„Абеномиката“ си отива, но структурните проблеми остават

Въведената от японския премиер в оставка Шиндзо Абе стратегия за стимулиране на икономиката, която стана известна под името „Абеномика“, беше пред разпад още преди лидерът на третата най-голяма икономика да съобщи, че ще се оттегли от поста по здравословни причини, пише Ройтерс.

Това мнение, което се споделя от много експерти, подчертава страховитото политическо предизвикателство, пред което трябваше да се изправи Абе в опитите си да извлече японската икономика от десетилетия на стагнация.

Пандемията от коронавирус може да се окаже последния пирон в ковчега на неговата програма за реформа от „три стълба“, докато икономиката потъва във все по-дълбока рецесия, казват анализатори.

 След като идва на власт в края на 2012 г., Абе представя трите стълба на „Абеномиката“ – мащабни парични облекчения, фискални разходи и структурни реформи, с които се надява да изведе третата най-голяма икономика на планетата от годините й на слаб растеж и падащи цени.

В началото стратегията на Абе доведе до няколко бързи успеха.

Монетарната „базука“ на Японската централна банка подобри бизнес настроенията и помогна за отслабването на йената, което донесе свежи печалби на износителите, а по този начин доведе и до ръст на заплатите и отваряне на нови работни места.

Същевременно с това корпоративните реформи привлякоха мащабни суми чуждестранен капитал, като чуждестранната собственост на листнати в Япония акции достигна рекордните 31,7% през 2014 г. спрямо 28% през 2012 г. За миналата година резултатът беше 29,6%.

Недовършена работа

Абе, който днес подаде оставката си, ще остави на своя наследник куп недовършена работа.

„В момента фокусът е върху възстановяването от пандемията от коронавирус и контролирането на инфлацията, независимо от това кой ще бъде министър“, коментира Такеши Миками, главен икономист от Norinchukin Research Institute.

„Говори се, че „Абеномиката“ е оказала негативен ефект върху страната, което ме кара да мисля, че основната тема на разговори ще бъде за промени в стратегията“, добавя той.

Най-голямото разочарование за премиера, а и за много от експертите, следящи развитието на японската икономика, е че третият стълб – този на структурните реформи на икономиката, която от години се бори с ниската производителност и застаряването на населението, остана непостижим.

„Абеномиката“ не успя да създаде вътрешни условия в страната, които да стимулират по-голям растеж извън износа, който зависи от външното търсене.“, коментира Брайън Кели от Asian Century Quest.

Сега Япония плаща цената за стратегията на Абе, след като COVID-19 изтри краткосрочните ползи от „Абеномиката“, сред които туристическият бум и достъпността до работни места. Неуспехът на Абе да подтикне компаниите да харчат повече за капиталови разходи остави големите бизнеси с купища кеш, които сега служат като ликвиден буфер срещу шока от пандемията.

Този опит обаче може да даде на фирмите извинението да продължат да спестяват средства, вместо да инвестират в нови бизнес възможности. Това, от своя страна, може да се отрази негативно на иновациите и да забави потенциала за растеж на страната.

„COVID-19 може да е убедил корпоративните ръководители, че кешът все още е крал“, казва Хидео Хаякава от Tokyo Foundation for Policy Research. „Страхувам се, че това може да накара компаниите да пестят повече, отколкото харчат“, добавя той.

Нивото на потенциален растеж на Япония, което през 80-те години на миналия век бе над 4%, потъна близо до нулата през миналата година, след като достигна около 1% в първите години от „Абеномиката“, сочат данни на Японската централна банка.

„Структурните реформи, или т. нар. трети стълб, са най-категоричния провал на „Абеномиката“, коментира Самюел Тумбс от Pantheon Macroeconomics.

„Дори емблематичните реформи за имиграцията от миналата година, на практика не постигнаха нищо“, добавя той.

Дефлационен начин на мислене

COVID-19 попари големият експеримент на „Абеномиката“, чиято цел бе да подмени японският „дефлационене начин на мислене“, при който компаниите и домакинствата предпочитат да не харчат много пари заради опасенията, че слабият растеж и ниските заплати ще се запазят.

Японската икономика записа рекорден спад през второто тримесечие, които сви номиналният брутен вътрешен продукт на страната до 507 трлн. йени (4,8 трлн. долара), доближавайки нивото от 2013 г. и отдалечавайки още повече страната от целта на Абе за икономика от 600 трлн. йени.

„Японската икономика може да започне да се представя по-добре след „Абеномиката“, но това няма да е достатъчно, за да промени драстично публичните нагласи“, коментира Йошики Шинке от Dai-ichi Life Research Institute.

„Дори и наследството на „Абеномиката“ да бъде изтрито, ние знаем, че няма магическа пръчица, която да разреши хроничните проблеми на Япония“, добавя той.

Нещо повече, с изчерпването на арсенала на ЯЦБ за постигането на целевото ниво на инфлация от 2%, ръководството на банката е изправено пред предизвикателството да съживи икономиката с ограничено количество амуниции.

Огромният дълг на Япония също ограничава потенциала за нови фискални разходи, които биха подкрепили икономическото възстановяване.

„Япония не успя да нормализира паричната и фискалната си политика, когато икономиката беше в по-добра кондиция“, казва бившият член а управителния съвет на ЯЦБ Такахиде Киучи. „Сега плащаме цената за това“, казва още той.