Всеки трети българин подкрепя въвеждането на еврото, бизнесът с по-оптимистични нагласи

32,8% от българите одобряват присъединяването на България към Еврозоната. 15 % одобряват напълно, а 17,8% по-скоро.

23 на сто от хората у нас  по-скоро не одобряват, а 27,4 % изобщо не одобряват членство на страната в еврозоната. 16,8 на сто пък отговарят, че не могат да преценят.

Това  сочат  данни от национално представително проучване за нагласите на гражданите и бизнеса спрямо еврото, проведено от "Алфа рисърч" по поръчка на Министерството на финансите. Изследването, представено днес, е от периода 1-17 ноември и сред 1200 души, а сред бизнеса обхваща 500 фирми от представителни по големина, по регион и отрасли бизнеси. 

Бизнесът у нас обаче е по-оптимистичен на фона на останалите участници в сондажа. Според проучването 64,3% от бизнеса одобряват присъединяване на България към еврозоната . 46,7 % одобряват напълно, а 17,6% - по-скоро. 15,3 % от бизнеса у нас по-скоро не одобрява,  а 18% е изобщо не одобряват членство на страната ни в еврозоната. 2,3 % пък са отговорили, че не могат да преценят.

Най-песимистично настроени към еврото са хората с по-ниско образование, възрастните с по-ниски доходи, които живеят в по-малките населени места. По-образованите и с по-високи доходи от по-големите градове са оптимистично настроени, сочат данните от изследването на "Алфа Рисърч".

Въпреки скептичността си, 59% от хората очакват по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина, 37% предвиждат увеличаване на търговията ни с други държави. Две трети от бизнеса пък очаква  очаква улесняване на търговията, всеки втори подчертава по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор, както и на по-евтин кредитен ресурс, като са важни предпоставки за развитието на бизнеса.

 69% от хората у нас  са притеснени от измами и спекула след въвежданеето на еврото. Над половината или  57% допускат, че ще има покачване  на цените от търговците, а  55 % от анкетираните са притеснени от инфлация. Въпреки притесненията си 1/3 от хората допускат, че ще има проблеми, но ще са краткосрочни и преодолими. Други 28% са убедени, че ако те бъдат предотвратени, или бързо овладени, ще променят нагласата им.

В търсенето на причини за песимизма, изследването показва, че опасенията на хората от еврото са свързани с техния статут- 23% от пълнолетните българи никога не са били в страни от ЕС, 77% по-рядко, а 30% са били поне веднъж в годината. При бизнеса директните контакти и впечатления са по-интензивни – 46% от предприемачите на високи позиции редовно пътуват в страни от ЕС.

Според данниите от изследването близо 44% от гражданите са използвали евро през последната година, 37% са извършвали банкови преводи, всеки десети използва еврото като средство за спестяване а 9% - при продажба или наем на жилища, коли земя. Най-ограничен опит в използването на еврото – както от тях самите, така и от обкръжението им – имат възрастните хора, тези с основно образование и много ниски доходи, живеещи в селата. Над 75% от тях заявяват, че по никакъв повод досега не са използвали евро.

Служебният министър на финансите Росица Велкова, която е национален координатор на подготовката на България за членство в еврозоната обясни приоритетите и за въвеждане на еврото у нас от 1 януари 2024 г.  В  Министерството на финансите планират да започнат съвместна дейност с кметовете и кметските наместници, а до края на март 2023 година да бъде разработен сайт за еврото, на който всеки ще може да види отговори на въпроси, които го вълнуват и притесняват. Ще бъде открита и безплатна телефонна линия, на която всеки ще може да задава своите въпроси, обясни Росица Велкова, цитирана от БТА.

Тя припомни, че правителството вече е внесло в Народното събрание четири законопроекта, свързани с въвеждането на единната европейска валута. Тази седмица на първо четене се очаква да бъдат приети от водещата комисия и промените в Кодекса за застраховане и в Търговския закон, а Велкова очаква депутатите да ги обсъдят и в зала на първо четене  до края на годината, както  Законът за мерките срещу изпиране на пари. До средата на януари очакваме да бъдат приети тези четири законопроекта на второ гласуване в Народното събрание,  каза още Велкова. 

Петият законопроект - за еврото, се предвижда да бъде публикуван за 30-дневно обществено обсъждане през февруари и след това да бъде изпратен на НС.