Ще се случи ли Зелената сделка на Европа? Частният сектор е ключов за прехода

Без съмнение, една от големите тема на 2020 ще бъде приетата наскоро от Европейската комисия Зелена сделка. Тя обхваща всички сектори на икономиката, по-специално транспорт, енергетика, селско стопанство, сгради и индустрии като тези свързани с производството на стомана, цимент, ИКТ, текстил и химикали. Европа отдавна се готви за тази повратна точка с ясно заявената амбиция на политическо ниво да се превърне в първия в света климатично неутрален континент до 2050 г.  Хоризонтът е дълъг, намеренията - революционни: да се постигне устойчиво развитие на икономиката на ЕС чрез превръщането на предизвикателствата за климата и околната среда във възможности за всички области.

Европейската Зелена сделка е само първата стъпка, нещо като своеобразна конституция на бъдещия нов световен ред. Тя предоставя пътна карта с действия за повишаване на ефективното използване на ресурсите чрез преминаване към чиста, кръгова икономика и спиране на климатичните промени, възстановяване на загубата на биологично разнообразие и намаляване на замърсяването. Документът очертава необходимите инвестиции и наличните инструменти за финансиране и обяснява как да осигурим справедлив и приобщаващ преход. Дали обаче мечната и обещана справедливост в предстоящия сложен процес на трансформация наистина е постижима? Ето какво предстои да се случи в следващите месеци, в които зелената сделка трябва да бъде задействана.  

За да въведе в законодателството политическата амбиция да бъде първият в света климатично неутрален континент до 2050 г., Комисията ще представи в рамките на 100 дни първия „Европейски закон за климата“. За да постигне амбицията си за климата и околната среда, Комисията ще представи също Стратегията за биологично разнообразие за 2030 г., новата индустриална стратегия и плана за действие на кръговата икономика, Стратегията „От фермата до вилицата“ за устойчива храна и предложения за Европа без замърсяване. Веднага ще започне работа за повишаване на целите на Европа за емисиите до 2030 г., като се постави реалистичен път към целта за 2050 г.

Най-малко 25% от дългосрочния бюджет на ЕС трябва да бъде отделен за действия в областта на климата, а Европейската инвестиционна банка и Европейската климатична банка ще предоставят допълнителна подкрепа. За да може и частният сектор да допринесе за финансирането на зеления преход, Комисията ще представи Зелена стратегия за финансиране през 2020 г.

Борбата с изменението на климата и влошаването на околната среда е общо начинание, но не всички региони и държави-членки започват от една и съща точка. Механизмът за справедлив преход ще подкрепи регионите, които разчитат в голяма степен на дейности с много въглеродни емисии. Той ще подкрепя най-уязвимите за прехода граждани, като предоставя достъп до програми за преквалифициране и възможности за заетост в новите икономически сектори.

През март 2020 г. Комисията ще стартира т.нар. „Пакт за климата“, за да даде на гражданите глас и роля при проектирането на нови действия, обмена на информация, стартирането на основни дейности и показването на решения, които другите могат да следват.

Глобалните предизвикателства на изменението на климата и влошаването на околната среда изискват глобален отговор. ЕС ще продължи да насърчава своите екологични цели и стандарти в Конвенциите на ООН за биологичното разнообразие и климата и ще засили зелената си дипломация. G7, G20, международните конвенции и двустранните отношения ще бъдат използвани, за да убедят другите да увеличат своите усилия. ЕС също ще използва търговската политика, за да осигури устойчивост и ще изгради партньорства със своите съседи на Балканите и Африка, за да им помогне в техните собствени преходи.

Следващи стъпки

Комисията приканва Европейския парламент и Европейския съвет да подкрепят амбицията за бъдещата икономика и околната среда на Европа и да съдействат за нейното реализиране. Комисията ще предложи мерките, обявени в пътната карта на Европейската Зелена сделка.

Европейският съюз вече има сериозни резултати в намаляването на емисиите на парникови газове, като същевременно поддържа икономическия растеж. Емисиите през 2018 г. бяха с 23% по-ниски, отколкото през 1990 г., докато БВП на Съюза нараства с 61% за същия период. Но трябва да се направи повече. ЕС, предвид своя богат опит, е водещ в създаването на зелена и приобщаваща икономика.

Посланието „Зелена сделка“ определя пътя за действие през следващите месеци и години. Бъдещата работа на Комисията ще се ръководи от търсенето на обществото от действия и от неоспоримите научни доказателства, както са най-изчерпателно демонстрирани от докладите на IPCC, IPBES, Global Resources Outlook и EEA SOER 2019. Предложенията ще бъдат основани на доказателства и ще бъдат подкрепени от широки консултации.

