Нина Стоянова: Динамиката на финансовите процеси в България не отстъпва по нищо на тази в Европа

„Новите технологии променят финансовите услуги и финансовия сектор, създавайки едни многообразни финансови продукти в една сериозна и силно конкурентна среда. В тази ситуация ролята на националните регулатори, на Европейската комисия и на Европейската централна банка е да подкрепят и катализират тези процеси, така че да стигнем до едни достъпни и сигурни платежни решения, които да се разпространяват в целия ЕС“. С тези думи подуправителят на БНБ Нина Стоянова даде старт на Четвъртия банково-финансов форум на Мениджър „Бъдещето на парите".

Според нея динамиката на процесите в България не отстъпва по нищо на тази в Европа, като всички услуги и тенденции, които виждаме в останалите страни членки на ЕС, са налице и у нас.

„Това се дължи не само на общата регулаторна рамка, но и на много силното участие на българския финансов сектор и амбицията на пазарните участници да бъдат конкурентноспособни и да са близо до потребителските търсения“, добави тя.

Стоянова посочи, че за първото шестмесечие на тази година плащанията, обработени през RINGS система за брутен сетълмент в реално време в лева, са се увеличили с 30% спрямо същия период на предходната. Тя добави, че плащанията, обработените през системния компонент за плащания в евро ТARGET2-BNB са се увеличили с близо 66% за една година.

„Тези цифри говорят сами за себе си и могат  да бъдат изтълкувани по различен начин, включително като сигнал за известно възстановяване на икономиката. Те обаче показват и все по-интензивното използване на платежните услуги и електронните канали за разплащане в българския финансов сектор“, каза още Стоянова.

Тя акцентира още върху тенденцията за развитието на електронната търговия и все по-сериозното използване на електронните канали за разплащане.

„Тази тенденция има и своята обратна страна – постоянната грижа за сигурността на плащанията, която имат и регулаторите и доставчиците на платежни услуги. От 2019 г. в Европа бе въведено т.нар задълбочено установяване на идентичността на клиента (Strong Customer Authentication - SCA) при електронни платежни операции, изискващо посочване на поне два от три защитни елемента – знание, притежание и характерна особеност. Когато тази операция се извършва онлайн се добавя и изискването за динамично свързване – код, който свързва сумата на операцията и нейния получател“, коментира Стоянова.

Според нея, когато се говори за бъдещето в областта на сигурността отново се намесват новите технологии и все по-интензивното използване на биометричните данни в съвременните мобилни електронни устройства, включително лицево разпознаване и пръстов отпечатък.

По думите й при предстоящия преглед на втората директива за платежни услуги сигурността отново ще бъде в центъра на вниманието.

„Ще бъдат изследвани нови видове измами, които се появяват на пазара, както и средства и решения, с които те да бъдат преодолени. Това включва още по-широко използване на електронната идентификация и решенията, основани на удостоверителни услуги“, каза Стоянова.

Тя заяви още, че в днешно време много иновации са обединени около мобилните устройства.

„Това става възможно благодарение на дигитализирани карти и приложения за електронно банкиране, които все по-често се използват. Някои нови неща обаче са насочени към тенденцията мобилните устройства да бъдат използвани като средства за приемане на плащания с карти. Тук става въпрос за два стандарта, като единият позволява приемане на плащане с мобилен телефон, а другия позволява набиране на цифрите на пина върху екрана на устройството, когато това е необходимо. По този начин мобилните телефони се превръщат в един софтуерен ПОС терминал. Това е една услуга, която вече се предлага и на българския пазар. Тя е услуга с голямо бъдеще, която ще улесни и търговците и клиентите“, коментира подуправителят на БНБ.

Стоянова посочи, че на пазара ни вече се предлага и извършването на превод от мобилен номер към мобилен номер.

„Тази услуга става възможна благодарение на обвързване на IBAN-а на платежната сметка с база данни с мобилни номера при съответния доставчик на платежни услуги“, добави тя.

Стоянова отдели внимание и на отвореното банкиране.

„Отвореното банкиране са вид услуги, въведени с Втората директива за платежни услуги. Това са услуги за иницииране на плащане и предоставяне на информация за сметка, които се извършват изцяло в онлайн среда. Тези услуги дават възможност за навлизане на нови решения, продукти и услуги, които вече не са само платежни, но и аналитични – свързани с финансовата информация на определено лице. В България повечето банки, подобно на Европа, избраха като канал на комуникация с доставчиците на тези услуги да разработят т.нар приложно програмен интерфейс (Application Programming Interface - API). Използването на API дава възможност за извършване на повече операции за единица време и носи повече сигурност на доставчиците. Има обаче и предизвикателства, свързани с това, че изработването на тези интерфейси е труден и неевтин процес, който изисква много добра комуникация между банките, доставчиците на услугите и разработчиците на тези канали на комуникация“, каза още Стоянова.

Основни партньори на форума са: Българска банка за развитие; Management Financial Group; EOS Matrix

Събитието се провежда с подкрепата на: УниКредит Булбанк; Amundi Asset Management; Acronis; Lirex; ЮтеКредит България; Japan Tobacco International

Медийни партньори на събитието са: Българска национална телевизия; dir.bg; bTV Media Group;  Дарик радио