Проблемът не е в мотивацията

Мой ми изпрати следният имейл преди няколко дни: "Не бях старателен в тренировките си през последните пет години и сега се опитвам да се върна в залата и да постигна по-добра форма. Открих, че в баланса между ума, тялото и духа, тялото ми е било пренебрегнато. Трябва да поправя това, но е много трудно да намеря мотивация. Някакви идеи? "

Това е въпрос, който много от нас си задават по това време на годината. Нещо, което трябва да знаете за приятеля ми: наскоро той започна бизнес и постоянно развива уменията си чрез програми за обучение. Така че, като цяло не е немотивиран. Той просто си мисли, че е демотивиран да спортува. 

Но греши. "Трябва да поправя това," пише той. Значи е мотивиран да спортува, в противен случай нямаше да ми изпраща емайл. Очедивно го е грижа за това да влезе във форма. А когато ни е грижа за нещо, ние сме мотивирани.

Не, предизвикателството тук, определено не е мотивацията. Това са последващите стъпки. Което е важно да се осъзнае, защото докато мислим, че проблема е мотивацията, ще търсим грешни решения. Моят приятел си напомня, че да си във форма е наистина важно. Може би подсъзнателно се стреми към партньори, които иска да привлече, ако изглежда по-добре или години, които ще добави към живота си, ако е в по-добра форма. Всеки опит да "мотивира" себе си само ще увеличи стреса и вината му, тъй като той разширява пропастта между своята мотивация и последващите стъпки. Всички ние сме подвластни на погрешното схващане, че ако ни е достатъчно грижа за нещо, ще го направим. Но това не е вярно.

Мотивацията е в ума и последвалата практика. Всъщност, решението на проблема с мотивацията е точно обратното на решението на проблема със следващите стъпки. Умът е от съществено значение за мотивацията. Ние всички сме имали случаи, когато умът ни саботира нашите стремежи. Решавате да отидете на фитнес след работа, но след това, когато дойде време да отидете, си мислите "късно е, уморен съм, ще пропусна тренировката днес". 

Лидерите например решават и декларират, че трябва да подкрепят служителите си. Но ако някой от подчинените допусне грешка, в резултат на която например се провяла голяма сделка, лидерът отсича: нека си понесе последствията! Или пък друг пример - решаваме, че трябва да сме по-активни по време на заседанията, но когато участваме следващия път, си мислим "не съм сигурен какво наистина трябва да кажа".

Тук е ключът: ако искате да вървите напред, спрете да мислите. Изключете разговора в главата ви преди той да започне. Не приемайте провокации. Спрете да спорите със себе си.

Вземете твърдо решение за това, което искате да правите и не го поставяйте под въпрос. Тогава, когато вашият ум започне да спори с вас, гарантирам, че ще го игнорирате. Вие сте по-умни от ума си. Можете да пробвате.

Питър Брегман за Harvard Business Review