Огромно мнозинство от европейците смятат, че опазването на околната среда е важно (95%). Почти 8 на 10 европейци (77%) казват, че опазването на околната среда може да засили икономическия растеж. Резултатите от проучването на Евробарометър относно отношението към околната среда на гражданите на ЕС потвърждават широката обществена подкрепа за законодателството в областта на околната среда на равнище ЕС и финансирането от ЕС за екологични дейности.

Европейската зелена сделка е нова стратегия за растеж, която има за цел да превърне ЕС в справедливо и проспериращо общество, с модерна икономика, ефективна от ресурси и конкурентна икономика, където няма нетни емисии на парникови газове през 2050 г. и където икономическият растеж се отделя от използването на ресурси.

Той също така цели да защити, запази и засили природния капитал на ЕС, да защити здравето и благополучието на гражданите от рискове и въздействия, свързани с околната среда. В същото време този преход трябва да бъде справедлив и всеобхватен. Сделката трябва да постави хората на първо място и да обърне внимание на регионите, индустриите и работниците, които ще се изправят пред най-големите предизвикателства. Тъй като това ще доведе до съществени промени, активното обществено участие и увереността в прехода е от първостепенно значение, за да може политиките да работят и да бъдат приети.

ЕС има колективната способност да трансформира своята икономика и общество, за да я насочи към по-устойчив път. Но доставянето на допълнителни намаления на емисиите е предизвикателство. Това ще изисква големи публични инвестиции и по-големи усилия за насочване на частния капитал към действия в областта на климата и околната среда, като същевременно се избягва включването в неустойчиви практики.

ЕС трябва да бъде начело на координирането на международните усилия за изграждане на последователна финансова система, която подкрепя устойчиви решения. Тази първоначална инвестиция е също така възможност да постави твърдо Европа на нов път на устойчив и приобщаващ растеж. Европейската Зелена сделка ще ускори и подкрепи необходимия преход във всички сектори.

Тези реформи на политиката ще помогнат за гарантиране на ефективни цени на въглерод в цялата икономика. Това ще насърчи промените в потребителското и бизнес поведението и ще улесни увеличаването на устойчивите публични и частни инвестиции.

Осигуряването на хармонизиране на данъчното облагане с целите на климата също е от съществено значение. Комисията ще предложи да се преразгледа Директивата за данъчното облагане, като се съсредоточи върху въпросите, свързани с околната среда, и ще предложи да се използват разпоредбите на договорите, които позволяват на Европейския парламент и на Съвета да приемат предложения в тази област чрез обикновената законодателна процедура чрез гласуване с квалифицирано мнозинство.

Преходът е възможност за разширяване на устойчивата и трудоемка икономическа дейност. На световните пазари има значителен потенциал за технологии с ниски емисии, устойчиви продукти и услуги. По същия начин, кръговата икономика предлага голям потенциал за нови дейности и работни места. Трансформацията обаче се извършва с твърде бавен темп. Европейската Зелена сделка ще подкрепи и ускори индустриалния преход на ЕС към устойчив модел на приобщаващ растеж.Дигитализация

Европа също така трябва да използва потенциала на дигитална трансформация, която е ключов фактор за постигане на целите на Зелената сделка. Заедно с индустриалната стратегия, нов план за действие за кръговата икономика ще помогне за модернизиране на икономиката на ЕС и ще извлече полза от възможностите ѝ. Основна цел на новата рамка на политиката ще бъде стимулирането на развитието на водещите пазари за климатично неутрални продукти в ЕС и извън него.

Индустриите

Енергоемките индустрии, като производството на стомана, химикали и цимент, са незаменими за европейската икономика. Декарбонизацията и модернизацията на тези сектори също е от съществено значение.

Планът за действие на кръговата икономика ще включва политика за „устойчиви продукти“, за да подкрепи кръговия дизайн на всички продукти, базирани на обща методология и принципи. Той ще даде приоритет на намаляването и повторното използване на материалите преди рециклирането им. Той ще насърчава новите бизнес модели и ще постави минимални изисквания, за да се предотврати пускането на пазара на ЕС вредни за околната среда продукти. Разширената отговорност на производителите също ще бъде засилена.

Докато планът за действие с кръговата икономика ще ръководи прехода на всички сектори, действията ще се съсредоточат по-специално върху секторите, изискващи големи ресурси, като текстил, строителство, електроника и пластмаси. Комисията ще проследи стратегията за пластмаси за 2018 г., като се фокусира върху мерките за справяне с умишлено добавените микрочастици и неволните освобождавания на пластмаси, например от текстил и износване на гуми. Комисията ще разработи изисквания, за да гарантира, че до 2030 г. всички опаковки на пазара на ЕС могат да бъдат повторно използвани или рециклируеми по икономически жизнеспособен начин, ще разработи регулаторна рамка за биоразградими и биологично основани пластмаси и ще прилага мерки за пластмасата за еднократна употреба.

