IV ГОДИШЕН ФОРУМ "ОТГОВОРНИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ": ТРИ СЦЕНАРИЯ ПРЕД СЕКТОР „ХРАНИ”

Три са сценариите пред производството и търговията на храни у нас – оптимистичен, песимистичен и реален. Според първия се очаква плавно нарастване на цените на основните храни с 50% до началото на новата стопанска година от 1 октомври, а при втория, в случай на продължителни военни действия, увеличението ще бъде с над 200 на сто, съпътствано от категорична глобална криза заради недостиг на храни. Прогнозата направи днес доц. Огнян Боюклиев, ръководител на секция „Регионална и секторна икономика", Институт за икономически изследвания при БАН, по време на първия панел „Българските производители – бягане с препятствия” на форума „Отговорни производители”, който списание „Мениджър” организира за четвърти път.

Картината, която той очерта, се базира на наблюденията и опита на учените в последните 50 години. Третият - реалният сценарий е настоящият - плавно поскъпване 2-3 пъти, което не следва непременно ръста на горива и суровини. Себестойността на земеделските култури зависи от влаганите минерални торове (25%), амортизация (20%), гориво (40%), труд (10%) и др. фактори (5 на сто). От азотните торове зависи около 30% от реколтата, а от калиевите – 25 на сто, а 60% от себестойността им зависи от цената на газа. Русия, Украйна и Беларус произвеждат и доставят 80% от торовете, които европейските земеделци ползват, и 60 на сто – в света. Всичко това няма начин да не се отрази върху крайната цена на основните храни. За пример доц. Боюклиев посочи най-масовия хляб тип „Добруджа”, чиято себестойност се формира от цената на брашното – 45%, гориво – 25%, и труд – 30 на сто. От 1 март цената на горивата и на зърното се покачиха  два-три пъти – на пшеницата с 230%, на слънчогледа и царевицата – с 300%, на ечемика – с 200 на сто. Поскъпването на храните не е пропорционално с този темп, уточни ученията. Данните от НСИ сочат, че годишната инфлация бележи ръст от 10%, като при храните тя е 20 на сто. Прогнозата на БАН е, че до началото на новата стопанска година увеличението ще достигне до 50 процента.

„Очакваме много добра реколта тази година, която може дори да подобри резултата от миналата, когато бяха добити над 7,5 млн. тона зърно”, обяви Костадин Костадинов, председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

На фона на тази оптимистична прогноза лидерът на организацията не конкретизира каква ще е крайната себестойност на продукцията, заради турбуленцията на пазара. Костадинов заяви, че зърненият баланс на страната е достатъчен. „Хлебното зърно е в ръцете на производители и търговци. 500 000 т е в мелниците и хлебозаводите, 700 000 т са при търговците. Има достатъчно зърно”, обяви лидерът на асоциацията.

„Нито един български оранжериен домат не е продаден тази година. Оранжерйното производство у нас е в пълен крах”,  предупреди обаче Карамфила Гюрова, член на Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция. Звучи доста драматично, допълни тя, но е факт – едва 200 дка са оранжерийно отглежданите зеленчуци през тази година, защото 80% от себестойността се определя от енергийните източници.

Аграрното министерство обсъжда въвеждането на диференцирана ставка по ДДС за храните, съобщи Стефан Бурджев, заместник-министър на земеделието, храните и горите. Предложението за въвеждането ѝ ще бъде внесено при следващата актуализация на бюджет 2022, която се очаква през лятото.

Ексклузивен партньор на форума е: Кауфланд България

Четвърти годишен форум „Отговорни производители се провежда с подкрепата на: Българска банка за развитие; Кенар; Сдружение „Храни и напитки България“

Медийни партньори: Българска национална телевизия; dir.bg; BloombergTV; dnes.bg