Гюнтер Ферхойген: Горд съм с България!

Въпреки големите предизвикателства, пред които е изправена, и чувствителната разлика в стандарта на живот между България и повечето други членки на Европейския съюз, страната ни има значителен напредък през последните 10 години, откакто се присъедини към Евросъюза. Десетилетие по късно, нейното приемане в ЕС е успех и правилно защитена лична кауза.

Това казва Гюнтер Ферхойген - архитектът на европейското разширяване в Източна и Централна Европа, бивш еврокомисар на ЕС между 1999 и 2004 г. и еврокомисар и зам.-председател на ЕК в периода 2004 - 2010 г.

Гюнтер Ферхойген остави значим отпечатък върху присъединяването на България към Европейския съюз и нейната интеграция. Той гостува в София за пореден път, по повод 10-годишния юбилей на Сдружение на фамилния бизнес - България (FBN Bulgaria), което е част от Международната мрежа на фамилния бизнес (FBN International), действаща по света от 1989 г. и на Организацията на европейския фамилен бизнес (European Family Business - EFB). 

След пресконференция на организацията Ферхойген даде специално интервю за "Мениджър Нюз", за бъдещето на Европа, събитията в Германия и препоръките му към България.

----------------

- Г-н Ферхойген, имате водеща роля за присъединяването на България към ЕС, докато сте еврокомисар между 1999 и 2004 г. и след това, като еврокомисар до 2010 г. За кой път сте у нас?

- Бил съм тук близо 20 пъти.

- Как ви се струва страната ни сега, в края на 2017 г.?

- Горд съм с вас. Много, много, наистина горд съм с България. В миналото много често бях критикуван за това, че подкрепях България да се присъедини към Европа. Казваха ми, че страната не е наравно подготвена да отговори на критериите за еврочленство; че съм прекалено щедър; че държавата е корумпирана; че в нея има прекалено много престъпност; че е слаба и т.н., знаете...

Знам, че имате много сериозно болезнено комунистическо наследство, за което е нужно дълго време, за да си отиде. Но ако човек погледне върху целия път, а не върху част от разстоянието - върху цялостния маршрут, който една страна трябва да покрие, той ще види, че България е успешна. И днес, 10 години след присъединяването, смятам, че ние постигнахме това, което искахме. Демокрация, воля на закона, пазарна икономика, човешки права. Да, наистина има място за развитие, вярно е, но ако трябва да бъдем честни, в тези насоки има нужда от развитие навскъде в Европейския съюз, не само в България. 

И сега казвам: не, аз не мисля, че беше грешка да подкрепям присъединяването на България към ЕС. В крайна сметка не бива да забравяме, че България днес осигурява много важна стабилност и сигурност за тази част от нашия европейски континент. 

- Какъв е имиджът на страната ни в Европа и в Германия? Какво се говори за нас?

- Не мога да отговоря специално за България. Но принципно има нещо, което все още много ме тревожи. Това е, че все още като начин на мислене често има разделение между Запада и Изтока в Европа. Имам усещането, че така наречените "нови" държави членки не са третирани като равни, а като втора класа. Някои хора от традиционните или по-стари европейски членки мислят за тези страни като за държави в далечния, далечен изток. И че те реално не принадлежат наистина на европейската общност. Много бих искал повече хора от Германия и други части на Европа да дойдат в България, за да почувстват тази красива страна, гостоприемството на хората в нея, а също и политическия и икономически напредък.

Накратко, по отношение на публичното мнение, все още има много да се желае. Държавните институции в Брюксел трябва да правят повече в своята комуникация с публиката, за да предават посланието, че политиката на разширяване в Централна и Източна Европа беше успех. Ако хората в Брюксел не го казват и националните правителства не го казват, как да повярват хората?! 

- Трябва ли според вас България да влезе в Шенген?

- Да. Категорично да. Още когато бях вицепрезидент на Еврокомисията, подкрепях влизането на страната в Шенген. Това беше преди 8 години. От тогава все още чакаме. По мое мнение причините да се отказва достъп на България до Шенгенското пространство са чисто политически. Особено по отношение на Германия. Аз смятам, че това е неоправдана дискриминация. 

- Какво мислите за идеята България да се присъедини към Еврозоната?

