Управителят на БНБ: При отрицателно решение за ERM II има риск за макроикономическите ни показатели

Окончателно, решението за влизането ни в чакалнята на Еврозоната, се очаква да стане до края на юли. Ако, обаче, не бъде постигнато положително решение, има риск за макроикономическите показатели. Това заяви в интервю за „24 часа“ управителят на БНБ Димитър Радев.

„Прекият ефект, както световните кредитни агенции публично обявиха, ще бъде намаляване на кредитния рейтинг на страната и оттук влошаване на условията за финансиране на държавата и на бизнеса - нещо крайно нежелателно, особено в условията на криза. Ето защо усилията на правителството и на ангажираните с процеса институции, включително БНБ, са насочени към това да се постигне положително решение“, каза още Радев.

„Всеки допълнителен месец, в който икономиката в глобален и регионален мащаб остава блокирана, влошава годишната оценка за БВП с около 2%. В момента сме свидетели на безпрецедентен спад на икономическата активност. Оптимизмът или песимизмът зависи от това колко бързо този спад ще бъде преодолян“, добави той.

БНБ вече обяви пакет от мерки на обща стойност 9,3 млрд. лв. за подпомагане на реалната икономика. Те включваха капитализирането на цялата печалба в банковия сектор, значително намаляване на чуждите експозиции на търговските банки и анулиране на предвидените увеличения на антицикличния капиталов буфер.

„Те бяха изцяло изпълнени, както може да се види в балансите на БНБ и търговските банки. Тези мерки не само засилиха капиталовата и ликвидната позиция на банките, но и възможностите им да реагират адекватно в силно влошената икономическа среда, включително да облекчават нейното въздействие върху техните клиенти - граждани и фирми“, коментира управителят на БНБ. По думите му, оценките на качеството на активите и двата стрес теста са показали, че банковата ни система е в добра кондиция.

Радев определи суаповата линия, договорена между БНБ и Европейската централна банка, като признание за финансовата позиция на страната и за стабилността на БНБ и на нашата валута - левът.

„Суаповата линия е добър сигнал и се разчита по този начин от пазарите и инвеститорите. Става въпрос за валутно споразумение, по силата на което БНБ може по всяко време да получи евро от ЕЦБ срещу левове по фиксирания курс. Подобни споразумения се установяват много рядко от централните банки, които емитират световните валути с централни банки на малки и отворени икономики, каквато е нашата“, поясни той.  Според него равнището на депозитите в банките са свидетелство за доверието в банковия сектор.

Управителят на БНБ даде разяснения и за обявените от Европейската комисия временни облекчения при кредитирането с цел то да не забави темповете си.

„Става въпрос за пакет от мерки, с които се дава по-голяма гъвкавост на банките да подкрепят хората и бизнеса по време на кризата. Ключови мерки от този пакет, в това число установяването на мораториум върху погасителните вноски по кредити и въздържането от разпределение на дивиденти на акционерите бяха инициирани от БНБ през март и са вече реализирани по отношение на дивидентите и в процес на реализация по отношение на мораториума. Действията на ЕК са важни за нас, тъй като те подкрепят тези мерки от гледна точка на счетоводните и пруденциалните правни норми на ЕС“, добави управителят на БНБ.