Как София може да стане по-добър град за живеене и откъде може да вземе пример

В нашата компания много често комуникираме с хората в социалните мрежи. Преди месец пуснах един пост за това как София може да бъде красива и зелена. Той предизвика много голяма активност. Бях приятно и неприятно изненадана. Приятно, защото много хора се интересуват от нашия град София. Неприятно изненадана, защото всички не харесват града. С тези думи архитект Вержиния Николова, управител на Konstruktive, даде началото на дискусионния панел „Градове за хората“ по време на 4-тата годишна конференция за строителство и инвестиции, която се проведе днес в Sofia Event Center.

Вержиния Николова / Снимка: Христо Христов

След това арх. Николова постави фокус проекта „Визия за София“ и неговото развитие от приемането му през 2019 г. до днес.

„Ключовата разлика при този проект е в похода. Говорейки за бъдещето на София, започвайки от 2017 г. до края на 2019 г., целта беше да не го правим в някоя затворена зала, да не го правим само отчитайки фактор транспорт, демография, инвестиции и тн., а да го правим в един диалогичен начин на база на факти и данни, ангажирайки страшно много хора. В този процес ангажирахме над 10 хил. души“, коментира арх. Любо Георгиев, ръководител, Екипът на София.

„Тази визия беше приета от общинския съвет и за съжаление остана в голяма степен като всичко останало, прието от общинския съвет на предишния мандат – поредна стратегия. Тя е всеобхватна – става въпрос за образование, за околна среда, за инженерна инфраструктура. Липсва обаче цялостния подход. Общината все още не работи като стратег и като медиатор; не работи по начин, който да включва гражданите“, добави той

Любо Георгиев / Снимка: Христо Христов

По думите му хората не харесват града, защото им е чужд – не защото не са софиянци, а защото не се чувстват въвлечени и ангажирани.

„Някои някъде решава – от най-дребния въпрос до по-генерални въпроси за това как да се развива зелената система или града като цяло. Когато общината промени цялото си отношение към жителите си и не ги третира само като данъкоплатци, а ги въвлече в процеса на вземане на решения и тяхната реализация, ще имаме по-доволни хора от това, че живеят в София“, каза арх. Георгиев.

Архитект Елица Панайотова, координатор, проект "Зелена София", заяви, че целта на „Визия за София“ е да каже къде искаме да стигнем и като знаем това да върнем часовника назад и да си го преведем в много конкретни стъпки, които започват от днес по всяка една от темите.

„Едно от най-простите правила, според международните фондации, работещи с градски администрации, е да кажем каква е нашата визия и оттам да я преведем в конкретни действия, за да можем да направим план за действие. Това е целта на този стратегически документ, да помогне да стигнем там, където бихме искали София да бъде след години“, добави тя.

Арх. Панайотова обясни, че този документ има и своята стойност да бъде вдъхновител не само за администрацията, но и за нас като граждани.

По думите ѝ много често подценяваме ролята на зеленината в града. „Тя не е просто парка, в който се разхождаме с кучето, тичаме сутрин или се виждаме с приятели . Това е гаранцията този град да продължи да съществува“, каза тя.

Тя подчерта, че зелените коридори или клинове в града са много важни.

„Повечето от тях са покрай реки и са свързани с речни течения. Когато имаме обилни дъждове, цялата тази прилежаща територия около реките може да поеме тези големи съсредоточавания на водни маси и да няма наводнения. Това са и коридорите, по които прониква свеж въздух в централна градска част. Това е свързано с качеството ни на живот. Те понижават и температурата в централната градска част. Тази зеленина е начина да вкарваме в града такива въздушни течения, които са с много по-ниска температура“, обясни арх. Панайотова.

Елица Панайотова / Снимка: Христо Христов

Не на последно място тя отбеляза и т. нар. биоразнообразие, давайки за пример 60-те години на XIX век, когато в САЩ възниква лаймската болест, тъй като разрастването на градските територии унищожава много от естествената среда, изгонва различни видове животни и кърлежите започват да хранят само с мишки. Така болестта се предава от мишките на хората.

„Ние сме толкова свързани с цялата природа около нас и понякога често забравяме това“, каза арх. Панайотова.

На този фон арх. Вержиния Николова отбеляза, че физическото и психическото здраве зависи от зелената система.

