Спасяването на Credit Suisse нанася щети по репутацията на Швейцария за стабилност

Основана през 1856 г. банка Credit Suisse се превърна в истински стълб на швейцарския финансов сектор през годините. Въпреки че беше засегната тежко от финансовата криза от 2008 г., банката успя да преодолее тази буря без държавна помощ, за разлика от нейния конкурент UBS. Днес обаче ролите са разменени, като UBS ще придобие закъсалия швейцарски кредитор за 3 млрд. швейцарски франка, пише Имоген Фолкис за Би Би Си.

Съвсем доскоро маркетинговото лице на Credit Suisse беше богът на швейцарския тенис Роджър Федерер. Той се усмихва от плакатите на швейцарските летища - символ на сила, превъзходство, устойчивост и надеждност.

Но зад лъскавата реклама стоят някои големи проблеми. Разногласие в управлението, скъпоструваща експозиция към финансовата компания Greensill Capital, която се срина през 2021 г., дело за пране на пари и намаляващо доверие на клиентите през последните няколко месеца, които доведе до изтегляне на милиарди от банката.

Всичко, което беше необходимо, за да се превърнат тези проблеми в тежка криза, беше очевидно неуместна забележка от Саудитската национална банка, която притежава почти 10% от Credit Suisse, което предполага, че няма да даде допълнителна помощ на банката.

Акциите на Credit Suisse поеха курс на свободно падане и дори новината, че Швейцарската национална банка ще даде заем на кредитора до 50 млрд. франка, не можаха да стабилизират ситуацията.

„Заспали зад волана“

Как се стигна дотук? След финансовата криза преди 15 години Швейцария въведе строги закони за т. нар. „твърде големи, за да фалират“ банки. Идеята беше, че никога повече няма да се налага швейцарските данъкоплатци да спасяват местна банка, както се случи с UBS.

Но Credit Suisse е „твърде голяма, за да фалира“ банка. На теория имаше нужния капитал, за да предотврати катастрофата от тази седмица.

Също на теория, швейцарските финансови регулатори и Швейцарската национална банка следят тези системно важни банки и могат да се намесят, преди да се случи бедствие.

Затова беше много странно  миналата седмица целият свят реагира с истинска загриженост, когато акциите на Credit Suisse се сринаха, а в началото нищо от Швейцария.

Дори швейцарските медии сякаш не забелязаха заглавията във „Файненшъл таймс“ и изглеждаха по-заинтересовани от продължаващия дебат за това колко подкрепа трябва да предложи неутралната Швейцария на Украйна.

Когато хората започваха да отделят повече внимание на случващото се, бяха нанесени такива щети, че за Credit Suisse вече бе твърде късно. Ефектът от случващото се в банката  беше започнал да заплашва не само целия финансов сектор на Швейцария, но и този на Европа.

Докато правителството се събра на извънредно заседание, за да се опита да намери решение, паниката в Берн вече бе осезаема.

Обявявайки поглъщането на банката, швейцарският президент Ален Берсет каза, че „неконтролиран колапс на Credit Suisse би довел до непредвидими последици за страната и международната финансова система“.

Трудно е да се избегне заключението, казват сега някои швейцарци, че същите хора, които е трябвало да действат, за да предотвратят срива на Credit Suisse, са били заспали зад волана.

Репутацията на Швейцария е накърнена

Тази липса на внимание ще струва много скъпо. Поглъщането на Credit Suisse от UBS за нищожната сума от 3 милиарда швейцарски франка, освен че е пълно унижение за Credit Suisse, вероятно ще остави акционерите й доста по-бедни.

Ще има и загуби на работни места, може би хиляди. Има клонове на Credit Suisse и UBS в почти всеки швейцарски град. След като поглъщането приключи, няма да има смисъл UBS да ги държи отворени.

Но може би най-скъпата щета от всички може да бъде върху репутацията на Швейцария като безопасно място за инвестиране.

Въпреки скандалите през годините, свързани с тайните банкови сметки на диктатори (включително Фердинанд Маркос от Филипините, конгоанския диктатор Мобуту Сесе Секо и много други), или прането на пари за наркобарони и укриващи данъци, швейцарските банки успяваха да запазят репутацията, с която се свързваме Роджър Федерер: силен и надежден.

Но сега? Система, която позволява на 167-годишна банка да се разпадне в рамките на няколко дни с цената на много работни места и огромни загуби в стойността на акциите?

Това може да причини огромни репутационни щети. Швейцарският банков сектор, швейцарските финансови регулатори и правителството твърдят, че придобиването е най-доброто решение.В крайна сметка, в последния момент, това беше единственото решение. През следващите дни ще има някои трудни въпроси, на които те ще трябва да отговорят.