По-зелена и по-чиста България - 16-и зелен и енергиен форум

Зеленият път на София, борбата с мръсния въздух, състоянието на водите и регионално планиране бяха основните теми, дискутирани в панел от 16-ият зелен и енергиен форум на „Мениджър“.

На фокус бе поставена целта на столична община устойчивият транспорт да достигне 80% дял до 2035 г.

„Тази амбициозна задача е заложена в нашия климатичен договор. София е един от 92-та града в Европа, които имат ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2030 г. Тази задача е заложена там като ангажимент за насърчаване на градския транспорт“, коментира Надежда Бобчева, заместник-кмет "Зелена система, екология и земеползване", Столична община.

По отношение на идеята за връщане на данъците за електромобилите, тя заяви, че според нея София продължава да бъде един свръхмоторизиран град.

„На едно семейство се падат по няколко автомобила. Това идва от култура разлика. В България автомобилът е малко или много символ на статус – по-добрият автомобил показва, че имаше по-добро положение в обществото. Ще ни трябва време за да преодолеем това. Говорили сме и за мерки като тази центърът на София да стане изцяло пешеходен. Но това изисква едни системи усилия, така че тази зона да бъде обслужвана добре от самия градски транспорт и да има добра свързаност за живеещите там“, каза тя.

Надежда Бобчева / Снимка: Христо Христов

На въпрос защо в София няма добре изградена мрежа за алтернативно придвижване, особено предвид настоящите протести в градския транспорт, Бобчева отбеляза, че мрежата от велоалеи е разпокъсана.

„Тръгваш, стигаше до никъде и после се появява пак. В един момент се случва така, че не можеш да използваш велосипеда си по правилния начин. Друг проблем е, че велоалеите на практика не са защитени във вида, във който трябва – те са разчертани на самите улици и булеварди, а често пъти и по тротоарите. Имаме споделено пространство – от една страна с автомобилите, а от друга с гражданите, и взаимно си пречим. Това са неща, които са наследени и върху които продължаваме да работим“, каза тя.

„Мисля си дали не т трябва да започнем с разговора за културната промяна, за насърчаването на ползването на градския транспорт. За тази цел трябва да направим така, че той да е удобен за гражданите. От тази гледна точка всички усилия, които полагаме, са в тази посока“, добави Бобчева.

Води и регионално планиране

В панела бе обърнато внимание и на водите и регионалното планиране, като презентация по темата изнесе проф. Емил Гачев, Институт за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.

„В последните години проблемът с водите придоби много голяма острота. От тази гледна точка може би е добре да обърнем внимание на темата с водните ресурси и да си отговорим на въпроса доколко природата е виновна за дефицита на вода и доколко ние имаме пръст в това нещо с лошата организация на използването на водите“, каза проф. Гачев.

Той заяви, че според официални средно годишно за последните 30 години в България имаме около 100 млрд. кубически метра вода. По думите му обаче този показател е подвеждащ, защото от тях близо 84 млрд. кубични мета се дават от транзитните води на река Дунав. Които получаваме от Централна Европа.

Проф. Гачев отбеляза, че от тези 84 млрд. който дава река Дунав, не е правдиво да си ги пишем като наш ресурси, тъй като това са международни води и върху тях могат имат права и страни като Румъния и Украйна.

„Да, това е воден ресурс, но той не е пълноценен, тъй като не може да се използва за питейните цели. От тази гледна точка от съществено значение за нашата страна са другите 16 млрд. кубични метра, който се формират върху нашата територия от разликата между валежите и изпарението. От валежите близо 2/3 се изпаряват и 1/3 попадат в речните басейни. От тази гледна точка може да кажем, че България не е от най-добре запасените с водни ресурси върху територията си, но при добро управление този ресурс би трябвало да ни стига“, обясни той.

проф. Емил Гачев / Снимка: Христо Христов

По думите му една от причините България количеството на водите формирани върху нашата територия да не е голямо е фактът, че страната ни се намира в т. нар валежна сянка на Европа (по-малко валежи).

Вторият проблем е, че в последно време зачестиха годините с валежи под нормалните и съответно формиране на воден ресурс под средния.

„Това натрупване на години с по-малък оток от средния води до постепенното изтощаване на водния ресурс, което допълнително е фактор за възникване на водни дефицити в определени части от страната“, обясни той.

„И в миналото е имало сухи периоди – самата природа има цикличност. Ако обаче погледнем в дългосрочен план ще видим, че за последните 30 години средното количество на формирания върху територията страната запас е по-малко, отколкото в период“, добави проф. Ганчев.

Трета особеност е самата територия на нашата страна, която се характеризира с един вододел, разделящ двата основни поточни басейна на страната – Черноморският и Егейският.

„Вододелната линия преминава приблизително по средата на територията на нашата страна и я разделя сравнително поравно. Това означава, че реките, които се формират върху територията на страната, са сравнително къси. В същото време големите реки на Южна България за нас са транзитни – напускат територията на страната, при което нашата страна се ангажира да предоставя вода на съседите. За това не можем да кажем, че разполагаме на 100% с тези води. Всичко това е фактор за ограничаване на водния ресурс“, обясни той.

Проф. Гачев отбеляза, че четвъртият проблем има най-голям принос за дефицита.

„Ние сме на едно от последните места по декларирани загуби на вода във водопроводната мрежа. Официално загубите на вода в България са над 60%. По този показател България стои най-зле в ЕС“, каза проф. Гачев.

