Ако рециклираме 1 млн. GSM-а, ще получим 16 т мед, 350 кг сребро, 35 кг злато

В 41 мобилни телефона има толкова злато, колкото в 1 тон златна руда. Всяка година в България се изхвърлят 42 хил. тона електрически уреди, а в целия свят – около 50 млн. тона.

Четири цифри, достатъчни да разтърсят всеки от нас. Освен златото още куп ценни метали и други съставки се съдържат в GSM-ите, телевизорите, компютрите, хладилниците, сешоарите, с които безболезнено се разделяме завинаги. Представяте ли си какво изхвърляме?

Къде отива този скъпоценен боклук? В какво се превръща – в най-обикновен отпадък, който тъне на някое бунище, или в урбанистична мина – както вече наричат добива на ценни метали от рециклиране. И кои са новите „миньори“, на които не се налага да копаят на стотици метри под земята?

Не започвайте веднага да разглобявате стария си GSM! Макар че някои го правят, това не е работа за вас (нито пък за тях), уверявам ви – и ще ви разкажа защо.

Само 15% до 20% от е-боклука се рециклира,

сочат данни на Организацията на ООН за околната среда. Голямата част от него се изнася нелегално от  индустриалните държави в развиващи се страни. Да се изпрати един стар монитор в Гана излиза 10 пъти по-евтино, отколкото да се рециклира в САЩ, е изчислила Агенцията за защита на околната среда на САЩ.

Все още технологиите и инфраструктурата за повторна употреба на елементите от електронните устройства не са достатъчно развити. Затова, попадайки в страни като Нигерия, Гана и др., старите компютри и телефони се разглобяват ръчно. Често това правят деца. И ако златото и среброто са безобидни за здравето, то други „богатства“, които се крият в електрониката, не са.

„Олово, кадмий, живак, хром, поливинилхлориди. Всички тези материали са известни със своя токсичен ефект – те вредят на мозъка, предизвикват бъбречни заболявания, стават причина за мутации и дори рак“, коментира Алън Хершковиц, старши учен и един от специалистите в борбата с електронните отпадъци в Съвета за защита на природните ресурси в САЩ.

Е-боклукът, който годишно достига 50 млн. тона, се увеличава с всяка следваща година. Основният генератор на подобни отпадъци са САЩ с приблизително 9,4 млн. тона, твърдят експерти от ООН. На второ място се нарежда Китай с около 2,3 млн. тона е-отпадъци, от които 500 хил. т хладилници.

Представете си само за какво става въпрос -

гигантски планини от стари компютри, телефони, принтери, телевизори, съдържащи токсични материали, вредни както за хората, така и за околната среда. И огромна част от тях се озовават на бунищата в държави от Азия или Африка, където или се разлагат, или се преработват буквално в „задния двор“ чрез евтина работна ръка и често по изключително неефективен, нездравословен и неекосъобразен начин.

Големите и малки работници, които разглобяват непотребните вече електроуреди, са изложени на опасните токсини, които се съдържат в техниката. Докосват и вдишват тежки метали като олово, берилий, живак, както и хлорирани разтвори, леснозапалими течности и т.н. А те тровят както хората, така и природата – и то за години напред.

„Ако се управляват правилно, електронните отпадъци представляват сериозна възможност за бизнес“, показва алтернативата Конрад Остервалдер, ректор на Университета на ООН. Новите технологии, съчетани с добри държавни политики,

могат да превърнат е-боклука отново в ценни активи -

в мед, злато, сребро и паладий. За тази цел обаче той трябва да бъде преработен по високотехнологичен начин.

Да вземем за пример един мобилен телефон. Той съдържа до 40 елемента, включително мед, калай, специални метали (кобалт, индий, антимон) и благородни метали (сребро, злато и паладий). По-голямата част е мед, благородните метали са в милиграми. Ако рециклираме един милион телефона, е възможно да получим приблизително 16 тона мед, 350 кг сребро, 35 кг злато и 15 кг паладий (според статистика на Агенцията за защита на околната среда на САЩ). Откъде ще намерим толкова много стари GSM-и? Само през 2005 г. в света са продадени над 800 млн. телефона, а през 2007. – 1,2 млрд. Със сигурност голяма част от тях са излезли от употреба. Ако умножим 35 кг злато по 500 (млн. GSM-а)...

Почти всички материали,

използвани за производството на мобилни телефони, могат да послужат повторно за направата на нови продукти – както металите, така и пластмасата и презареждащите се батерии. Ще бъдат вложени в нова електроника, автомобили, бижута, позлата. Пластмасата се превръща в компоненти за уреди или пък в столове и маси, рамки, контейнери за нехранителни стоки и резервни автомобилни части.

Вероятно най-важното е, че рециклирането на материали в електрониката пести от естествените залежи на Земята и намалява консумацията на енергия, която иначе би била необходима за изкопаването и обработката им. Ако рециклираме 1 милион лаптопа, пестим толкова енергия, колкото използват 3657 американски жилища годишно (отново според статистика на Агенцията за защита на околната среда на САЩ). Концентрацията на злато в 1 тон платки е от 40 до 800 пъти по-голяма, отколкото в една мина в САЩ, на мед – около 30 до 40 пъти.

Дори рециклирането на най-простия съставен елемент – пластмасата, има своите ползи. 1 тон пластмасови отпадъци допринася за спестяването на 2360 кВтч ел. енергия, както и на 2,2 т нефт.

Затова хвърляйте телефона, клавиатурата, фотоапарата и тостера в кофата за боклук! Предайте ги там, където им е мястото!

Obekti.bg