Заседанието на ЕЦБ може да подготви почвата за нови мерки за стимулиране на икономиката

Икономиката на Еврозоната се бори да преодолее затруднения на фона на спада на промишления сектор и продължителния американско-китайски търговски конфликт. Дали обаче това ще бъде достатъчно, за да накара Европейската централна банка (ЕЦБ) отново да се задейства, за да задържи еврозоната на траекторията на растежа?

ЕЦБ може да предприеме първи стъпки на заседанието си на 25 юли, започвайки нов кръг от парични стимули, тъй като има заплаха, че икономиката на Еврозоната ще загуби инерция на фона на множество пречки пред глобалния растеж.

Анализаторите очакват фрнкфуртската финансова институция да обяви в четвъртък, че е оставила основната си лихва по рефинансирането на досегашното й нулево равнище, на което я държи от март 2016 година.

Само че вялата икономика в Еврозоната, теглена надолу от спада в производствения сектор, наред с опасенията за Brexit без сделка и търговския конфликт между САЩ и Китай, който изглежда неразрешим, предизвикаха опасения за глобалните икономически перспективи.

"Според нас рискът се е изместил още в посока към спад и вероятно тази слаба макросреда ще се окаже по-дълготрайна, отколкото се очакваше първоначално", коментира икономистът на Morgan Stanley Маркъс Гетсшоу.

"След като и инфлацията трайно остава под заложената целева стойност, очакваме, че ЕЦБ ще понижи лихвите си и отново ще задейства количественото облекчаване", допълни той.

Новият пакет от мерки вероятно ще бъде обявен преди Марио Драги да напусна президентския пост на ЕЦБ през октомври. Пазарите не очакват да има голяма промяна в курса на банката при новия й шеф - управляващия директор на Международния валутен фонд и бивш министър на финансите на Франция Кристин Лагард.

Възходящата тенденция на фондовите пазари, последвала обявяването на номинацията на Лагард този месец, наред с вече известната й позиция по паричната политика, допринесоха за засилване на очакванията, че ЕЦБ ще подготви нов силен кръг от мерки за облекчаване на бизнеса.

Така че, когато Драги се обърне към медиите в четвъртък, след заседанието на 25-членния управителен съвет на ЕЦБ, неговите коментари се очаква да отразят опасенията, изразени от други централни банкери от целия свят.

Имайки това предвид, думите на Драги вероятно ще бъдат ехо на изявлението на президента на Управлението за федерален резерв на САЩ Джероум Пауел. В средата на юли той даде да се разбере, че ще има намаляване на лихвите, като предупреди при изслушването си в Конгреса, че има "пресичащи се потоци между глобалния растеж и търговията".

Мнозина анализатори са на мнение, че ЕЦБ може скоро да започне да въвежда нови мерки, насочени към укрепване на икономическия растеж в Еврозоната и премахване на риска от ултра ниски нива на инфлация.

Това би могло да включва понижение на лихвения процент на ЕЦБ по депозитите по-дълбоко в отрицателната територия или по-голяма гъвкавост при прогнозирането на движението на лихвите в Еврозоната, предаде БТА.

Икономистите на Morgan Stanley очакват ЕЦБ да коригира лихвения процент по депозитите от сегашното му ниво от минус 0,4% до минус 0,5% или на 25 юли, или на септемврийската среща.

По-нататъшна промяна в лихвата по депозитите, която е процентът, който ЕЦБ начислява на банките за това, че държат пари в централната банка, може да бъде направена на следващите срещи на ЕЦБ. Тя се надява, че отрицателната лихва по депозитите ще насърчи банките да отпускат заеми.

Само че всяка промяна на лихвените проценти може да бъде прелюдия към обявяването по-късно през годината на възобновяването на схемата за изкупуване на облигации.

ЕЦБ спря 4-годишната си програма на стойност 2,6 трилиона евро (2,92 трилиона долара) за количествено облекчаване през декември и вероятно ще започне отново изкупуването на облигации в края на годината или през първото тримесечие на 2020 година.

Схемата за изкупуване на облигации на ЕЦБ приключи на фона на надеждите на банката, че инфлацията в Еврозоната се е вдигнала, доближавайки се до целта от малко под 2% и че икономиката на валутния блок стабилно е поела по пътя на растежа.

Оттогава обаче напрежението между САЩ и Китай продължава да се засилва, британската криза около Brexit се задълбочи и данните отразяват неблагоприятна картина на икономиката на Еврозоната.

В допълнение към това в средата на месеца Китай отчете, че темпът му на растеж се е забавил до най-ниското си ниво от 27 години, защото търговската война очевидно е ударила втората най-голяма икономика в света.

И въпреки потока положителни данни за икономиката на САЩ през последните месеци, много анализатори очакват, че най-голямата икономика в света ще забави растежа си през следващите месеци.

Междувременно, при отчетено равнище на инфлацията от 1,3% през юни, потребителски цени в Еврозоната продължават да спадат на годишна основа доста под целта на ЕЦБ за инфлацията, която бившият шеф на ЕЦБ Жан-Клод Трише редовно наричаше стрелката в компаса на банката.