КНСБ: Приеманена еврото няма да повлияе на общия инфлационен натиск

Не се очаква приемането на еврото в България да повлияе върху общия инфлационен натиск у нас. Това заяви лидерът на КНСБ и член на Икономическия и социален съвет (ИСС) Пламен Димитров.

„Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре в момента, в който се приема еврото, но това не влияе върху общия инфлационен натиск, така че да стига до непознати или притеснителни нива. От 0,3 до 1,4 на сто е средното инфлационно ниво към съответните години на държавите, които са се присъединили последно към Еврозоната”, заяви Димитров на пресконференция в БТА, на която членовете на ИСС изразиха единодушната си подкрепа процеса на ускоряване на подготовката на България към Механизма на обменните курсове (ЕRМ II) и след това към Еврозоната.

„Сигурно кафето няма да струва 60 стотинки, сигурно ще струва едно евро, това се случва с най-масовите „дребни" цени - закръгляне нагоре и то в евро, но това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората нива”, подчерта лидерът на КНСБ.

Димитров беше категоричен, че влизането в чакалнята и Еврозоната няма да бъде пречка за продължаващото ускорено развитие и увеличение на заплатите и на доходите от труд в България. Сред положителните фактори Димитров посочи нивото на движение на доходите, като изтъкна, че ръстът на минималната заплата при балтийските държави, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, след като са влезли в Еврозоната.

Димитър Бранков - член на ИСС и зам.-председател на БСК, открои сред ползите от този присъединителен процес - дългосрочните ефекти върху икономиката и социалната среда, а реализацията му ще ускори структурните реформи, промените в доходите, производителността и конкурентоспособността, ще има и постигане на евентуален обрат в неблагоприятните демографски тенденции.

Според него България сега е най-готова за присъединителния процес поради 20-годишното си пребиваване във валутния борд. „Ние надплащаме сметката си за присъединяване към Еврозоната повече от десет години и продължаваме да я плащаме”, допълни той.

Бранков акцентира на това, че влизането на България в Еврозоната ще намали общия системен риск за страната, банките, кредитната система.

Достъпът до кредитиране на държавата, бизнеса и хората ще е по-облекчен от сегашните нива. Ще има и допълнителни гаранции върху депозитната база и друго ниво на надзора на българските банки - не само по линия на БНБ, но и от ЕЦБ.

С освобождаването на огромен ресурс - валутният резерв, в това число и фискалният резерв, дава възможности за разумни политики в публични сфери, възможности за предсрочно погасяване на държавния дълъг.

Освен това според Бранков България може да стане ефективен мост между Близкия Изток, Европа, страните от Балканите и превръщането ни в модел, който държавите от Западните Балкани, които искат да влязат в ЕС, да следват. Сред предизвикателствата в присъединителния процес Бранков посочи осигуряване на външнополитическата подкрепа и постигането на по-голяма информираност сред хората и бизнеса.

Проф. д-р Лалко Дулевски - председател на ИСС, отбеляза поляризацията в българското общество по темата и посочи, че сега е моментът обществото да бъде информирано за ползите и за предизвикателствата. Според него стъпките към ЕRМ II трябва да са на принципа на тихата финансова дипломация, като подчерта, че сега е моментът, защото България изпълнява всички технически условия и е във фокуса на управлението на ЕС, като целта е до края на европредседателството ни да има решаване на въпроса с членството ни в ЕRМ II.