Финансиране на зелени технологии и иновации - на какво може да разчита бизнесът

Как държавата и бизнеса могат да си сътрудничат при разработването и финансирането на зелени проекти и какви инструменти са налични за бизнеса? Тези въпрос постави Евгения Кючукова, директор, Green Altitude Ltd, модератор на „Fireside chat: Финансиране на зелени технологии и иновации“, като част от провеждащия се за 16-а година „Зелен и енергиен форум“, организиран от „Мениджър“.
„Държавата и бизнесът са в доста сериозна симбиоза по отношение на осъществяването на зелени проекти по две основни причини. Европейският съюз, за да бъде конкурентоспособен и за да шанс предвид липсата на природни изкопаеми, е решил да имплементира политики, които развиват зелените проекти“, коментира Мартин Гиков, партньор, FINGROW.
По думите му ресурса, който е отделен е значителен, като ролята на българската държава е да бъде нещо като проводник на този ресурс, така че той да стигне до компаниите, а те да дават обратна връзка за това какво работи.
„Със сигурност държавата би искала колкото може повече от инструментите, които ЕС прилага, да бъдат насочени към зелени проекти, още повече, че при осъществяването на тези проекти добавената стойност е доста по-голяма“, добави той.
Гиков подчерта, че самите работни места генерират по-високи заплати, тъй като тези процеси са свръзани с високи технологии и новации, а това увеличава инвестициите като цяло.
Мартин Гиков / Снимка: Христо Христов
„Това, на което може да разчита бизнеса в момента е доста сериозен ресурс по две направления – финансови инструменти и грантове. Финансовите инструменти се разделят основно на два вида. Те гаранционни, които реално са под формата на банкови гаранции, покриващи голяма част от риска на банките, които кредитират зелени проекти, и дялови, които се насочват към фонд мениджърите, които след това инвестират директно в компаниите“, каза той.
„До краят на годината кредитният ресурс ще достигне около 500 млн. евро. Когато бях в министерство на иновациите 220 млн. бяха подписани с Европейският инвестиционен фонд и петте най-големи български банки. Ако имате бизнес, който реално или няма достатъчно обезпечение, или е голяма част от първоначалния старт, който му е нужен, има много сериозни рискови компоненти, банките ще бъдат по-смели да финансират вашия бизнес на много по-добри условия“, добави Гиков.
Той отбеляза, че всеки момент се очаква Фондът на фондовете имплементира банкови гаранции за 220 млн. евро, който да подкрепят кръгова икономика и енергийна ефективност.
„За да могат банките да финансира проект по тази програма, той трябва да бъде зелен. Пари в икономиката за такъв тип проекти има. Моят апел към компаниите е да бъдат активни, за да могат да се възползват оптимално от това, което се предлага“, заключи Гиков.
След това в панела бе поставен въпросът по какъв начин дяловото финансиране е различно от банковото или грантовото финансиране и как се извършва оценката на инвестиции в по-несигурни и иновативни проекти?
„Говорейки за начини на финансиране имаме три вида инструменти – дългови, дялови и грантови. Те се оценяват по-различен начин, тъй като рисковете им са с различен характер“, обясни Ангел Ангелов, управляващ партньор, Innovation capital.
По думите му дяловите са насочени към най-рисковите видове проекти, който могат да бъдат в етап на идейна фаза.
„Много често нашият фонд инвестира в подобни проекти. Ние не финансираме само зелени проекти и такива свързани с енергетиката – разнопосочни сме като спектър на инвестиции. Финансирали сме десетина проекта, който са в най-общата рамка на ESG. Обикновено те са по-рискови от тези, които банките са свикнали, но може би са по-малко рискови в сравнение с тези, които представляват грантовите проекти“, каза той.
Ангелов заяви, че в по-ранните етапи на развитие рисковете идват от две страни.
„Първият е технологичният риск при по иновативните проекти – технологията, която се финансира, още не е доказана на пазара. Логично е да се предвиди финансиране, който е адекватно на този риск. Именно за това фондовете като нашия взимат дял в компанията, за разлика от цената на капитала в банките, измервана през лихва. Възможността за растеж на проекта е много по-ограничена при такъв тип проекти. Дяловото финансиране обикновено не разглежда проекти, който растат с проценти, а такива, които растат с пъти“, каза още той.
Ангел Ангелов / Снимка: Христо Христов
Той отбеляза, че по-големите и по-зрелите проекти може да са подходящи за компании, които финансират с по-големи обеми и взимат и по-голям дял от самата компания.
„Ние инвестираме в компании, в които притежаваме по-малко от 10%. Колкото по-различен и висок е рискът, отиваме повече към грантове и дялови инструменти. Дълговете са подходящи за по-ниско рискови инвестиции и съответно с по-ниска възможност за растеж“, обясни още Ангелов.
Под заплаха ли е зеленото финансиране?
Според Гиков зеленото финансиране в бъдеще със сигурност не е под заплаха по ред причини.
„През последните десетина години инвестициите, свързани с ESG, нарастват. Инвеститорите търсят проекти, където инвестиционната стратегия много добре е застъпила тези елементи“, каза той.
По думите му самите клиенти стават все по-зелено ориентирани и търсенето на този тип проекти ще расте.
„Климатичните промени са нещо, което виждаме всеки ден. Намирането на решение и управляването на рисковете, свързани с климатичните промени, е нещо, което е в полза на хората. Нещата, които са в полза на хората, могат да се комерсиализират и да правят пари“, коментира Гиков.
Той подчерта, че единственият шанс на Европа да бъде конкурентоспособна е да изисква продуктите, които влизат на континента от целия свят, да са максимално зелени и да отговарят на високите стандарти на ЕС.
„От тази гледна точка Зелената сделка е жива. Единственото нещо, което трябва да се направи, е регулациите да намалят административната тежест на компаниите – да има повече стимули, вместо задължителни изисквания“, каза Гиков.
***
Генерални партньори: Данон, Photomate.
Основни партньори: Shell България, Aurubis, Philip Morris Bulgaria, Kaufland, Power Partner Solutions.
С подкрепата на: Evklips Energy LTD., Еко Партнърс, Sunotec, Renewable Energy Insurance Broker.
Институционални партньори: Комисия за енергийно и водно регулиране, Българска стопанска камара, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI)
Медийни партньори: bTV Media Group , BNT, Dir.bg
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.