ЕК с прогноза за скок на инфлацията у нас и забавяне на икономическия растеж

Растежът на българската икономика ще се забави до 2,1 процента през 2022 г. в сравнение с отчетените 4,2 процента през 2021 г., след което ще се ускори до 3,1 процента през 2023 г., когато се предвижда и постепенното забавяне на инфлацията. Това гласят пролетните икономически прогнози на Европейската комисия (ЕК), разпространени днес.

Оценката е намалена спрямо предишните зимни прогнози, публикувани през февруари, когато ЕК залагаше на ръст на родния ни брутен вътрешен продукт от 3,7 процента за настоящата година и 3,9 процента за 2023 г.

Високата инфлация е тласкана нагоре от цените на енергията и суровините, като се очаква повишаването на потребителските цени да достигне 11,9 процента през настоящата година, след което да намалее до 5 процента през 2023 г., пише още в прогнозите.

При февруарската си прогноза, ЕК очакваше инфлацията в страната ни през текущата година да се ускори до 6,3 на сто, след което да се забави до 3,9 на сто през 2023 г.

Също така се предвижда публичният фискален баланс на страната да се възстанови бавно, достигайки дефицит от 3,7 процента от БВП през 2022 г. и 2,4 процента от БВП през 2023 г.

През 2022 г. ценовият натиск и свързаният с него процес на корекция на цените се очаква да натежат върху потреблението на домакинствата, докато повишената несигурност пред бизнес средата - да повлияе негативно на частните инвестиции, според прогнозите на Еврокомисията.

Очаква се ефектът от постепенното премахване на повечето мерки, свързани с подпомагане на засегнати от пандемията от коронавирус и нейните последствия обществени групи, да бъде частично компенсиран от мерките, въведени в отговор на високите цени на енергията, помощта за хората, бягащи от войната в Украйна и актуализации на пенсиите.

По-нисък растеж на фона на силен ценови натиск

През 2021 г. икономическата активност се възстанови от кризата, породена от пандемията от коронавирус на фона на стабилния растеж на частното потребление и силното възстановяване на износа на стоки, пише в доклада си ЕК.

Инвестициите намаляха поради високата несигурност. С глобалното покачване на цените на енергията вътрешната инфлация започна да се ускорява през втората половина на 2021 г.

През 2022 г. се очаква се растежът на БВП да се забави до 2,1%, поради по-бавното нарастване на вътрешното и външното търсене, прогнозира Брюксел.

Като се има предвид високата енергийна интензивност на икономиката ни, фирмите,  изправени пред тенденцията за високи цени на енергията и суровините, се очаква да отговорят на шока, предизвикан от нарастващите им разходи, като ограничат растежа на номиналните заплати на своите служители и отлагат решения за наемане на работна сила и инвестиции. Като цяло се очаква реакцията на бизнеса да доведе до по-ниска инвестиционна активност, според икономическите прогнози.

По-ниските равнища на частни инвестиции се прогнозира да бъдат напълно компенсирани от публични инвестиции, подкрепени от фондовете на Механизма за възстановяване и устойчивост, припомня Еврокомисията.

Очаква се ръстът на частното потребление да се забави значително до 2,8% през тази година и леко да се увеличи до 3% през следващата година. Забавянето на потребителските разходи през 2022 г. е свързано с очакваните резки увеличения на цените, които се предполага, че ще подкопаят реалния разполагаем доход на домакинствата.

Агресивната война на Русия срещу Украйна и последвалите санкции срещу руската икономика поставят допълнителни предизвикателства пред производствения сектор на България, предупреждават експертите от ЕК.

Директната експозиция на износа на български стоки към Русия и Украйна е относително ограничена - 1,3 процента за всяка от двете страни през 2021 година, припомня Еврокомисията.

Въпреки това, цялостният негативен ефект на войната върху външното търсене се предвижда да ограничи динамиката на износа. Прекратяването на доставките на природен газ за България от страна на "Газпром" в края на април се очаква да бъде компенсирано чрез алтернативни източници, което ще доведе до еднократно увеличение на цените на газа, пише в доклада.

През 2023 г. се очаква растежът на БВП да се ускори, подкрепен от засилените публични инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, и подобрената перспектива пред външно търсене.

Търсенето на работна ръка ще е в застой

Очаква се намаленият интензитет на наемане на служители да доведе до стабилизиране на нивата на безработица при малко под 5 процента. Ситуацията на пазара на труда ще подобри позицията на работодателите при преговорния процес със служителите, оставяйки заплатите да растат под нивата на увеличение на потребителските цени. Не се очаква хората, бягащи от войната в Украйна, незабавно да се интегрират на пазара на труда, особено в контекста на намаления интензитет на наемане на нови служители, сочи икономическата прогноза.

Очаква се обаче да се увеличи търсенето на стоки, услуги и настаняване.

Висока инфлация, тласната нагоре от цените на енергията и суровините. Очаква се инфлацията на потребителските цени да достигне 11,9 процента през настоящата година, след което да намалее до 5 процента през 2023 година, според ЕК.

Предвижда се всички компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да покажат силно увеличение през 2022 г. Също така се прогнозира инфлацията на цените на енергията да се ускоряват до средата на годината и след това постепенно да намалеят, като дори стигнат на отрицателни стойности през 2023 г., следвайки със закъснение очаквания постепенен спад на международните цени на петрола и газа. Високата годишна инфлация на храните през настоящата година се дължи на силното увеличение през първото тримесечие и очакваната динамика при международните цени на хранителните стоки и енергията, пишат експертите от ЕК.

Инфлацията на услугите се тласка нагоре от шокове, свързани с разходите в транспорта. По-високите цени на неенергийните промишлени стоки ще се увеличат под натиска на разходите и по-високи цени на вносните стоки, прогнозира докладът.

Възстановяване на бюджетния баланс се задава, но бавно 

Данните за бюджетният дефицит по консолидираната фискална рамка се предвижда да се подобри минимално през 2022 г., достигайки дефицит от 3,7% от БВП, спрямо нивата от 4,1% отчетени през година по-рано. 

Докато разходите свързани с повечето мерки, въведени за облекчаване на последствията от пандемията, постепенно спадат като дял от БВП: от 4,3% през 2021 г. до 1,8% през 2022 г., новите мерки в отговор на високите цени на енергията и военната агресия на Русия срещу Украйна предотвратяват по-рязкото възстановяване на фискалния баланс, сочат прогнозните данни.

Освен нарастващите фискални разходи, свързани с хората, бягащи от Украйна, и мерките, предприети в отговор на високите цени на енергията, разширяването на схемите за подкрепа на бизнеса и промените в пенсионната система продължават да тежат върху публичните финанси. Въпреки това дефицитът вероятно ще спадне до 2,4% през 2023 г. на фона на положителното въздействие на инвестициите по Механизма за възстановяване и устойчивост върху българската икономика и постепенното премахване на пандемичните рестрикции.

Съотношението на държавния дълг на България се предполага да нарасне незначително до 25,3% от БВП през 2022 г. и с ново увеличение до 25,6% през 2023 г. поради очакваните постоянни дефицити, завършват прогнозата си експертите на ЕК.