Бизнесът

Планът за действие с кръговата икономика ще включва също мерки за насърчаване на бизнеса да предлага и да позволи на потребителите да избират, продукти за многократна употреба, трайни и възстановими продукти. Той ще анализира необходимостта от „право на ремонт“ и ще ограничи вграденото остаряване на устройства, по-специално за електрониката. Политиката за защита на потребителите ще им помогне да направят информиран избор и да играят активна роля в екологичния преход.

Транспорт

Цената на транспорта трябва да отразява влиянието, което оказва върху околната среда и здравето. Субсидиите за изкопаеми горива трябва да приключат и в контекста на преразглеждането на директивата за енергийно данъчно облагане, Комисията ще разгледа внимателно текущите освобождавания от данъци, включително за авиацията и морските горива, както и как най-добре да запълни всички пропуски. По подобен начин Комисията ще предложи да разшири европейската търговия с емисии до морския сектор и да намали квотите за система за търговия с емисии на ЕС, предоставени безплатно на авиокомпаниите. Комисията ще даде също така ново политическо разглеждане как да постигнем ефективни цени на пътищата в ЕС.

Селско стопанство

Европейските фермери и рибари са от ключово значение за управлението на прехода. Стратегията „От фермата до вилицата“ ще засили усилията за справяне с климатичните промени, опазване на околната среда и запазване на биологичното разнообразие. Общите селскостопански и общи риболовни политики ще останат ключови инструменти за подпомагане на тези усилия, като същевременно гарантират достоен живот на земеделските производители, рибарите и техните семейства. Предложенията на Комисията за общата селскостопанска политика за 2021—2027 г. предвиждат, че поне 40% от общия бюджет на общата селскостопанска политика и поне 30% от Фонда за морски риболов ще допринесат за действия в областта на климата.

Стратегическите планове трябва да отразяват повишеното ниво на амбиция за значително намаляване на употребата и риска от химически пестициди, както и използването на торове и антибиотици.

Хранително-вкусова промишленост

Стратегията „От фермата до вилицата“ също ще допринесе за постигане на кръгова икономика. Тя ще има за цел да намали въздействието върху околната среда на секторите за преработка на храни и дребно чрез предприемане на действия по отношение на транспорта, съхранението, опаковките и хранителните отпадъци. Това ще включва действия за борба с измамите с храни, както и стартиране на процес за идентифициране на нови иновативни храни и фуражи, като морски дарове на базата на водорасли. Всички политики на ЕС следва да допринесат за запазването и възстановяването на природния капитал на Европа.

Инвестиции

За да се постигне амбицията, заложена от Европейската Зелена сделка, има значителни инвестиционни нужди. Комисията изчисли, че за постигането на настоящите цели за климата и енергетиката за 2030 г. ще са необходими 260 милиарда евро допълнителни годишни инвестиции, около 1,5% от БВП на Съюза за 2018 г. Този поток от инвестиции ще трябва да бъде поддържан във времето. Размерът на инвестиционното предизвикателство изисква мобилизиране както на публичния, така и на частния сектор.

Комисията ще представи инвестиционен план за устойчива Европа, за да помогне за задоволяване на допълнителните нужди от финансиране. Той ще комбинира специално финансиране за подпомагане на устойчиви инвестиции и предложения за подобрена рамка за насърчаване, която е благоприятна за зелени инвестиции. В същото време ще бъде от съществено значение да се подготви набор от устойчиви проекти.

Частният сектор ще бъде ключов за финансирането на зеления преход. Необходими са дългосрочни сигнали, за да се насочат финансовите и капиталовите потоци към зелени инвестиции и да се избегнат жизнените активи. През третото тримесечие на 2020 г. Комисията ще представи обновена стратегия за устойчиво финансиране, която ще се съсредоточи върху редица действия.

Първо, стратегията ще укрепи основите за устойчиви инвестиции. Това ще изисква по-специално Европейският парламент и Съветът да приемат таксономията за класифициране на екологично устойчиви дейности. Устойчивостта трябва да бъде допълнително включена в рамката за корпоративно управление, тъй като много компании все още се фокусират твърде много върху краткосрочните финансови резултати в сравнение с дългосрочното им развитие и аспекти на устойчивост. В същото време компаниите и финансовите институции ще трябва да увеличат своето оповестяване на данните за влиянието им върху  климата и околната среда, така че инвеститорите да бъдат напълно информирани за устойчивостта на своите инвестиции.

Цветелин Димитров