Той даде и няколко решения за подобряване на положението

„Абсолютен приоритет на държавата е подобряването на инфраструктурата – нужни са значителни инвестиции, но те ще се изплатят пребогато. Специалистите в областта на водопреносната структура са установили, че около близо 20% от течовете отговарят за 80% от загубите на вода. Не е необходимо да се гони 100-процентова ефективност, но трябва да се заложи на издирването и тези големи течове“, каза проф. Гачев.

„Другата насока е по-пълноценно използване на водния ресурс, като например на дъждовните води. Наличните системи ги има, но те са скъпи за обикновения потребител, който е най-заинтересован от тях. От тази гледна точка също са необходими субсидии, тъй като тези решения са скъпи и не е рентабилно да се поемат от лични средства“, обясни той.

Гачев даде за пример и по-икономично използване на вода за различни видове дейности, довършване на мрежата от пречиствателни станции и анализ дали не е рентабилно да се възстановят някои от напоителните системи.

Как да се справим с мръсния въздух?

В панела бе обърнато внимание и на борбата с мръсния въздух. Модераторът на панела Петър С. Стоянов, асоцииран редактор, списание "Мениджър", отбеляза, че в градове като София антропогенните фактори продължават да са по-важни, включително битовото изгаряне и замърсяването от трафика.

Имайки това предвид той постави въпроса кой са най-често срещаните последствия от мръсния въздух.

„Няма орган и система в човешкото тяло, които да не се повлияват от въздушното замърсяване – включително костите и кожата. Замърсеният въздух не засяга само дихателната система. Най-сериозните и опасните последици са за тези органи, които не са изложени на мръсния въздух. Белият дроб си е изградил механизми за защита, но мозъкът не е“, коментира с д-р Александър Симидчиев, председател на управителния съвет, Сдружение ”Въздух за здраве”

„Мозъкът е един от най-чувствителните органи на въздушното замърсяване. Това най-лесно проличава при пожарникарите. Те имат 9-кратно по-висок риск от инсулти, защото са остро експонирани на дима“, обясни той.

По думите му от хроничните ефекти на замърсяването най-видими са тези при децата, като тези, израснали сред замърсен въздих, имат по-нисък коефициент на интелигентност от другите.

„Това е най-демократичната вреда – защото още преди раждането децата са повлияват от въздушното замърсяване чрез това, което вдишва майката. От гледна точка на въздуха няма група, която не е заплашена. Има такива, които са особено заплашени – най-малките деца и много възрастните хора с хронични заболявания. Децата имат по-широки дихателни пътища на единица телесна площ – те получават повече въздих на база на теглото си. Хората с хронични заболявания имат по-ниски защитни сили и въздушното замърсяване ги извежда в по-голяма степен извън нормата“, каза д-р Симидчиев.

Той заяви, че според най-консервативните изчисления за брой смъртни случаи на годишна база от въздушно замърсяване на територията на България са 12 хил. Това са смъртни случаи, които можем да очакваме на база на нивото на замърсяване. Според други изследвания тази цифра стига до 18 хил.

„Там, където са правили икономически анализи, само за София това е над 2 млрд. на годишна база икономически ефект от пропуснатите ползи, допълнителните заболявания и смъртните случаи“, обясни д-р Симидчиев.

д-р Александър Симидчиев / Снимка: Христо Христов

Що се отнася до това кои са най-големите замърсители в град като София, д-р Симидчиев посочи, че около 70% от проблема с въздушното замърсяване се дължи на т.нар. фини прахови частици с размер под 2,5 микрони.

„Колкото по-малки са частиците, толкова по-дълбоко проникват, по-лесно преминават през мембраните на тялото и стигат до органите“, подчерта той.

По думите му те са лесни за измерване, а има и гражданска мрежа, която е по-разпространена от държавната мрежа.

„Не трябва да ги противопоставяме, а да работим заедно. Едните могат да дадат точната стойност, а другите да се съобразяват с тях и да дават географската и темпоралната резолюция“, отбеляза д-р Симидчиев.

На въпрос дали държавата и общината да се намеси за изграждането на по-добра система за измерване на въздуха, той отбеляза, че трябва да се подходи стратегически.

„Ако сега с нещо Китай печели над САЩ в глобален мащаб, това се дължи на факта, че Китай има Сун Дзъ и Конфуций, а щатите нямат. Стратегията е това, което прави разликата. Ако имаме стратегия за изчистване на въздуха, ще работим с десетилетия напред, защото това не е проблем, който може да реши всеки един от нас изолирано. Нито политиците, нито общините, нито научните институции, нито гражданството общество могат да го решат. Всеки обаче има своя принос и той е специфичен. Всеки един от нас може да не излезе с колата, да кара колело или да ходи пеша. Ако го правим заедно в големи групи ще постигнем ефекта. Общините могат да направят по-добра инфраструктура, където да ползваме зелени методи за транспорт, и това ще бъде много полезно. Държавата може да въведе закони, които забраняват нещо, но и стимули. Аз вярвам повече в позитивните стимули“, каза д-р Симидчиев.

***
Генерални партньори: Данон, Photomate.

Основни партньори: Shell България, Aurubis, Philip Morris Bulgaria, Kaufland, Power Partner Solutions.

С подкрепата на: Evklips Energy LTD., Еко Партнърс, Sunotec, Renewable Energy Insurance Broker.

Институционални партньори: Комисия за енергийно и водно регулиране, Българска стопанска камара, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI)

Медийни партньори: bTV Media Group , BNT, Dir.bg