Разликата между лихвите по депозити и кредити ще намалява в следващите години

Обемът на банковите кредити в България през тази година ще се увеличи с 3,5 на сто до почти 53 милиарда лева, а през 2018 година това нарастване ще е 4,8 на сто и кредитите ще са над 55,5 млрд. лева, пише в анализ на Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Документът беше разпространен днес на Годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Никозия.

Разликата между лихвите по депозити и кредити ще намалява в следващите години, според Павлов.

Ако продажбите на лоши кредити в следващите две години се запазят с темповете от миналата година, ръстът на банковите заеми ще достигне 5,2 на сто в края на 2017 и 6,5 на сто в края на 2018 г., смята Павлов.

Така,за първи път след началото на кризата от 2008 г., увеличението на кредитите за резиденти ще изпреварва номиналното нарастване на БВП, посочва той. Повече кредити от банките ще теглят домакинствата и малките и средни фирми. Големи корпорации все още ще се въздържат от нови задължения, най-вече защото разполагат със свободни пари, а и ползват финансиране от по-разнообразни източници, включително вътрешни кредити от компаниите майки, при лихви понякога по-изгодни от тези предлаганите от банките у нас.

Нарастването на депозитите през тази година ще бъде 5,7 на сто (до 73,860 млрд. лева) и 5,6 на сто през следващата година (до почти 78 млрд. лева). Ниските лихви по депозитите ще редуцират стимулите за спестяване и така ще способстват за забавяне на растежа на депозитите. От друга страна ускоряването на кредитната активност ще допринася и за увеличаване на депозитите, смята Павлов. През тази година парите на домакинствата в банкови депозити ще достигнат 48 милиарда лева, а през следващата година - 50,755 млрд. лева.

„Изострящата се конкуренция между банките за това кой ще спечели повече от увеличаващото се търсене на кредит ще тласка лихвите по кредита надолу. Тъй като по-нататъшно намаление на лихвите по депозитите е невъзможно, разликата между лихвите по депозити и по кредити ще намалява успоредно с намаляването на лихвите по кредитите”, смята Кристофор Павлов.

С доближаването на икономиката до пълна заетост инфлацията ще започне да се увеличава. Банките ще трябва да се преориентират към известно увеличение на лихвите по депозитите, за да запазят стимулите за спестяване, като предотвратят появата на отрицателни реални лихви по срочните депозити превишаващи един процент годишно. Ключово влияние върху траекторията на лихвите ще има и политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Нормализацията на лихвите в еврозоната ще се пренася автоматично в българското стопанство, чрез лихвите на междубанковия пазар на депозити, които са елемент от цената на повечето кредити отпускани у нас, посочва Павлов. Той очаква средната лихва по кредитите да спадне от 6,1 на сто за 2016 г. до 5,4 на сто през тази година и 5,3 на сто през 2018 година. През следващите години средната лихва по кредитите според него леко ще се повишава и ще стигне до 5,9 на сто през 2022 година. Средната лихва по депозитите ще спадне от 0,6 на сто през 2016 година до 0,3 на сто през 2017 година, но ще се повишава постепенно до 0,5 на сто през 2018 година и до 1,7 на сто през 2022 година.

Докато печалбата на банките в България преди данъци е била 1,406 млрд. лева през 2016 година, то през 2017 година тя ще падне до 1,191 млрд. лева и до 1,185 млрд. лева през 2018 година, се казва в анализа.