеря решение за прекрасната публика в Германия. Щастлива съм, че в крайна сметка ще успеем да направим всички концерти в края на годината. Но беше борба, за да се справим. Искам да донеса коледен дух на прекрасните си фенове. Тези концерти са много важни за мен. Определено не става дума само за пари, а за този дух – и за това да направиш хората щастливи.

Мислите ли, че днешните артисти трябва да действат повече като предприемачи, за да поддържат активна дейност?

Да и не. Зависи от много неща – от това какъв тип кариера имаш, каква независимост искаш да имаш, дали вече я имаш, дали си с договор – и с кого, с какви компании. Зависи от толкова много фактори.

Но да – в моя случай има много неща, за които трябва да се грижа като бизнесдама. Но все пак аз съм артист и имам огромния късмет, че партньорът ми в живота е и мой мениджър – съпругът ми. Управляваме всичко заедно.

Коя е най-необичайната ситуация, с която сте се сблъсквали в кариерата си?

Ще разкажа за нещо, което ми идва наум сега. Приемала съм много малко частни събития като изпълнител. Канили са ме много пъти от големи компании, но съм правила подобни събития може би само няколко пъти в кариерата си. Веднъж имах изпълнение на едно такова събитие. Бях с моята рок група. Спомням си, че сцената беше подредена много хубаво. Имаше подиум като пътека за модели, по която да вървя. Направихме репетиции, всичко беше наред, бях готова за шоуто. Дойде времето на концерта, излизам на сцената, вървя по подиума и започвам да пея.

И изведнъж се появиха няколко местни, невероятно красиви супермодели – жени, които започнаха да хвърлят розови листенца към сцената, докато пеех. Това беше толкова неудобна ситуация за мен. Сигурна съм, че организаторите вероятно са го сметнали за много добра идея, но аз бях наистина смутена. Все пак съм рок изпълнител, силна жена.

Не знам каква символика са искали да вложат в това, но за мен беше наистина странно и неловко и си помислих: „О, боже мой...“. Но успях да изкарам това изпълнение докрай.

Имаше го този момент – аз, като жена, изпълняваща рок песни предимно за мъжка публика онази вечер. Имаше съвсем малко жени, едва шепа. И после тези великолепни жени, които хвърляха розови листенца. Това беше странно. Да.

Следващия път, когато участвах в частно събитие, вече исках да знам в детайли какво ще се случва.

Какво е основното послание, което искате да предадете чрез своята музика?

Да живеем мечтите си. А да живеем, означава да се борим за мечтите си. Осъществяването на тези мечти е онова, което наистина ни кара да обичаме себе си и да живеем в мига. Говоря за мечтите и на концертите си, когато се обръщам към публиката. Винаги говоря за това колко важно е да мечтаеш.

Ако трябваше да изберете една от своите песни, която най-добре ви описва като артист и като човек, коя би била тя?

Бих се върнала към началото на моята солова кариера. Важен момент в живота ми, защото бях на кръстопът. Трябваше да реша накъде да тръгна, какво да направя с живота си и как да продължа. Така че мисля, че песента, която стана изключително важна за мен – и все още е, – е I Walk Alone.

Това е песен от албума ми My Winter Storm. Тя е връзката ми с феновете, с публиката – за това, че те са бурята зад мен, подкрепата, която ме чува, която е там за мен. Тази песен буквално ми даде живот в началото на соловата ми кариера. Тя ме накара да почувствам, че аз съм тук. Че съм тук, за да остана.