- Това е ваше решение. И вие не трябва да приемате натиск от външния свят. Вие трябва да решите дали сте вече достатъчно конкурентни, за да се отървете от механизма на разменните нива на валутата. Знаете какво означава това. Ако сте член на ЕС, нямате монетарна политика, която можете да провеждате. Ако изгубите конкурентоспособностт и трябва да се адаптирате, вие имате само т.нар. вътрешна девалвация - това означава по-високи данъци, по-ниски заплати, др. Но това трябва да се провери много много внимателно. Това е причината моята политика, когато управлявах, да беше да се уверявам, че новите държави членки, когато бъдат в ЕС, ще бъде тяхно собствено решение кога да приемат еврото. Без да приемат натиск от Запада, от други столици. Това е ваше решение. 

- В какви други световни организации бихме могли да се включим, които да стимулират развитието ни за по-добро бъдеще? Някои казват, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) трябва да бъде наша висока цел. 

- Не. Не. Аз мисля, че ако сте член на Европейския съюз, това е най-голямото постижение, също и във финансово отношение. Европейският съюз е мястото, където може да се постигне най-доброто за икономическото бъдеще на една страна. Напълно съм съгласен, че членството в други организации е важно. Но те не могат да допринасят толкова, колкото ЕС може. Вие няма да получите пари от тях. 

- В страната ни сте по повод събитие на Сдружение на фамилния бизнес - България, на което сте специален гост. Защо фамилният бизнес по света има значение? 

- Аз съм член на Управителния съвет на Европейската асоциация за семеен бизнес. Подкрепям тази организация, както и организацията в България, която членува в нея, защото знам, че семейният бизнес обикновено развива много по-силна социална и корпоративна отговорност, отколкото мултинационалните далечни компании.

Фамилният бизнес го е грижа за хората, за регионите. Той има много по-силен интерес в устойчивостта, защото има интерес следващото поколение да продължи и после следващото поколение, за което все още да има бизнес, който да се управлява. Така че семейните бизнеси са много по-устойчиви и те са здравословни за обществото. Човек има много по-силна мотивация за разгръщане и развитие на предприемачески дух, ако го прави за собственото си семейство, а не за някаква споделена печалба. 

- Бихте ли казали нещо за политическата ситуация в Германия? Сформирането на бъдещо правителство на канцлера Ангела Меркел преди месец изглеждаше почти сигурно.

- Никой не знае днес дали ще има кабинет. Една прогноза опровергава друга. Има три опции все още на масата. Според мен те са нови избори, правителство на малцинството или широка коалиция. Но мога да кажа към днешна дата, че едни нови избори биха били много забавящи, защото тогава бихме имали правителство вероятно към средата на 2018 г. И след едни нови избори не бихме могли да имаме същата ситуация. Не можеш да молиш хората да гласуват, докато имаш вота, който искаш, нали? Това, което мога да кажа със сигурност е, че е в интерес на Европейския съюз и проекта за интеграцията да имаме силно и стабилно германско правителство възможно най-скоро. И че Германия с настоящата конфигурация в парламента би била по-малко предсказуема и стабилна, отколкото в миналото. Така че е отговорност на политическите партии дестабилизирането да не се случва.

- Какво мислите за политическото явление Алтернатива за Германия?

- Това е крайнодясна популистка партия. По мое мнение това не е демократична партия. Основните традиционни партии в Германия трябва да си зададат въпроса какво се обърка толкова, че една такава грозна партия получи толкова голяма подкрепа.

В другите европейски държави подобни партии имат дори по-силна подкрепа, но при нас е различно да имаме такава крайнодясна националистическа партия.

- Оптимист ли сте за бъдещето на Европейския съюз?

- Принципно да. Няма да бъдем толкова глупави да унищожим това, което вече сме постигнали по отношение на стабилизиране и икономически ползи. И, да, има трудности. Да, има криза. Ако погледнете на света около нас и на предизвикателствата, които са пред нас в идните десетилетия - икономиката, мирът, околната среда, климатът - единственият възможен отговор да се борим с тях е като европейските нации комбинират силите си. Те трябва да бъдат в крайна сметка заедно. Иначе просто няма да се справят.

- Как виждате бъдещето на България в Европейския съюз след 10 години?

- Ако всичко върви по план и не се случи нищо много драматично, мисля че след 10 години най-важният проблем, който имаме в момента - все още много голямата пропаст между доходите на хората в България и на тези в другите европейски страни, ще бъде намален. Това различие след десетилетие вероятно няма да е абсолютно изчезнало, но нещата ще бъдат много, много по-добре.