КНСБ иска преструктуриране на цялата данъчна система у нас

Данъчната система в България е една от най-несправедливите в ЕС, където косвените данъци са около две трети от общите приходи в бюджета. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на журналистически семинар "Жизненият стандарт - във фокуса на медиите", който се състоя в Белчински бани. По думите му по този начин основната данъчна тежест се понася от потребителите.

Според КНСБ е необходимо преструктуриране на цялата данъчна система, за да има повече справедливост за хората с по-ниски доходи, т.е. всички субекти да се облагат съобразно техния принос в БВП на страната. Това предполага поетапна и постепенна промяна на цялата данъчна философия в България, добави главният асистент и доктор по икономика към КНСБ Любослав Костов.

Затова от синдиката като първо и основно предложение заявиха, че настояват за въвеждане на необлагаем минимум, който да съответства на установената минимална работна заплата /МРЗ/ за страната. Доходите, които превишават установената МРЗ, да бъдат облагани с досегашната ставка от 10 процента като данъчната основа се образува от разликата между получаваната работна заплата и установената минимална работна заплата. По този начин се формира двустепенна система на данъчно облагане (0 и 10 процента), което е добра основа за провеждането на социална и икономическа политика от страна на правителството през елементите на данъчния инструментариум.

В ЕС има общо 16 страни-членки, в които има въведен необлагаем минимум или някаква форма на приспадане на данъчна основа. Това са Австрия, Франция, Германия, Испания, Великобритания, Гърция, Исландия, Кипър, Ирландия, Италия, Малта, Нидерландия, Дания, Полша, Словакия и Швеция. В същото време, в страни като Белгия, Хърватия, Чехия, Литва, Люксембург, Португалия и Словения няма необлагаем минимум, но там няма и пропорционална система на облагане. Единствените страни, в които има действащ "плосък данък" без необлагаем минимум, са България, Естония, Унгария, Латвия и Румъния, допълни Костов.

Второто предложение е за поетапно увеличаване на максималния осигурителен доход до сума, равна на 10 пъти установената МРЗ за страната. Колкото повече работната заплата нараства над определения максимален осигурителен доход (3000 лв.), толкова повече делът на данъчноосигурителните вноски клони към 10 на сто и толкова повече се увеличава дохода, върху който не се заплащат осигуровки. Това означава, че лицата с високи доходи не са ангажирани със социалната система, както останалите. Тук е важно да се отбележи, че нарастването на осигурителния доход не означава нарастване на данъците на хората, а напротив - този ръст се изразява в повече права за обезщетения при безработица, по-високи пенсии и по-високи нива на заплащане за майчинство, отбелязаха от КНСБ. Тази цел трябва да се изпълнява поетапно. В тази връзка, предложението на КНСБ е нарастването на максималния осигурителен доход да се изчислява чрез конкретна методика, а именно т. нар. швейцарско правило, при което се използват 50 процента от нарастването на средния осигурителен доход и 50 на сто от промяната на ИПЦ през предходната календарна година. Този подход ще осигури освен автоматизъм, но и прозрачност.

Следващото предложение е за интегриране на елементи на семейно подоходно облагане като цялостен модел на прилагане в данъчната политика. Този подход на облагане финансово би стимулирал семействата и би насърчил раждаемостта и отглеждането на деца. По този начин могат да се подпомогнат семействата като се увеличи техния разполагаем месечен общ доход, а освен това подобни мерки биха имали силно въздействие върху демографската характеристика на населението.

Конкретна мярка в тази насока би могла да бъде необлагаем минимален първоначален доход за млади семейства. По този начин ще се стимулира сключването на граждански брак, раждаемостта и потреблението. Примерно, ако бъде въведен минимален първоначален общ доход на семейство от 24 000 лв. с натрупване, то това би струвало около 50 млн. лв. на държавния бюджет, са пресметнали от синдиката.

