България, във възходящата фаза на икономическия и финансовия цикъл, докладва БНБ

България се намира във възходящата фаза на икономическия и на финансовия цикъл. Това заключава БНБ в годишния си доклад за 2018 г. От централната банка посочват, че е стигнала до този извод благодарение на лагоприятни тенденции в икономическата среда и засилената кредитна активност през 2018 г., както и на извършения анализ на показатели за цикличния системен риск в банковата система.

„При отчитане на тези фактори на 25 септември 2018 г. УС на БНБ увеличи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, от 0% до 0.5%, в сила от 1 октомври 2019 г.”, посочват от БНБ.

През 2018 г. икономическият растеж в България възлезе на 3,1% (3,8% през 2017 г.). Основен положителен принос за растежа на реалния БВП имаше частното потребление, за което допринесоха засиленото търсене на кредити в условията на ниски лихвени проценти, благоприятното развитие на трудовия пазар и увеличението на разполагаемия доход на домакинствата, се посочва в доклада на БНБ.

Износът на стоки и услуги през 2018 г. се понижи и имаше определящо значение за забавянето на растежа на реалния БВП спрямо предходната година.

Спадът на износа се дължеше както на фактори с еднократен характер,така и на отслабване на икономическата активност в някои важни за България търговски партньори, като Турция и еврозоната.

Годишната инфлация възлезе на 2,3% към декември 2018 г. (1,8% към декември 2017 г.). Определящо значение за динамиката на инфлацията през 2018 г. имаха повишението на международната цена на петрола, поскъпването на храните, както и действието на специфични фактори при някои подгрупи на услугите и нарастването на потребителското търсене.

През 2018 г. динамиката на паричните агрегати продължи да се характеризира с относително високи темпове на растеж. Към декември 2018 г. годишният растеж на широките пари възлезе на 8,8% (7.7% в края на 2017 г.), за което допринесе запазването на висока норма на спестяване в икономиката в условията на продължаващо подобряване на икономическата активност и повишаване на доходите от труд.

Общият размер на депозитите на неправителствения сектор в банковата система към декември 2018 г. отбеляза на годишна база 7,3% растеж (6.2% в края на 2017 г.). Динамиката на банковия кредит за неправителствения сектор също бе възходяща и отразяваше благоприятната макроикономическа среда, нарастващото вътрешно търсене и ниските лихвени проценти по кредитите. Ускорение на годишния растеж се наблюдаваше както при кредитите за нефинансови предприятия (до 5,4% в края на 2018 г. спрямо 1,6% в края на 2017 г.), така и при кредитите за домакинства (до 11,2% в края на 2018 г. спрямо 6% в края на 2017 г.).

През годината се наблюдаваше тенденция към засилване на годишния темп на растеж на потребителските кредити и на жилищните кредити, като за значителното ускорение при потребителските кредити (до 17,7% през декември) съществено влияние оказа включването от април 2018 г. на нова отчетна единица в обхвата на паричната статистика. Лихвените проценти по срочните депозити останаха на достигнатите ниски в ретроспективен план равнища, за което влияние оказаха запазващият се висок приток на привлечени средства от резиденти и високата ликвидност в банковата система. В условията на благоприятна макроикономическа среда, повишена оценка на банките за платежоспособността на кредитополучателите и силна конкуренция в банковия сектор при лихвените проценти по новоотпуснати кредити за предприятия и по новите жилищни кредити се запази тенденцията към понижение.

В края на 2018 г. излишъкът по консолидираната фискална програма (КФП) възлезе на 135 млн. лв. (0.1% от БВП), а общият размер на фискалния резерв с включени вземания от фондове на Европейския съюз (ЕС) за сертифицирани разходи, аванси и други възлезе на 9365 млн. лв. Част от депозитите на правителството във фискалния резерв бе използвана през годината за осигуряване на необходимия ресурс за последователно изпълнение на политиката на правителството за намаляване на държавния дълг. Стабилните фискални показатели на страната, високата ликвидност в банковата система и липсата на предлагане на нови емисии продължиха да допринасят за засилено търсене на българските ДЦК, емитирани на международните капиталови пазари.

При управлението на брутните международни валутни резерви БНБ продължи да провежда консервативна политика, осигуряваща висока степен на сигурност и ликвидност на резервите, се посочва в доклада.

Пазарната стойност на брутните международни валутни резерви към края на 2018 г. възлезе на 25,072 млрд. евро, което спрямо края на 2017 г. представлява повишение общо в размер на 1,410 млрд. евро.

