"Ето какво се случва...": Как да се отървем от прибързаните заключения

Нашите мозъци обичат сигурността и когато сме изправени пред ситуация, която е белязана от много неяснота, повечето от нас прибързано правят някакво заключение, за да задоволят желанието си да знаят.

„Във всеки разговор или взаимодействие, което имаме, нашият мозък е зает да се опитва да разбере какви са входящите сигнали“, казва Чък Уизнър, автор на „The Art of Conscious Conversations: Transforming How We Talk, Listen, and Interact“.  „Мозъкът събира информация от нашите сетива и от околната среда и предоставя история, която ни казва: „Ето какво се случва. Ето как трябва да мислите.” Ние живеем в истории за себе си или за други хора, които след това се превръщат в преценки и мнения“, казва той.

В някои случаи догадките и предположенията са полезни, защото те ни помагат да се ориентираме в света, в който живеем.

„Не бихме могли да живеем без тях, защото не бихме могли да се ориентираме в този много сложен свят, възприемайки интензивното количество входящи сигнали, които получаваме от околната среда“, казва Уизнър. „Ако идва камион, прибързаното предположение, че трябва да се отдръпнете от пътя, е повече от полезно“, добавя той.

От друга страна, догадките могат да бъдат капан, ако не съответстват на реалността. Отрицателните предположения могат да бъдат особено проблематични и трудни за навигация, ако се намесят нашето его и идентичност. Можем да се привържем към отрицателното предположение без разследване. Например, някой, който се гордее, че е отдаден служител, може да приеме, че колега, който последния месец често си взима почивни дни, е мързеливец. В действителност колегата може да се грижи за застаряващ родител и да трябва да жонглира между лични и служебни ангажименти.

Предположенията ни парализират

Влизането в разговор с отрицателно предположение е като влизане със стиснат юмрук, казва Уизнър. „Вземете за пример САЩ. Независимо дали говорим за аборт или за контрол върху оръжията, наличието на противоположно мнение ще направи този разговор стресиращ доста бързо“, казва той. „Нашата самоличност е свързана с него и сме почти убедени, че сме прави. В съзнанието ни няма свободно пространство, за да разгледаме повече информация или други перспективи“, добавя Уизнър.

Ако влезете с отворена ръка обаче, вие създавате среда, която ви позволява да се развивате. „Отворената ръка означава, че идвате и казвате: „Ето защо мисля по този начин, но нека да чуя какво мислите. Правя предположения, но може би греша“. Тази отворена ръка означава, че влизате в разговор, в който в ума ви има място за различна гледна точка, за която може би никога не сте се замисляли“, казва той.

Трудно е да бъдеш непредубеден, защото всички сме програмирани да ценим знание и решителността. „В известна степен всички сме учени да бъдем знаещи. Обичаме да сме най-умните хора в стаята. Да си любопитен и да си отворен към идеята, че може да грешиш, изисква уязвимост““, обяснява Уизнър.

Как да се отървем от прибързаните заключения

За да се отървем от негативните предположения, трябва да създадем дистанция между себе си и нашите мисли, казва Уизнър.

„Първата стъпка е да признаем, че нашите предположения не са истината“, казва той. „Предположенията са онези неща, което нашият ум прави въз основа на получената информация и нашата история. Признаването, че те не са непременно верни, а са само догадка, е първата стъпка“, казва той.

Уизнър обърнете внимание на разговорите и ситуациите, които ви карат да правите внезапни преценки.

„Отстъпете назад и си кажете: „Това е предположение. Мога да избера да го оставя настрана или мога да избера да го изследвам, като задавам въпроси“, съветва той.

„Осъзнайте, че правите предположение и се попитайте: „Това честно ли е? Прав ли съм да правя подобни догадки? Мога ли да ги проверя по някакъв начин? Имат ли те база в реалността? Необходима е практика, защото всички действаме много шаблонно в преценката си“, казва Уизнър.

Да се ​​отървете от навика си да предполагате най-лошото изисква практика, категоричен е Уизнър.

Според него обаче не трябва да се съмнявате във всяка преценка и предположение, което правите, а просто да сте наясно с процеса, които се реализира при правенето на догадки, и с потенциалните рискове, които той крие.

..............

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев