Над половината от здравните работници вършат задълженията си под стрес

Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си. Социално-психическата обстановка на работното им място често не е добра и това е сред причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите в национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор "Здравеопазване", направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването - КНСБ, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.

Проучването е направено от 1 май до 30 октомври тази година и обхваща 1245 души - лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения. По-голямата част от участвалите имат над 16 години стаж, което гарантира познаване на професията.

Положителен отговор на въпроса "Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?" дават 55,7 на сто или 693 от анкетираните. Над 60 на сто посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръхнатовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал вследствие на натовареността.

58,3 на сто или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоционално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.

Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд - 51,8 на сто от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е четири пъти по-високо от това на останалите.

Близо 57% от анкетираните считат, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30% от анкетираните посочват, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения.

За близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7 процента, физическо и психическо изтощение след работа имат 63 на сто, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38 процента, а болки в гърба, мускулите и ставите - 64%.