„За постигането на основните цели при управлението на международните валутни резерви, – а именно висока степен на сигурност и ликвидност – преобладаваща част от активите продължи да бъде инвестирана в ДЦК и в държавногарантиран дълг на държавите от така нареченото ядро на еврозоната, както и в краткосрочни депозити при първокласни чуждестранни банки. В края на 2018 г. приблизително 68% от валутните резерви бяха инвестирани в активи с най-високо кредитно качество и дългосрочен кредитен рейтинг ААА. Нетният доход от управлението на международните валутни резерви през отчетния период беше положителен и бе в размер на 4,35 млн. евро, което представлява обща годишна доходност от 0,01%. По компоненти нетният доход включва: доход от инвестиции на брутните международни валутни резерви в оригинална валута в размер на -60,25 млн. евро, дължащ се главно на отрицателната доходност, която продължиха да имат деноминираните в евро облигации с високо кредитно качество и срок до падеж до около 5 години; доход от валутен дисбаланс в размер на 46,17 млн. евро, дължащ се почти изцяло на промяна в пазарната цена на монетарното злато в евро; и нетен финансов резултат от пасивите, който бе положителен на стойност 18,42 млн. евро, се посочва в отчета на БНБ.

През 2018 г. нивото на свръхрезервите на банките по сметки в БНБ се понижи, но остана високо. Понижението на среднодневния размер на свръхрезервите бе с 3.7 млрд. лв. спрямо 2017 г., като средствата по сметки на банките в БНБ, с които се изпълняват изискванията на Наредба № 21, надвишаваха с 36,8% изискуемите задължителни минимални резерви (ЗМР) спрямо превишение с 95,9% през 2017 г., допълват от БНБ.

Нивата на капиталовите съотношения на банковата система в края на 2018 г. намаляха спрямо края на 2017 г., но останаха значително над минималните изисквания. Кредитните институции спазваха изискванията за капиталови буфери. В края на 2018 г. регулаторният капитал възлезе на 11.6 млрд. лв., което представляваше увеличение със 142 млн. лв. (1,2%) спрямо края на 2017 г. Общият размер на рисковите експозиции се увеличи през годината под влияние на растежа на кредита, както и вследствие на регулаторни промени. Общата капиталова адекватност на банковата система остана висока на ниво от 20,38% към декември 2018 г. (22.08% в края на 2017 г.), в това число адекватността на капитала от първи ред беше 19,41% (20.86% в края на 2017 г.).

През 2018 г. продължи тенденцията към подобряване на качеството на активите на банките, които нараснаха през периода с 8% (7,8 млрд лв.) до 105,6 млрд. лв. Делът на брутните необслужвани кредити и аванси в съвкупния брутен размер на кредитите и авансите намаля до 7,6% (при 10.2% в края на декември 2017 г.), като същевременно степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси с присъщата обезценка се повиши и в края на периода възлезе на 51,4% (при 49,4% в края на 2017 г.).

Остатъчният кредитен риск, измерен чрез сумата на нетните необслужвани кредити и аванси, също продължи да намалява и остана изцяло покрит от капитала, превишаващ минималното регулаторно изискване от 8%. В края на 2018 г. банковата система отчете печалба от 1,7 млрд. лв., като съотношенията за възвръщаемост на активите (ROA) и на капитала (ROE) се повишиха спрямо 2017 г. до съответно 1,58% и 11,97%. Ликвидната позиция на банковия сектор остана стабилна, като коефициентът на ликвидно покритие в банковата система съществено надвишаваше минимално изискваното равнище.

Дейността на банковия надзор беше насочена към анализ и оценка на финансовото състояние на системата и на отделните банки с цел своевременно идентифициране на потенциални рискове и предписване на мерки за противодействането им, подчератват от БНБ. Сред приоритетните задачи на дистанционната надзорна дейност през 2018 г. беше извършването на цялостен процес на надзорен преглед и оценка на кредитните институции и присъждане на обобщен рейтинг на банките. През годината бяха завършени девет надзорни инспекции на място, четири от които започнати през предходната година, а други четири продължават след края на отчетния период. Основна тяхна цел бе преглед на процесите и системите за управление и на механизмите за контрол, засягащи конкретни рискове и области в банките, по-специално кредитния риск и риска от концентрация на кредити. Въз основа на констатациите и проверките с решения на УС на БНБ бяха приложени надзорни мерки спрямо пет банки за нарушения на регулаторната надзорна рамка.

Целият годишен доклад на БНБ можете да разгледате ТУК.