Жечо Станков: Целта ни е да осигурим енергия, гарантираща конкурентоспособността на българския бизнес

Новите реалности в сектор "Енергетика" са свързани с това да гарантираме устойчивост на енергийните системи, за да можем да гарантираме, че това, което се случи на територията на Испания и Португалия, няма да се случи на българската територия. Искам да ви уверя, че това в този момент е невъзможно, тъй като страната ни разполага с уникален енергиен микс от ядрена енергия, термичните централи, АЕЦ "Козлодуй", ВЕИ-тата, "Павец", и не на последно място чистата енергия, която идва от вятър и слънце, в комбинация от близо 10 000 мегаватчаса батерии, които очакваме да бъдат част от българската мрежа в следващите до 12 месеца. Това заяви министърът на енергетиката Жечо Станков по време на шестия панел на 16-ия Зелен и енергиен форум, който списание "Мениджър" организира.
Той посочи, че друга задача е да се осигури енергия, запазваща конкурентоспособността на българския бизнес.
Министърът на енергетиката обясни, че са намерили начин да се осъществи либерализацията на пазара на едро. "Развитието на мрежата е наш основен приоритет, а бъдещите инвестиции в мрежа са една от основните ни задачи в бъдеще", каза той.
Не спираме да работим по диверсификацията на източниците на природен газ. Газовата ни инфраструктура през годините се е поддържала в изключително добро състояние - 80% от газовите компресори на Балканския полуостров се намира на територията на България, което ни гарантира възможността да тласкаме газ във всички посоки, добави министър Станков.
Министърът на енергетиката Жечо Станков. Снимка: Христо Христов
Пламен Димитров, член на Управителния съвет на Българското геополитическо дружество, обърна внимание на геополитическите фактори, които влияят върху енергийната търговия в европейския регион, като на първо място той изтъкна нарушените отношения между страните от Европейската комисия и Русия заради руската агресия в Украйна. Вторият фактор е новата президентска администрация в САЩ и нейната енергийна политика, която ще насърчава производството на нефт, газ и изкопаеми горива и ще премахне съществуващите ограничения в тази област с идеята, че САЩ ще изнасят все повече нефт и газ най-вече в Европа, но и в други части на света и това ще донеде по думите на Тръмп, "много пари на американския бизнес". На трето място той посочи енергийната политика, изразявана от ЕК и най-вече от Германия, където новият германски канцлер посочи, че страната ще залага на строежа на нови газови централи.
"Това означава, че поне природния газ, поне в Германия, няма да бъде разглеждан като преходно гориво, а като крайна цел и няма да бъде премахнато от енергийния микс. По отношение на нефта в момента има свръхпроизводство на нефт в световен мащаб, а цените вървят надолу", каза Димитров.
По думите му, натискането на цените на петрола надолу донякъде работи срещу това, което обяви Тръмп - че ще насърчи производството на САЩ.
ЕС купува много по-малко природен газ от Русия, но няма никакви санкции за продажбата на руски природен газ на европейския континент и ЕС. Доставките бяха прекратени изцяло през пролетта и лятото на 2022 година по инициатива от Русия. Руските доставки бяха заменени от втечнен газ. Единственото ограничение е за претоварване на газови танкери с руски газ в европейски пристанища.
Пламен Димитров, член на Управителния съвет на Българското геополитическо дружество. Снимка: Христо Христов
"Мисля, че отговорът на Европа на новите енергийни заплахи беше проактивен и е добър знак, че Европа успява да формира активно посоката на зеления преход вместо просто да реагира на случващото се. Необходимо е страните членки на ЕС да си сътрудничат повече и да инвестират повече в своята инфраструктура, тъй като това ще увеличи тяхната независимост. Интерконекторите, като този между България и Гърция, както и между Дания и Полша, ще помогне на Европа да намали зависимостта си от руските доставки. Имаме оше много работа пред нас, но се надявам, че няма да се върнем към статуквото, което съществуваше преди началото на войната в Украйна", каза Мариус Кьопен, анализатор в "Програма Енергетика и климат", Център за изследване на демокрацията.
"Ключово за енергийната сигруност е да гарантираме свободното придвижване на ресурси в границите на Европейския съюз. В Източна Европа все още има много неизползван потенциал на възобновяемите източници, като вятърни паркове и соларни панели. За да паднат крайните цени на тока обаче е необходимо свързаността да бъде на по-високо ниво, за да не се налага използването на толкова много балансиращи мощности, работещи с газ и въглища", добави Кьопен.
Мариус Кьопен, анализатор в “Програма Енергетика и климат” към Център за изследване на демокрацията. Снимка: Христо Христов
Модераторът на панела Мария Трифонова, енергиен икономист и преподавател в Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски", се обърна към Румен Радев, председател на УС на АИКБ с въпроса: "Не измества ли държавата като водещ инвеститор в енергийния сектор частната предприемаческа инициатива?"
"По отношение на някои базови мощности, като например ядрените мощности, са със специфичен лицензионен режим на регулации. В такъв тип проекти държавата е солиден и най-вероятно основен инвеститор. Но бих определил това като изключение. Действително в много по-голяма степен трябва да бъде дадена свобода на частните инициативи", отговори Радев.
Румен Радев, председател на УС на АИКБ. Снимка: Христо Христов
Виктор Минчев, член на Управителния съвет на Асоциация "Свободен енергиен пазар", разказа доколко българския енергиен пазар успява да създаде подходящи стимули, както на производството, така и на потребителите да станат активна част от него.
Виктор Минчев, член на Управителния съвет на Асоциация "Свободен енергиен пазар". Снимка: Христо Христов
Валентин Николов бивш директор на АЕЦ "Козлодуй" посочи, че България в един момент се оказа, че имаме най-добрия микс, най-добрата свързаност, но и това, че направихме ренесанс на ядрената енергия дава голямо предимство на страната ни - имаме базови мощности, имаме охлаждаща енергия покрай Дунав и Черно море, и имаме дейта свързаност между Европа и Азия. Имаме конкретни разговори с инвеститори за конкретни места и мощности, добави той.
Валентин Николов, бивш директор на АЕЦ "Козлодуй". Снимка: Христо Христов
***
Генерални партньори: Данон, Photomate.
Основни партньори: Shell България, Aurubis, Philip Morris Bulgaria, Kaufland, Power Partner Solutions.
С подкрепата на: Evklips Energy LTD., Еко Партнърс, Sunotec, Renewable Energy Insurance Broker.
Институционални партньори: Комисия за енергийно и водно регулиране, Българска стопанска камара, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI)
Медийни партньори: bTV Media Group , BNT, Dir.bg
Ключови думи
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.