Ниската ликвидност – основен проблем на българската независима енергийна борса

Ниската ликвидност на българската независима енергийна борса остава проблем. Количествата, които се търгуват на нашата борса, са три пъти по-малки от тези, които се търгуват на унгарската борса, четири пъти по-малко от тези на румънската и около 8 пъти по-малко от количествата, които се търгуват на гръцката борса. Това обяви председателят на Комисията по енергийно и водно регулиране Иван Иванов, който бе изслушан от депутатите във връзка с цените на електроенергията.

От ниската ликвидност идва втория проблем и това са големите промени в цените на търгуваната електроенергия, обясни той. Голямата цел, която трябва да бъде реализирана и това ще даде възможност за един стабилен енергиен пазар, е да се осъществи свързаност на пазара на електроенергия в България със съседните страни, отбеляза Иванов.

"Свързаността на пазарите ще намали големите отклонения в цената на електроенергията на българския пазар", обясни председателят на КЕВР. Преговорите за създаване на свързан пазар с Румъния, Македония, Сърбия, Хърватска, напредвали в различна степен, по думите му. Сред мерките, които следва да бъдат приети, са промените на второ четене в Закона за енергетиката и премахване на разходите за достъп и пренос при износ.

"Ние сме една от последните страни в Европа , която събира подобни такси. Това възпрепятства свързаността на пазарите", обясни Иванов, цитиран от БТА.

Той заяви, че КЕВР ще положи всички усилия процесът на либерализация на електроенергийния пазар в страната да продължи и завърши в обозримо бъдеще за да станем част от обединения европейски пазар на електроенергия. Иван Иванов изказа благодарност за работата си с бившия председател на комисията по енергетика Делян Добрев. Пред депутатите той отчете, че в края на 2018 година количествата, които са търгувани на българската енергийна борса са два пъти и половина по-големи от търгуваните през 2016.

Към януари тази година 62% от произведената електроенергия се търгува на свободния пазар, а 38 на сто остава за регулирания пазар. От енергията за свободния пазар 19% е за износ, а останалите 43% - за вътрешния пазар, посочи Иван Иванов.

Председателят на КЕВР изтъкна, че през настоящата 2019 г. за по-нататъшната либерализация на пазара се предвижда на борсата да излязат и всички производители с инсталирана мощност от 1-4 мегавата. Иванов обясни, че предстои изискването всяка нова когенеративна мощност да бъде построена след търг.

"Вероятно в недалечно бъдеще в рамките на една година небитовите потребители - дребен бизнес, обществени организации и институции и учреждения ще излязат също на свободния пазар, но искаме да видим какъв е ефектът от предлаганото по-голямо количество енергия", обясни Иванов.