Има ли генетичен код за нашето IQ?

Има ли генетичен код за нашето IQ?

Няма никакво съмнение за сериозната разлика в интелектуалния потенциал на всеки от нас. Известно е, как някои се сблъскват  с повече трудности при решаване на пръв поглед, не особено сложни математически и логически задачи. А други с лекота диференцират възможните решения в една сложна ситуация и намират най-краткия път към тях. Тези способности не само будят възхищение, но и са сериозен обект на търсене от много проспериращи компании по света. Много от тях включват IQ тестовете, като част от интервютата за работа. И с право. Всеки работодател би бил щастлив да разчита на възможностите на своите наистина интелигентни служители. 

Остават обаче много въпроси. Дали този така търсен и желан интелектуален потенциал е наследствено обусловен или е просто божи дар? Правилни ли са критериите, по  които го преценяват тестовете за интелигентност? Може ли средата - семейна, обществена и която ни заобикаля да повлияе на това колко високо е числото, измерено с IQ?

На тези и много други въпроси отговорите не са еднозначни. Някои от тях дори предизвикват противоречиви мнения. Защото новината, която поднасят Робърт Пломнин и неговите колеги от университета в щата Айова е сензационна. Те събират няколко години поред, най- интелектуално надарените деца на възраст между 12 и 14 години. Момчета и момичета, доказали способностите си чрез тестове за интелигентност. Със съгласие на родителите им вземат кръвни проби за ДНК-тестове. Резултатите са свързани с често повтаряща се последователност от аминокиселини  в нуклеотидната верига на ген IGF2R от дългото рамо на 6-та хромозома. 

 Тя ли е тази, която ни предопределя като интелигентни или посредствени? Ще използваме ли тази информация просто като любопитен факт или в желанието си да надхитрим природата ще злоупотребим с нея и ще се опитаме с помощта, на иначе модерни технологии като генното инженерство да създаваме колонии от умни хора?

Франсис Галтън прави опит за това в началото на 20. век. За щастие, здравият разум в лицето на институциите, по това време не позволява то да се осъществи на практика.

Пък и природата едва ли би поверила богатството на чистия интелект на аминокиселинното подреждане само в един ген. За разгръщането на интелектуалните възможности е необходимо много повече - среда, бит, култура, морални ценности и традиции, които толерират интелигентността,  вместо да я подтиснат или подлагат на съмнение.

Самата способност за преценка на проблема и откриване на правилното решение, е изпълнена с противоречия или парадокси. Умни хора, доказали своите способности, могат да допускат елементарни грешки в ситуации, в които е необходима пресметливост или обикновен прагматизъм. Футболисти, които често са били слаби ученици, имат пространствено мислене и способност за части от секундата да направят много точна преценка на ситуацията и да отбележат гол. Деца от Латинска Америка, които са израснали на улицата и не се справят добре със сложни математически задачи да смятат отлично, когато става дума за математика приложима в ежедневието им.

Тук вече се намесват средата и начинът на живот. Те определят до каква степен сме подготвени за академични постижения или сме готови за предизвикателствата на ежедневието. При всички случаи не е без значение образованието и достъпът до информация от различно естество.

Каква е обществената среда? Толерират ли семейството и приятелите ни образоваността без значение дали е придобита в училище или от допълнителни източници  или смятат това за ненужно „занимание самотно”! Дали можем да приложим наученото на практика и дали знанията, които придобиваме не са самоцелни? Дават ли ни повече умения за справяне в различни ситуации?

В търсене на верните дефиниции за това какво е интелигентност Робърт Стърнбърг  предполага съществуването на три различни типа – аналитична, творческа и практическа.

Аналитичните задачи нямат връзка с житейски ситуации, те носят цялата информация, която ни е нужна за решаването им и обикновено имат само един отговор.

Практическите задачи изискват откриване на проблема, преценка на ситуацията и намиране на най-краткия път за решаването му. Възможно е да имат повече от един верен отговор и винаги са свързани с ежедневието.

Доколко тестовете за интелигентност дават правилна преценка за нашето IQ е друг въпрос. В доскорошната история на образователната система на Англия е съществувал изпит eleven plus exam. Полагали са го 11-12 годишни деца и именно той е предопределял, кои са подходящи за добро образование и кои отиват във второстепенни училища. Този подход в момента се смята за неправилен, защото само от естеството на задачите в тестовете, е зависело с какъв тип интелигентност ще бъдат определени децата. Така тези от тях, които са били със скрита практическа интелигентност са били обречени на посредствено образование.

Освен това оценката се извършвала в период от живота, когато интелектуалните способности все още търпят развитие и не са напълно разгърнати. Този процес трае почти до 18-годишна възраст. Учените твърдят, че след този период процесът значително се забавя и трябва да разчитаме повече на постигнатото до момента.

Ясно е ,че не започваме живота си на една стартова линия. Някои от нас имат шанса  да носят наследствената интелигентност на предците си, а други са единствената надежда на своя род за повече интелектуален потенциал. И все пак, ако съдбата ни постави на старта заедно важно е да пробягаме разстоянието с ясното съзнание, че даваме всичко от себе си и с признателност за привилегията да тичаме,  рамо до рамо с някого, от когото можем да се учим!

Защото, ако развитието на интелигентността следва бързи темпове до определен момент в живота ни, натрупването на знания и мъдрост е постоянен процес,  в който всеки от нас е учител за другия. Умението да ценим това и да го предаваме на децата си е може би най- ценното наследство, далеч по-значимо от 6-тата хромозома!

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Тръмп заплашва с допълнителни 10% мита страните, които се присъединяват към „антиамериканската“ политика на БРИКС
Бизнесът на Шуменското плато иска компенсации заради издирването на черния леопард
Германският президент обеща подкрепа за запазване на свободата на Литва
Врeмето: Горещините продължават
На днешната дата 7 юли. Европейски ден на шоколада
Революцията в управлението: Защо добрите мениджъри нарушават всяко правило?
Броят на нелегалните мигранти, които пристигат на Крит от Либия, се увеличава
Петролът поевтиня, след като ОПЕК+ обяви по-голямо от очакваното увеличение на производството през август