МФ очаква бюджет 2022 да приключи с дефицит от 2.9% 

Дефицитът за 2022 г., оценен по методологията на Европейската система от национални и регионални сметки (ЕСС 2010), се очаква да бъде в размер на около 2,9 % от брутния вътрешен продукт (БВП), което е в рамките на критериите на Пакта за стабилност и растеж и дава стабилна перспектива при оценката за конвергенция в доклада на Европейската комисия и Европейската централна бана в хода на процеса на присъединяване на България към Еврозоната. Това сочат официалните данни, оповестени от Министерството на финансите.

Въпреки че номиналният размер на прогнозния БВП за 2022 г. бе увеличен с над 11 млрд. лв. спрямо прогнозата към актуализацията на бюджета за 2022 г., превишението на приходите над заложеното в актуализираните годишни разчети от юли при елиминиране на приходите с еднократен извънреден характер е в размер на 2,1 на сто, и е свързано основно с по-високи приходи от продажба на квоти за парникови газове по бюджета на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, по-високи приходи по бюджетите на социално и здравноосигурителните фондове и по общинските бюджети, и в малка степен на данъчните приходи по държавния бюджет. Параметрите по изпълнението на приходите по Консолидираната фискална програма (КФП) са добри, но не се дължат на трайна промяна в икономиката, която да позволи приходите по бюджета да нарастват трайно и устойчиво през следващите години, гласи друга оценка в прогнозата на финансовото министерство.

Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към декември 2022 г. са в размер на 64,7 млрд. лв., вкл. 3,8 млрд. лв. приходи с еднократен извънреден характер за компенсация на високите цени на електроенергия на свободния пазар, които не са включени в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. При  елиминиране на въздействието на еднократните извънредни приходи, то приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 г. са в размер на 60,9 млрд. лв., което представлява минимално превишение на разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. с около 2,1 на сто.

Данъчно-осигурителните приходи на съпоставима база са в размер на 46,6 млрд. лв., което е с 1,1 на сто  над заложеното в разчетите към ЗДБРБ за 2022 г., което произтича от социални и здравноосигурителни вноски и  имуществените данъци.

Данъчните приходи по държавния бюджет са в размер на 31,6 млрд. лв. или с 0,1 млрд. лв. повече спрямо планираното със ЗДБРБ за 2022 г. Преизпълнение има при корпоративните данъци и ДДФЛ, а приходите от косвени данъци са по-ниски от планираните за годината. При приходите от ДДС данните показват, че съпоставено с разчетите към ЗДБРБ за 2022 г. се очаква постъпленията за годината да са с около 0,67 млрд. лв. по ниски от планираните.

На съпоставима база при елиминиране на въздействието на еднократни извънредни приходи, неданъчните приходи по КФП за 2022 г. са в размер на 8,3 млрд. лв., което представлява преизпълнение на годишния разчет с 13,3 на сто.

В частта на помощите и даренията се очаква приходите да бъдат по-ниски от разчетените с около 0,2 млрд. лв., което се дължи на по-ниското усвояване на разходите по сметките за средства от ЕС, респективно по-ниският размер на възстановените разходи от ЕК. От финансовото миниистерство допълват, че разходите по Коссолидираната фискална програма за 2022 г. са в размер на 62,9 млрд. лв., като се елиминират 3,3 млрд. лв. разходи с еднократен извънреден характер за компенсации към небитовите потребители на електрическа енергия и представлява 95.6% от разчета към ЗДБРБ за 2022 г.

Според данните на финансовото министерство усвояването на европейските фондове е слабо и най-вече на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Най-съществено забавяне при усвояването на планираните разходи има при разходите по сметките за средства от ЕС. Основен принос за това има ниското усвояване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и някои оперативни програми от програмния период 2021-2027 г., като по-ниски от планираните са и разходите и предоставените трансфери по държавния бюджет. Разходите и предоставените трансфери по сметките за средства от ЕС са с около 2,7 млрд. лв. по-ниски от планираните с разчетите за годината. През месец декември постъпи първият транш по Плана за възстановяване и устойчивост за България в размер на около 2,7 млрд. лв., но данните сочат, че ефективно усвоените разходи тук са едва 0,1 млрд. лв.

По-ниско от планираното е и усвояването на капиталовите разходи по държавния бюджет. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 г. Оценките сочат, че за 2022 г. България ще формира значителен първичен структурен дефицит, което е свързано с относително високия растеж на национално финансирани първични текущи разходи, по-голямата част от който се дължи на мерки с постоянно действие, обясняват от Министерството на финансите.

На база на предварителни данни и оценки бюджетното салдо на касова основа по КФП за 2022 г., се очаква да бъде отрицателно в размер на 1,5 млрд. лв. (1,0 % от прогнозния БВП), и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 5,2 млрд. лв. (дефицит в размер на 3,3 % от прогнозния БВП) и излишък по сметките за средства от ЕС в размер на 3,7 млрд. лв.  (излишък в размер на 2,3 % от прогнозния БВП).

Към края на декември 2022 г. централният бюджет е използвал 4,1 млрд. лева за сметка на наличностите в останалите позиции във фискалния резерв, сочат още данните на Министерството на финансите.