Европейските борси се озоваха в червената територия в края на седмицата*

Водещите европейски борсови индекси регистрираха предимно понижения в ранната търговия в петък, след като загубите в енергийния и банковия сектор, както и перспективите за по-агресивно затягане на паричната политика на Федералния резерв на САЩ, натежаха на пазара, предаде Ройтерс.

Общият европейски индекс STOXX 600 отчете спад от 0,66 пункта, или 0,14%, до 458,67 пункта, след като наскоро достигна рекорден връх на фона на уверенията на Европейската централна банка, че тя ще запази благоприятната си парична политика. Неочакваният сигнал от Фед за затягане обаче се отрази негативно на борсите. Ако вчера беше завършил сесията в зеления сектор, STOXX 600 щеше да регистрира най-дългата си серия от сесии на печалба от близо 15 г.

Немският показател DAX се понижи с 52,23 пункта, или 033%, до 15 675,44 пункта, след като данните показаха по-висок от очакваното ръст на производствените цени в Германия през месец май. Водещият индекс на Лондонската борса FTSE 100 изтри 37,22 пункта от стойността си, или 0,52%, достигайки ниво от 7 116,21 пункта. Френският измерител CAC 40 напредна със 7,18 пункта, или 0,11%, до 6 673,44 пункта.

Индексът SXPP на минно-добивните и на индустриалните компании се понижи с 0,13%, следвайки поевтиняването на металите.

Банковият индекс SX7P, който обикновено се представя добре при новини за повишаване на лихвите, отчете спад от 0,88%, след като инвеститорите прибраха печалби от сектора, който напредна значително през тази година.

„Пазарът е силно поляризиран в определени позиции. От миналия ноември нашите нагласи по отношение на финансовия и енергийния сектор са много позитивни, но в момента виждаме обрат в тази насока, тъй като инвеститорите се отдръпват. Смятаме, че това е временна фаза и че има много позитиви за финансовия и енергийния сектор, като тези акции все още са сравнително евтини“, коментира Андреа Чиконе от TS Lombard.

Акциите на датската фармацевтична компания Orphazyme се сринаха с 61,61%, след като фирмата съобщи, че не е получила подкрепа от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) за лекарство, предназначено за борба с болестта на Ниман-Пик, тип C.

Цената на книжата Tesco се понижи с 2,58%, след като най-големият търговец на дребно във Великобритания отчете рязко забавяне на тримесечния ръст на продажбите.

Разнопосочна търговия в САЩ

Основните борсови индекси на Уолстрийт не успяха да намерят единна посока в четвъртък, като индексът на сините чипове Dow Jones се понижи за втора поредна сесия, следвайки заседанието на Федералния резерв на САЩ, от което в сряда стана ясно, че централната банка може да повиши лихвите си по-рано от очакваното, предаде Си Ен Би Си.

Промишленият индекс Dow Jones отчете спад от 210,22 пункта, или 0,62%, до 33 823,45 пункта. До този резултат се стигна, след като акциите на Dow Inc. и Caterpillar поевтиняха съответно с 3,13% и 3,55% на фона на поевтиняването на цените на суровините. Широкообхватният измерител Standard & Poor’s 500 се понижи с 1,84 пункта, или 0,04%, до 4 221,86 пункта,. Индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq напредна със 121,67 пункта, или 0,87%, до 14 161,35 пункта, след като инвеститорите отново насочиха вниманието си към Big Tech акциите. Цените на книжата на Tesla, Amazon и Facebook се повишиха съответно с 1,94%, 2,17% и 1,64%.

Следеното отблизо заседание на Федералния резерв на САЩ в сряда предизвика разпродажба на акции, след като централната банка ускори графика си за повишаване на лихвите и обяви, че очаква две увеличения през 2023 г. Фед също така повиши прогнозата си за инфлацията, като сега очакват тя да нарасне до 3,4% през 2021 г., след като през март прогнозата бе за 2,4%. Прогнозата за 2022 г. е за инфлация от 2,1%, а за 2023  - 2,2%.

Фючърсите върху медта изриха близо 5% от стойността си, а фючърсните цени за паладия и платината се понижиха съответно с над 11% и с близо 7%.Дотук се стигна, след като Китай обяви планове да освободи на пазара индустриални метали от държавния си резерв, за да успокои поскъпването на цените на суровните.

„Суровините бяха популряна инвестиция през миналата година, тъй като инвеститорите търсиха начин да увеличат защитата на портфейлите си срещу инфлацията. Много инвеститори вероятно са имали твърде голяма екзпозция преди заседанието на Федералния резерв, като поскъпването на щатския долар ги принуди да преосмислят стратегията си“, коментира Джим Полсен от Leuthold Group.

На нагласите в четвъртък се отразиха и данните на Министерството на труда, според които броят на подадените за първи път заявления за помощи при безработица е нараснал до 412 хил. през последната седмица спрямо 375 хил. предходната. Икономистите, анкетирани от Dow Jones, очакваха 360 хил. заявления.

Повишения в Азия

Основните борсови индекси в Азиатско-тихоокеанския регион регистрираха предимно повишения в петък.

Водещият индекс на Токийската фондова борса Nikkei 225 се понижи с 54,25 пункта, или 0,19%, до 28 964,08 пункта. Днес Японската централна банка реши да остави без промяна паричната си политика и да удължи програмата си за облечения заради пандемията.

В континентален Китай бенчмаркът Shanghai Composite остана почти без промяна, записвайки минимален спад от 0,51 пункта, или 0,01%, до 3 525,1 пункта, докато по-малкият показател Shenzhen Compositе се повиши с 19,21 пункта, или 0,81%, до 2 378,61 пункта. Хонконгският измерител Hang Seng напредна с 242,68 пункта, или 0,85%, до 28 801,27 пункта.

Южнокорейският бенчмарк Kospi отчете ръст от 2,97 пункта, или 0,9%, до 3267,93 пункта.

В Австралия индексът ASX200 се повиши с 9,9 пункта, или 0,13%, до 7 368,9 пункта.

У нас

Индексите на Българската фондова борса (БФБ) записаха предимно повишения в ранната търговия. Основният индекс SOFIX напредна 0,77 пункта, или 0,14%, до 551,51 пункта. BGBX40 се повиши с 0,12 пункта, или 0,10%, до 122,94 пункта. BGTR30 отчете ръст от 0,83 пункта, или 0,14%, до 589,26 пункта. BGREIT се понижи с 0,30 пункта, или 0,20%, до 153,03 пункта.

*Информацията е актуална към 13:10 часа