Потопени сме в океан от мечти и страхове

Интервю с художника Правдолюб Иванов

- Казвате, че с последните си работи изследвате отношенията между думи и образи и въпроса за случайността в живота и изкуството – защо ви вълнуват тези теми?
- Не са само последните ми работи, въпроси като дали думите следват образите, или обратното; защо визуалното не може да бъде прочетено, а прочетеното не е образ, ме занимават отдавна, но това, което сега ме вълнува, е дали изобщо можем да гледаме визуално изкуство, без да се опитваме да го заместим с линейната структура на езика. Нямам отговор, защото ние мислим през езика, а очите ни доставят информация от съвсем друг порядък. Всичко това звучи твърде сложно на фона на работи, с които съм се забавлявал, а се надявам и зрителите да са успели.

- Да поговорим и за визуалния разказ – изкривяват ли образите идеите?

- Ето че и вие използвахте израз от линейната логика на текста, приложен към думата визуално – визуален разказ. Разказът е текст, отнема ни време да го прочетем, в което сдържаме реакции и съждения до самия му край, а визуалното изкуство има внезапно, едновременно въздействие
върху сетивата. Връхлита ни, без да ни даде възможност да отложим присъдата си за него, и тогава зрителят прибягва към нещо, в което се чувства по-сигурен, започва да търси „скрит текст“ от професионалното – каква е концепцията на художника, до про-фанното – какво е искал да ни каже художникът. Все повече си мисля, че образите, визуалното, което може да е почти всичко вече, има по-сложен начин на въздействие върху нас от прочита на една идея. Образите са самите идеи.

Търсете специалното издание на сп. Мениджър – Creative Bulgaria в разпространителската мрежа в цялата страна и в платформата за дигитално четене zinzin.bg