„Всеки иска да чува шумоленето на дърветата и песента на птичките. Тази нужда е заложена генетически в наш. Зелената система е и един основен пречиствател на фините прахови частици“, подчерта тя.

Що се отнася до добрите примери от чужбина, Храбра Маринова, представител, международен офис на Община Виена, разказа за устройството и начина, по който зелената система се вплита в градската среда на австрийската столица.

„Виена е един изключителен зелен град. Ако сте били в центъра на града обаче може да сте имали чувството, че Виена не е зелена, тъй като там са старите сгради. 50% от площта на града са зелени площи. В града има над 1000 парка. Тази година трябва да бъдат залесени нови 40 хектара“, сподели Маринова.

„В момента се прави зелена офанзива, защото навсякъде усещаме климатичните промени. През миналата година изключително горещите дни – с температури значително над 30 градуса, са били повече от 40. В началото на 21 век дните, когато това се е случвало, са били само 9 за годината“, добави тя, като подчерта, че на този фон непрекъснато се съдят нови дървета и се разширяват се зелените площи.

По думите ѝ при строенето на нови жилищни комплекси се използват голи места и стари промишлени терени.

Маринова отбеляза, че целта на зелената офанзива във Виена е всеки човек да може да стигне зелена площ до 250 метра от жилището си.

Храбра Маринова / Снимка: Христо Христов

„Другото, което ме впечатлява във Виена като обикновен гражданин посетител е общественият транспорт. Да, в час пик може да е по-натоварен, но той работи и нощно време. В този град не ти трябва такси. Три четвърти от придвижванията във Виена се осъществяват без автомобили. Кола не ви е необходима дори ако транспортирате нещо, защото има товарни велосипеди, които можете да запазите безплатно чрез мобилно приложение“, каза още тя.

Архитект Вержиния Николова отвори темата за презастрояването, която по често се спряга за основен проблем на София.

„Виена е няколко пъти по-гъсто населена и заселена от София. Виена обаче функционира чудесно, а София – не“, каза тя.

Арх. Любо Георгиев обясни, че според него презастрояването е усещането на хората, че не живеят в добре застроен град.

„От една страна самото ни планиране не предвижда достатъчно озеленяване, а от друга страна не работи с регулации, които да бъдат към качествена среда  - то третира количеството, а не качеството“, добави той.

„Някои от перспективните южни квартали застроеното надминава с 50% максимално допустимото, а все още не са пък се още не са застроени всички проекти“, каза още арх. Георгиев.

Според арх. Елица Панайотова презастрояването представлява липсата на адекватни публични пространства – достатъчно широки тротоари, велоалеи, близко достъпна зеленина от мястото, където хората живеят.

Тя заяви, че на нашия пазар има феномен, който може да бъде виден на много малко други пазари – 90% от всичката жилищна площ е частна собственост, а процентът отдаване под наем е много малък

„Във Виена е точно обратното. Знаете ли каква е разликата? Когато ти си собственик на един имот,  ще го притежава десетилетия, ще го отдаваш под наем и искаш да запазиш неговата икономическа и пазарна стойност, теб много повече интересува какво се случва около него. Ако си предприемач, който знае, че след 2 години ще построи обект и ще го продаде –  твоят интерес е да го продадеш на най-добрата възможна стойност, а някой друг после ще се интересува от това запазва ли неговата инвестиция своята стойност или не“, обясни арх. Панайотова.

„Точно тази липса на публични пространства, която наричаме презастрояване, ще започне да се отразява на стойността на нашите имоти“, добави тя.

Арх. Вержиния Николова отбеляза, че нещата опират до регулации.

„По закон тротоарът е минимум 1,5 метра, но в София няма да е толкова – ще има задължително зелена площ и пешеходна зона. В този случаи трябват просто едни регулации, които инвеститорът да следва. Основната цел на инвеститора е да направи възможната инвестиция за възможно най-кратко време“, коментира тя

***

Основни партньори: KONSTRUKTIVE, Home2U
С подкрепата на: Photomate , Grohe, Colonnade, New Estates, Unique Estates, BLD
Институционални партньори: Българска стопанска камара, НСНИ, Френско-българска търговска и индустриална камара, Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, Българска асоциация по водите, Национална асоциация на строителните предприемачи, Камара на строителите в България
Медийни партньори: БНТ, BTV,  dir.bg, Stroitelbg, Вестник Строител