Банките в битка за овладяване на паричната криза в Европа

Малки и големи банки влизат в ожесточени битки в опит да овладеят финансовите и икономически последствия от кризата, причинена от нашествието на COVID-19.

Малката кооперативна банка Banca di Piacenza в опустошения от коронавируса северен регион на Италия, беше залята с молби на клиенти, които искат удължаване на срока за вноска по заемите си, облекчаване на дълга и подновяване на кредитните линии, съобщава Ройтерс.

Затрупани от лавина с документи, кредиторите на Banca di Piacenza успяха да обработват само част от 1000-те получени заявления.

Това е сценарий, който се разиграва и в други банки в региона, но страховете и бюрократичните процедури забавят темпото, което притиска бизнеса и застрашава усилията на Европа да спаси икономиката си.

„Рискът е, че след като преминем през цялата тази бюрокрация, няма да можем да се съвземем, защото вече няма да сме в състояние“, каза Фоляни, изпълнителен директор на Banca di Piacenza.

Изправена пред най-тежката си криза след Втората световна война, Европа разчита на банките, за да пренасочи средства към бизнеса, тъй като страните налагат рестрикции, спиращи нормалното му функциониране.

Разходите за финансиране на заемодателите са намалени, капиталовите изисквания са облекчени и над 1 трилион евро са обещани като гаранции за заем за подкрепа на плащания.

Но при някои европейски банки, които все още се съвземат от последиците от финансовата криза, през 2008 г., епидемията от COVID-19 рискува да провали тяхното възстановяване.

Въпреки държавни гаранции, банките ще трябва да поемат известен риск от неизпълнение, който освен отрицателни лихвени проценти ще изяде и без това валутните маржове на печалба. Дойче банк, най-големият кредитор в Германия, който най-накрая постигна напредък от спадовете си, предупреди, че вирусът може да му попречи да изпълни целите си по възстановяване.

Обхватът на предизвикателствата представлява заплаха за европейските банки, чиито цени на акциите вече спаднаха до рекордно ниски нива, а също и за компаниите, които обслужват и в по-цялостен аспект - за широката европейска икономика.

„Виждам ситуацията като бавна, системна финансова криза. Тя е толкова бавна, че почти можете да я наблюдавате как идва“, казва Ян Питер Крахнен, професор по финанси в университета "Гьоте" Франкфурт.

В Испания, където смъртността от вируса надхвърли 2000 души, има объркване относно това колко кредитори трябва да споделят тежестта от 100 милиарда евро в държавни кредитни линии.

Банките настояват държавата да гарантира средно 80% от заемите и това да се прилага както за съществуващи, така и за нови заеми. Испанската министърка на икономиката Надя Калвино заяви, че правителството ще обсъди подробности относно държавните гаранции на заседание на кабинета във вторник.

За да насърчи банките да осигурят спасителна линия за бизнеса, чийто пари са изчерпани, правителството на Италия работи по гаранция, покриваща 90% от новия кредит.

Германия, чиято икономика зависи от износ, е силно изложена на проблемите във веригата на доставки и предлага неограничени средства на компаниите чрез своята банка KfW, основана за финансиране на възстановяването на страната след Втората световна война.

Deutsche Bank и Commerzbank заявиха в понеделник, че са получили хиляди заявки от клиенти от малкия и средния бизнес за кредитите KfW.

„Телефоните звънят постоянно“, заяви Стефан Бендер, ръководител на корпоративния отдел на Deutsche Bank в Германия.

KfW започна да приема заявления в понеделник и заяви, че трябва да може да обработва малки заеми за минути, докато заемите на стойност над 10 милиона евро ще отнемат седмица до 10 дни. Но някои банкери се опасяват, че кредитите ще се обработват седмици, а не дни.

Това е твърде бавно, заяви Бетина Старк-Ватцингер, член на германския финансов комитет по Бундестага. Според нея отпуснатите средства са недостатъчни.