Към това предложение е и идеята за данъчни кредити за семейства на млади работещи хора до определена възраст (35 г.), с осигурителен стаж поне 7 г., родили поне едно дете до 20 месеца след брака. Кредитът да се диференцира в зависимост от равнището на трудовото възнаграждение и броя на децата, като се следват принципите - кредитът се предоставя на единия от родителите; 100 процента от внесения годишен данък се възстановява с натрупване при 3 деца, като диференциацията от първо до трето дете е 45 на сто за първо, 75 при второ и 25 при трето; процентът на възстановяване в зависимост от заплатата на родителя е с падащ дял от 100 до 15 на сто, а максималната сума, до която се възстановява платеният годишен ДОД е равна на 6 МРЗ за страната (за 2020 г.); в случай, че първото дете се роди преди да се е реализирала мярката по 3.1, семейството има право да избере, кой от двата стимула желае да ползва. Данъчният кредит се предоставя до навършване на 16-годишна възраст на детето/децата. На лицата, отговарящи на условията (възраст, осигурителен стаж, брак, дете/деца), се предоставя безлихвен кредит за покупка или обзавеждане на жилище, при условие, че двамата съпрузи поемат ангажимент да живеят и работят в страната минимум 15 години след получаване на кредита.

От КНСБ предлагат и въвеждане на данък "богатство" по отношение на допълнителни жилища, скъпи автомобили, скъпи вили, яхти и др. Подобна форма на облагане съществува в повечето развити европейски икономики.

Въвеждане на данък върху финансовите транзакции, който да бъде равен на 0,1 процента при обмяната на акции и облигации и 0,01 процента за договори на дериватни инструменти, ако една от финансовите институции е в страна-членка на ЕС е шестото предложение на синдиката. Според КНСБ такъв налог съществува в редица държави от ЕС като Гърция, Полша, Италия, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания, предаде БТА Подобен данък би повишил допълнително доверието във финансовите институции.

Предлага се и повишаване на данъка върху приходите от дивиденти от 5 на 10 процента, за да може да се следва еднаква логика с тази на корпоративното облагане. По този начин би се постигнало по-ефективно преразпределяне на средства във финансовия сектор, предвид огромните печалби и липсата на реинвестиция, отбелязаха от синдиката. В досегашната система на облагане на бизнеса, много често печалбата се разпределя под формата на дивидент в края на годината и ставката в България е едва 5 процента, казаха от КНСБ. Това е една от най-ниските ставки на данък върху приходите от дивиденти в целия ЕС (Чехия - 15 процента, Естония - 20 процента, Финландия - между 25 и 27 процента, Франция - 30 процента, Германия - 25 процента, Италия - 26 процента, Полша - 19 процента и т.н.), посочиха от синдиката.

Въвеждане на принципи на данъчно облагане за цифрово присъствие или т. нар. дигитален данък е друго предложение на синдиката. Според КНСБ единният пазар на ЕС, от който е част и България, се нуждае от стабилна данъчна рамка, която да е в крак с цифровите бизнес модели.

КНСБ предлага въвеждането на допълнителни данъчни стимули, което да става през елементите на прякото данъчно облагане. При наличието на значим процес в тази посока предложението е 10 процента от корпоративния данък за бизнеса и 10 на сто от подоходния данък за гражданите да бъде приспадан.

"Считаме, че потребителската данъчна тежест към момента е твърде висока, а общата такава е непропорционално разпределена", допълниха от КНСБ. Затова синдикатът иска промени, насочени към възстановяване на справедливостта и атакуване на бедността. Според КНСБ по отношение на ДДС единствената правилна стъпка в тази посока е намаление на общата ставка, а не неговото диференциране.

Изчисленията на КНСБ сочат, че реализацията на предлаганите мерки ще струва на държавния бюджет 1,6 млрд. лв.

Очакваните общи допълнителни приходи от различните видове фискални инструменти, които предлага КНСБ, са в размер на 2,05 млрд. лв. Това ще компенсира изцяло негативния ефект от предложените данъчни промени и ще генерира допълнителни 450 млн. лв. извън предвидения механичен ръст в държавния бюджет вследствие от нарастването на реалния БВП. Освен по-справедливо преразпределяне, предлаганите мерки ще подобрят съотношението между преките и косвените данъци като приходи в държавния бюджет, добавиха още от КНСБ.