Европа е континентът, където ChatGPT би живял, ако беше човек. Не, защото Европа е идеална, а защото предлага „най-добрия баланс между рискове и възможности в дълъг хоризонт“. (Макар че, ако Европа споделяше възгледите на Тръмп не би приела ChatGPT, защото е „американец“.)

Да си даваш критична самооценка, да признаваш слабостите си и да се опитваш да работиш върху тяхното развитие, да търсиш път за надграждане, чувайки многогласието на 27 държави, е смелост, която ЕС си позволява в дни на разпадащ се международен ред. За разлика от доклада на Драги, стратегическите документи на САЩ и Китай не акцентират върху вътрешни проблеми. В Стратегическия документ за сигурност например САЩ критикуват ЕС, вгледани в краткосрочния си интерес, а Китай в своя план за 15-тата петилетка (2026 - 2030) си поставя цели за по-модерно бъдеще, без да отчита някакви слабости в развитието си до този момент (поне пред международната публика).

Това допълнително превръща ЕС в мишена за фалшиви наративи, които да отнемат от блясъка ѝ на демократична общност, в която правата на отделния човек стоят над всичко. Превръща се в трън в очите на държавници, които искат да заглушат всеки управленски модел, който разобличава собствената им несъстоятелност.

„До преди няколко дни дори не ми беше минавало през ума, че хората в цяла Европа – включително лондончани като мен – живеят в раздиран от конфликти ад, „задушени“ от регулации, лишени от политически свободи и водени към „цивилизационно заличаване“. Затова с изненада прочетох подобна оценка в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ – документ, който повече напомня псевдоинтелектуална пропаганда, отколкото сериозен външнополитически анализ“, пише за Project Syndicate Майкъл Бърли, автора на The Best of Times, The Worst of Times: A History of Now.

ЕС и еврозоната, с всичките си проблеми и недостатъци, все още са едно от най-успешните междудържавни сътрудничества. И влизането на България в еврозоната от 2026 г. е поредната голяма крачка към интеграцията ни в ЕС. Тя ще ни даде още възможности за развитие, но те са право на избор, който върви и със съответната отговорност. Всичко в крайна сметка зависи от нас!

Екипът на списание Мениджър Ви пожелава през новата 2026 г. да упражнявате активно правото си на избор!

Таня Кръстева, главен редактор