LNG-терминалите – мисия с много неизвестни

Докато Русия заплашва да спре доставките на газ, ако те не бъдат плащани в рубли, европейските страни се надпреварват да намерят начини за бягство от енергийната зависимост от Москва, която подхранва войната. Едно от решенията може да бъде увеличаването на доставките на втечнен природен газ (LNG), който ще замени до две трети от руския до края на годината, пише журналистът Ерки Ерилайд от естонския вестник Рostimees.

Мисията не е лесна, защото все още Европа не разполага с достатъчно танкери и плаващи терминали за съхранение на втечнения газ, регазифицирането му през топлообменник от свръхниска температура (-167 C˚) и транспортирането му до потребителите също носи редица неудобства и изисква време.  

След като Русия нахлу в Украйна миналия месец, Германия, Италия, Холандия и няколко други държави обявиха, че спешно се нуждаят от плаващи терминали. Експерти съобщават, че цените им за товарене са скочили с 50% от началото на войната и достигат 150 000–180 000 долара на ден.

Естонското правителство също има план за изграждане на плаващ терминал и необходимата инфраструктура в региона, но инвестицията ще се възстанови бързо само, ако проектът се реализира съвместно с Латвия и Финландия. Кабинетът изчисли, че плаващият терминал ще бъде с капацитет 30 тераватчаа втечнен природен газ годишно, което отговаря на нуждите на трите страни. Само Естония усвоява пет тераватчаса или приблизително пет танкера за втечнен природен газ.

Според Таави Аас, министър на икономиката и инфраструктурата, все още не е взето окончателно решение за изграждането на терминал и Естония преговаря със своите съседи. „В зависимост от резултата от преговорите можем да решим къде да бъде построено съоръжението. Ако успеем да привлечем съседите си, Естония не би могла да вземе решението сама. Очакваме, че това ще бъде плаващ терминал, защото това е единствената опция, която може да започне да функционира през тази година, ако действаме бързо”, посочва Аас. Той е категоричен, че за да бъде прекратено финансирането на руската военна машина, трябва да има алтернатива на руския газ. „Пазарите на газ в Балтия и Финландия консумират приблизително 60-65 тераватчаса годишно и терминалът за втечнен природен газ в Клайпеда може да покрие приблизително половината от търсенето“, коментира енергийният министър.

Отказът от руските доставки означава три-четири пъти по-висока цена на газа в Европа. „Що се отнася до цената LNG, тя е същата като природния газ сега. Все пак тази на LNG никога не може да достигне нивото на цената от руския тръбопроводен газ от 2020 г.“, смята Аас.

Според Маргус Каасик, член на управителния съвет на Eesti Gaas, природният газ е разумно и необходимо гориво за промишлеността и за централното отопление поради неговите екологични аспекти и лекота на използване. Той застава зад твърдението, че надеждността на доставките и независимостта от руския газ ще изисква още един голям LNG терминал в Балтийско-финландския регион. По думите му Eesti Gaas непрекъснато увеличава компетенциите и се превръща във водещо предприятие за втечнен природен газ в региона. „Имаме контакти с различни доставчици, обучен и опитен персонал, наземна инфраструктура, която включва газови танкери и оборудване. Разработихме проекти за втечнен природен газ в Естония, Финландия, Латвия и Литва. Определено сме готови да споделим нашите съвети и знания с държавата”, подчерта енергийният експерт.

По оценка на Министерството на икономиката, един кораб на терминал за втечнен природен газ би струвал приблизително 300 млн. евро, а лизингът на плавателния съд би бил 50-70 млн. евро годишно.

Европейският съюз ще трябва да замени купуваните до момента 102 милиарда куб. м газ от Русия. Заместването им с въглища или петрол не е възможно да стане за една нощ и годишното количество внесен LNG ще бъде 50 милиарда куб. метра.

Европа може да регазифицира 170 милиарда куб. м втечнен природен газ, но по-голямата част от този капацитет се намира на Пиренейския полуостров и няма достатъчно тръбопроводи за транспортирането му до други страни. Изграждането на LNG терминали ще отнеме поне пет години. Плаващите съоръжения за съхранение и регазификация (FSRU) са по-евтини и по-лесни за преместване, но изграждането им може да отнеме години.

Германия проучва възможностите за инсталиране на три FSRU в Северно море с капацитет от приблизително 27 милиарда куб. м и първият кораб може да влезе в експлоатация още тази година. Но Джейсън Фийър, мениджър в корабното предприятие Poten & Partners, прогнозира, че първият FSRU няма да бъде пуснат преди 2024 г.

Холандският газов концерн Gasunie обяви, че може да внася LNG до третото тримесечие на тази година. Според Робърт Сонгър, анализатор на суровините на ISIC, този проект е отпреди десет години.

Резервните съдове също са в недостиг. Според Golar LNG от 50-те плаващи сега терминали за съхранение и регазификация (FSRU), само пет са налични и  други три могат да бъдат освободени от договори тази година. Но не всички плавателни съдове ще бъдат подходящи за Северна Европа, тъй като водата под десет градуса може да е твърде студена за топлообменните системи на някои съоръжения.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка