16-ият Зелен и енергиен форум: AI – катализатор или заплаха за устойчивостта - 16-и зелен и енергиен форум

Казват, че едно търсене с изкуствен интелект се равнява на почти 10 пъти енергията на нормалното търсене. Изчислителната мощ е 33 пъти повече, за да извършим някои дейности, които можем да направим с традиционен софтуер. Изчислителната мощ, която се използва за обслужването на ИИ се удвоява всяка година. Сред положителните му черти са по-добри климатични прогнози и развитие на науката. Голямото "Но" в случая е, че никой не може да направи точна прогноза за това какво точно ще се случи с изкуствения интелект и затова прогнозите варират от използването на 3% от електроенергията до използването на 99% от енергията в следващите години. Данните бяха представени по време на 16-ият Зелен и енергиен форум на "Мениджър" от модератора на четвъртия панел - Петър С. Стоянов, който е асоцииран редактор в списание "Мениджър".

AI – катализатор или заплаха за устойчивостта

Трябва да имаме предвид, че всяка една технология има няколко стадия на развитие. В момента сме в стадия, в който на независимо на каква цена се гонят някакви точки за растеж, а тези точки ще започнат да се сравняват с ефективността и ще започнат да мислят за технологии, които адресират разходите за енергия, за вода, мястото, шума и всички останали фактори, свързани с изчислителните ресурси, каза Здравко Николов, изпълнителен директор на Equinix България.

Той отчете, че чистата енергия и ВЕИ е прекрасна тема, но тя има недостатък, че понастоящем, поради това, че не може тази енергия да бъде складирана на достатъчно разумен размер и цена, я има, когато на нас не ни трябва толкова много. Големите пикове в потреблението са сутрин и вечер. Но изкуственият интелект може да променя своя профил на консумация на енергия. Със сигурност един от вариантите за реализация на енергийни проекти, особено когато има начин за съхранение на електроенергия в по-големи размери на по-ниска цена, най-вероятно това ще бъде едно от ключовите приложения в страни като Испания, Гърция и други.

Много е важно какво количество вода ще се използва, защото в световен мащаб се засушаваме. Важно е изчислителните центрове да преминават към технологии за работа при по-високи температури, за да може да се губи по-малко количество енергия в областта на охлаждането и на консумацията на енергия.

Здравко Николов, изпълнителен директор на Equinix България. Снимка: Христо Христов

Сценариите на Shell за енергийна сигурност през 2025 година

Shell прави сценарии за енергийна сигурност повече от 50 години. Това не са прогнози, а е оценка на пътя, по който трябва да вървим, за да постигнем баланс между енергийна сигурност, икономически растеж и декарбонизация. Те са основата на Shell да изради своите дългосрочни сценарии, сподели пред аудиторията изпълнителният директор на Shell България Ваня Иванчева.

Технологиите и ИИ са неизбежна част от нашия живот, но те не са единственията фактор, който присъства при сценариите на Shell. Другите големи фактори, които ние отчитаме, е енергийната сигурност, грижата на правителствата да обезпечат енергийни ресурси, цената, автономността и начина, по който ние ще осигурим енергийните ресурси в бъдеще. На второ място отчитаме, че очакваме нарастване на потреблението на енергийни ресурси. Очакваме сериозен ръст на потреблението на енергийни ресурси в бъдеще и поне до 2040 г. това ще бъде видимо. Не можем да не отчетем и климатичната политика, обясни тя.

Как Shell би могъл да балансира необходимостта от осигуряване на енергийната сигурност и целите на компанията за декарбонизация, попита модераторът на панела Евгения Кючукова, директор на Green Altitude Ltd. "Ние нямаме един сценарий, а няколко. Два от сценариите, които публикувахме, не са нови - Арипелагос, Хоризонт. Най-новият ни сценарий се нарича "Сърч" и в него много силно е заложена технологията. Тук това вече не е въпрос за климатична неутралност, а надпревара с напредъка в дигитализацията и технологиите. Очакваме технологията да доведе до ръст в търсенето на енергийни продукти, и технологиите и ИИ би могли да помогнат да оптимизираме потреблението, на увеличим капацитета на батериите", отговори изпълнителният директор на Shell.

