Какво представлява кръговата икономика и какви са ползите от нея?

Кръговата икономика се опитва да елиминира идеята за отпадък, това заяви Ива Станишева, член на управителния съвет, "Институт Кръгова Икономика", която участва днес в панел на тема „Реални решения за кръгова икономика“ като част от провеждащия се за 16-а година „Зелен и енергиен форум“, организиран от „Мениджър“.

„Отпадъкът е една човешка грешка. В света около нас и природата отпадък не съществува сам по-себе си – той е произведен от хората. Кръговата икономика търси решения не само в крайната стъпка, когато вече има отпадъци, а и в процеса на това как един отпадък бива създаден“, каза тя.

За да визуализира концепцията,  Станишева сравни една пълна кофа с боклуци като линейната икономика, в която до голяма степен функционираме в момента.

„Една системата за рециклиране е такава, при която отпадъкът е намален. При кръговата икономика кофата е празна – отпадък не съществува“, подчерта тя.

По думите ѝ, за да стигнем до този процес има най-различни практики, които всъщност удължават живота на дадените ресурси – използване, споделяне, поправки.

„Рециклирането е една последна стъпка в тази пирамида. Рециклирането може да отнема много енергия и да намали качеството на даден материал. По тази причина промотираме всички стъпки преди това, за да можем да удължим цикъла на даден материал“, обясни Станишева.

Ива Станишева / Снимка: Христо Христов

По отношение на умните градове тя отбеляза, че те имат голям потенциал.

„До 2030 г. се очаква да сме 8,5 млрд. души в света.70% от хората по света ще живеят в радове. Градовете са едни от най-големите източници на отпадъци. Те и сами по себе си са един мащаб проблем, но могат да бъдат и решение, защото в тях има огромна концентрация на енергия, знания, финанси и ресурси“.

Тя даде за пример градове като Амстердам, Лондон и Копенхаген, в чиито управленски политики са възложени практики на кръгова икономика.

„Най-ключово е да се намери информация какво преминава през града, къде отива, какво се ползва. Второто най-важно е търсене на синергия. След като имаме данни за това какви материали се движат и в какви посоки, може да търсим индустриални синергии, който да помогнат за затварянето на тези кръгове“, подчерта Станишева.

Добри примери

След това модераторът на панела Евгения Кючукова, директор, Green Altitude Ltd., попита за добри примери и насоки за бизнеса относно реалното прилагане на принципа на кръговата икономика в различни сектори.

„Вече съществуват редица успешно реализирани примери на бизнес модели, които функционират съгласно принципите на кръговата икономика. Първият е този на индустриалната симбиоза – форма на сътрудничество между различни предприятия, при което остатъчните материали от едното предприятие се използват като ресурс от другото предприятие. Това е един вид индустриално съседство (тези предприятия трябва да бъдат разположени в една зона), при което имаме обмяна на ресурси и енергия“, заяви Мина Маркова - Карпузова, експерт по кръгова икономика и преподавател в Нов български университет.

По думите ѝ това води до намаляване на отпадъците, по-добри показатели по отношение на вредните емисии и по-добра ресурсна ефективност, защото се пестят ресурси.

„Именно индустриалната симбиоза е един от най-добрите примери за това как можем да прилагаме кръговата икономика на практика“, отбеляза тя.

Мина Маркова – Карпузова посочи, че първата индустриална симбиоза в Европа датира от 1959 г. в град в Дания“

„В началото тя не е създадена с тази цел и е следвала принципите на линейната икономика, но 13 години по-късно се осъществява първото  споделяне на отпадъчен газ между две предприятия. Така се създават първият екоиндустриален парк.  Днес над 17  предприятия работят в тясна симбиоза в този парк, като в реално време обменят ресурси“, добави тя.

Мина Маркова - Карпузова / Снимка: Христо Христов

Тя сподели и резултатите от доклад от 2025 г., според който в следствие на индустриалната симбиоза в града има спестявания спестявания от 650 хил. тона въглероден диоксид годишно. Това е еквивалент на дейността на около 140 хил. автомобила за една година или въглеродният отпечатък на над 60 хил. домакинства По отношение на икономическите изгоди има директни икономии от 24 млн. евро намалено за участващите компании

Евгения Кючукова отбеляза, че изводите от панела показват, че бизнесът може да види и дългосрочна и финансова полза от всички тези инициативи.

„Това не е само инвестиция. Това не са само разходи и не само проблем, с който трябва да се справим. Има светло бъдеще“, добави тя.

Препятствия

По отношение на предизвикателствата пред този модел, Валери Говедаров, мениджър "Устойчивост и Кръгова икономика", Kaufland България,  заяви, че са нужни много воля, усилия и работа.

