Бизнесът настоява да се спре налагането на запори върху банковите сметки

Бизнесът настоява да се спре налагането на запори върху банковите сметки

Бизнесът настоява да се спре налагането на запори върху банковите сметки на компаниите и описите на движимо и недвижимо имущество, заради кризата с коронавируса в страната. Мярката е предвидена в Проектозакона за мерките по време на извънредното положение, но само за гражданите и техните доходи от заплати и пенсии. В позиция до властта, Българската стопанска камара поиска защитната мярка да се впише и за фирмите.

Ето и становището им:

Българската стопанска камара подкрепя мерките, предложени от Министерския съвет и Народното събрание за справяне с последствията от пандемията COVID-19.

Същевременно, апелираме, независимо от извънредната ситуация, законовите текстове, касаещи една и съща група обществени отношения, да бъдат внимателно прецизирани, за да не се постигне ефект, различен от целения.

От особена важност са трудовоправните отношения и мерките, свързани с подпомагане на бизнеса за запазване на работните места.

С чл. 4, ал. 2 се спира налагането на запори на банкови сметки на физически лица, на запори върху трудовите възнаграждения и пенсии, както и извършване на описи на движими и недвижими вещи, собственост на физически лица.

Ограничаването на тези мерки само до физически лица не е оправдано, поради което предлагаме да се отнася и до юридически лица.

Предложение:

Тестът на чл. 4, ал. 2 да придобие следната редакция:

„Спира се налагането на запори върху банкови сметки на физически и юридически лица, на запори върху трудовите възнаграждения и пенсии, както и извършване на описи на движими и недвижими вещи.“ 

Пар. 4 на Преходните и заключителните разпоредби на ПЗМВИП предвижда изменения и допълнения на Кодекса на труда (КТ).

Приветстваме възможността за едностранно установяване на режим на надомна работа и работа от разстояние от работодателя и без съгласието на работниците и служителите. Подкрепяме и възможността от предоставяне на платен или неплатен отпуск и без съгласието на работника или служителя за периода на въведеното извънредно положение, както и едностранно въвеждане от работодателя на непълно работно време.

Подкрепяме и законовата регламентация на т. 2 на пар. 4 за преустановяване на работа на цялото предприятие, част от него или на отделни работници или служители при обявено извънредно положение, както по инициатива на работодателя, така и със заповед на държавен орган. (нов чл. 120в)

Същевременно, е регламентиран различен режим за изплащане на обезщетения (и възнаграждения):

Съгласно т. 5 на пар. 4 за създаване на нов чл. 218 а на КТ, при преустановяване на дейността със заповед на държавен орган: „работникът или служителят има право на 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят работи“
Съгласно т. 6 на пар. 4 за създаване на нов чл. 267а, когато дейността се преустановява по инициатива на работодателя: „за времето на преустановяване на работа в случаите по чл. 120в, ал. 1, работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение“.
Подобен подход не следва да бъде подкрепян, защото независимо по чия инициатива е преустановена дейността в периода на извънредното положение, последствията както за работодателя, така и за неговите работници и служители ще бъде един и същ – прогресивно намаляване на възможностите за заплащане на възнаграждения и обезщетения. Възможно е и работодателят да попада и в двете хипотези, и да е задължен за част от работниците да заплаща обезщетение, а за друга част – пълен размер на трудовите възнаграждения.

На следващо място, изплащането на пълен размер на трудовите възнаграждения от работодатели, с преустановена дейност, е мярка, чийто директен ефект би бил съкращаване на работници и служители.

Считаме че тези мерки задължително следва да се разглеждат, заедно с мерките, оповестени от министъра на финансите, за поемане на 60 на сто от брутните трудови възнаграждения от страна на държавата, и да бъдат съобразени с критериите, на които работодателите следва да отговарят, за да кандидатстват за тази помощ, както и с другите мерки, насочени към бизнеса, с директен ефект върху запазването на работните места.

Предложения:

По т. 5 на пар. 4 за създаване на нов чл. 218 а на КТ:

След изречение второ се добавя се ново изречение със следното съдържание:

„Държавата възстановява на работодателя 50 на сто от изплатените обезщетения по този член, по ред и срокове, определен от министъра на финансите.“

По т. 6 на пар. 4 за създаване на нов чл. 267а:

Добавя се ново изречение, със следния текст:

„Държавата възстановява на работодателя 60 на сто от изплатените възнаграждения по този член, по ред и срокове, определен от министъра на финансите“

Част от средствата за обезщетенията и възнагражденията при спиране на работата биха могли да бъдат насочени от Фонд за гарантиране на вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, доколкото спирането на дейността на едно предприятие неминуемо може да доведе до финансово състояние, което да предполага откриване на производство по несъстоятелност. В този случай биха били необходими и съотвените изменения в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.

Ясните и непротиворечиви правила са особено нужни за всички работодатели и работещи, за да им даде поне минимална сигурност в тази ситуация на извънредно положение.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