В нашите нови сценарии не се говори за големи проекти, а за модулни инсталации, които се надграждат като тип лего - там, където ще имаме нужда от енергийни източници, бихме създали малки модулни елементи, които съгласно нуждата от допълнителна енергия, биха се доближавали до фирмите, които имат нужда от това.

Ваня Иванчева, изпълнителен директор, Shell България. Снимка: Христо Христов

Зелени и конкурентноспособни

По пътя към Net Zero

"Аурубис" като металургичен завод е един от най-големите консуматори на електроенергия в България, което ни води до сериозно предизвикателство да постигнем тази въглеродна неутралност. Ние сме заложили като една от най-важната цел в нашата дългосрочна стратегия постигането ѝ. Това не е просто визия, това е отговорност към обществото и планетата. Не става само с визия и желание, важно е да има действия и развитие на технологиите, както и подкрепа на национално ниво, посочи Мартин Катинов, мениджър енергийни проекти в "Аурубис България".

За да се постигне намаляването на емисиите трябва една доста сериозна индустриална трансформация, която ние вече сме започнали. Един от най-важните компоненти, е декарбонизацията на нашата енергия, която използваме в производството. Към момента ние сме започнали с изграждането на нашите първи три соларни паркове и четвъртият, който се надяваме през предстоящата година също да е готов. Предизвикателството е, че само със зелена слънчева енергия няма как да покрием нашата консумация и затова започваме да гледаме по-сериозно и към новите технологиите като например, батериите, които биха били една неизменна част от бъдещето на използване на соларните паркове, добави Катинов.

По думите му, компанията обмисля и как да намалим консумацията на енергия в производството. Работи се по посока природният газ да се замени с водород. Работи се и по проект за обработка на отпадната вода и от нея да се генерира ток, който да се консумира обратно в производството. "Железният силикат, който доскоро беше отпадък, вече е сертифициран продукт и може да се използва като добавка в бетони и цимент, а ние вече го използвахме в соларните ни паркове като част от фундаментите", сподели Катинов.

Мартин Катинов, мениджър енергийни проекти в "Аурубис България". Снимка: Христо Христов

B Corp в действие и как Alpro реализира устойчивата визия на Danone

B Corp започна като идея преди около 20 години с идеята, че един различен вид бизнес, който е по-приобщаващ, по-справедлив и по-ангажиращ, е необходим. B Corp е обещание и ангажимент на бизнеса, че ще води екологичната и социална промяна. B Corp имат дълг да водят тази промяна към нов начин на правене на бизнес. B Corp предефинира бизнеса. B Corp ви дава план как да правите бизнес по по-добър начин, обясни Любомир Любенов, мениджър сътрудничество с клиенти в "Данон Сердика".

Той представи продукта Alpro, който най-силно вписва във визията си идеята на компанията "Данон Сердика" за "една планета, едно здраве". "Ние им обещаваме, че ще правим здравословна храна, че ще отглеждаме и използваме само устойчиви съставки, ще намалим нашия въглероден и воден отпечатък, и че ще използваме по-добри опаковки", посочи Любенов.

Една трета от излъчваните парникови газове са благодарение на хранителната промишленост, посочи още той. Любенов обясни какво прави компанията за своите потребители и планетата: голяма част от соята се произвежда в Еворпа и малка част се внася от Канада; две трети от водата за отглеждането на бадеми е дъждовна, а те се произвиждат изцяло в Средиземноморието; овесът се отглежда изцяло у нас, а кокосът се бере само ръчно. Опитват се да използват по-малки, по-малко и 100% рециклируеми опаковки

Любомир Любенов, мениджър сътрудничество с клиенти, "Данон Сердика". Снимка: Христо Христов

Чаирските езера: Природен капитал за устойчиво бъдеще

"В "Девин" имаме исторически подход за оценка на въглеродния ни отпечатък. През 2022 г. решихме да направим оценка на отпечатъка си по отношение на биоразнообразието. След тази оценка видяхме, че ние влияем и върху биоразнообразието", обясни Петя Манастирска, мениджър "Устойчиво развитие и качество" в "Девин". След оцинката започнахме да търсим глобален проект, който да внедрим в България. Нашият проект е насочен към Чаирските езера в Западни Родопи, където се образуват торфени острови, способни да абсорбират въглероден диоксид от атмосферата.

Манастирска посочи, че тези влажни зони са важни не само за България, но и за планетата.