„Аз говоря за Kaufland България и нашата среда. Болшинството от нашите млади хора го нямат този манталитет, който го има в другите европейски държави. Това е проблем. Тези хора, когато дойдат в нашите организации, колкото и да искаме да правим всички тези неща, процесът е труден. Трябва да има много усилия“, каза той.

Говедаров обаче изрази надежда, че в бъдеще нещата ще се подобрят.

Валери Говедаров / Снимка: Христо Христов

„В България също така трябва да има по-добра инфраструктура, тъй като в момента тя е много рехава. Под инфраструктура имам предвид компании, които имат възможност или желание да поемат рециклирането на големи обеми. Тогава ще затворим цикъла. Не само да събираме и рециклираме, а да рециклираме качествено“, обясни той.

Диляна Якова мениджър „Регулации и устойчиво развитие“, „Филип Морис България, подчерта, че според нея проблемът е в знанието и информираността.

„Надявам се да можем в скоро време да сме способни и да достигнем това знание до цялото общество. Нашите инициативи по един или друг начин са в посока да информираме потребителите и обществеността за негативното въздействие отпадъка от нашите продукти“, каза тя.

Тя даде за пример кампанията на фирмата „Промени картинката“, която представлява информационна компания срещу замърсяването с цигарени фасове и всякакви отпадъци.

„Установихме, че потребителите не знаят, че тютюневите филтри съдържат пластмаса. Затова е неправилно те ги изхвърлят навсякъде. Опитваме с креативни и неназидателни послания да разкажем тези факти и да призовем към отговорно потребителско поведение. Имаме сайт promenikartinkata.bg, в който освен данни има и креативни подходи, които сме избрали, за да стигнем до всички“, каза Якова.

„Един от интересните проекти е сътрудничество с НАТФИЗ, които за четвърта година правят 30-секудни кратки видеа за проблема със замърсяването с фасове. Те са много интересни. Вярвам, че всеки, който е видял поне едно от тези видеа, никога повече няма да си хвърли фаса и ще призове хората около него да не го правят“, добави тя.

Якова подчерта, че е важно да се споделят добрите практики на форуми като днешния.

„Всеки един от големите, но и малките бизнеси в България, поемат тази информация и се опитват да направят нещо такова“, заяви тя.

Диляна Якова / Снимка: Христо Христов

Симбиоза

Якова се върна и на темата за индустриалната симбиоза, като отбеляза, че миналата година от компанията са стартирали програмата „Рециклирай заедно“ в партньорство с „Екосейф“.

„Ние продаваме и електронни цигари, които носят допълнителен поток от отпадъци, които потребители създават. Ние сме длъжни да имаме решение за този отпадък. От миналата година намерихме решение с „Екосейф“. Отпадъците от върнатите електронни цигари в нашите магазини не стигат до депата, а намират конкретно приложение и ние затваряме цикъла“, каза тя.

Станислава Евтимова, управител на „Екосейф“, заяви, че дружеството е специализирано в сектора на управление на отпадъците.

„Ние инвестираме в крайни съоръжения и сме известни с това, че сме изградили и оперираме от последните 5-6 години инсинератор за термично третиране на опасни отпадъци“, обясни тя.

„С „Филип Морис“ изградихме стратегическо партньорство, което стартира като част от кампанията „Рециклираме заедно“, но в последствие бе надградено. Стартирахме с възможността, която те дадоха на клиентите да връщат вейпове, който представляват електронни отпадъциСъбираме ги от техните магазини – 53 точки в страната, и съответно ги предаваме за последващо рециклиране.  По този начин връщаме материалите в контекста на кръговата икономика. В кампанията до момента сме събрали 239 хил. единици. Това е едва началото“, подчерта Евтимова.

Станислава Евтимова / Снимка: Христо Христов

По думите ѝ те влагат и много енергия в тази кампания и много време в това да образоват населението и да изградят навици, че хората трябва да бъдат отговорни за отпадъците, които генерират.

„Надяваме се събраните бройки и единици да стават повече, тенденцията е възходящ“ , отбеляза тя.

Евтимова също сподели, че предстои стартирането на нова кампания, в рамките на която от „„Филип Морис“ ще дадат възможност на потребителите да връщат използваните фасове.

„Събраните фасове ще бъдат транспортирани до нашето съоръжение, където ще бъдат термично третирани и заедно с микс от други отпадъци ще участват в производството на електроенергия“, каза тя.

***
Генерални партньори: Данон, Photomate. 

Основни партньори: Shell България, Aurubis, Philip Morris Bulgaria, Kaufland, Power Partner Solutions.

С подкрепата на:  Evklips Energy LTD., Еко Партнърс, Sunotec, Renewable Energy Insurance Broker.

Институционални партньори:  Комисия за енергийно и водно регулиране, Българска стопанска камара, Институтът за енергиен мениджмънт (ЕMI)

Медийни партньори: bTV Media Group , BNT, Dir.bg